Артьом Микоян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артьом Микоян
Արտեմ Հովհաննեսի Միկոյան
арменски инженер
Stamp of Armenia h331.jpg
Гробът на Микоян в Москва
Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Етнос Арменци
Награди Червено знаме (15 ноември 1950)
Ленин (31 декември 1940)
Герой на социалистическия труд (20 април 1956)
Червена звезда (8 септември 1941)
Октомврийска революция (26 април 1971)
Ленинска премия (1962)
Ленин (3 февруари 1953)
Ленин (5 ноември 1954)
Ленин (4 август 1955)
Ленин (20 април 1956)
Герой на социалистическия труд (12 юли 1957)
Ленин (4 август 1965)
Червена звезда (21 февруари 1945)
Техника
Област Авиоинженерство
Братя/сестри Анастас Микоян
Артьом Микоян в Общомедия

Артьом Иванович Микоян (на арменски: Արտյոմ (Артьом) Հովհաննեսի Միկոյան или Անուշավան Հովհաննեսի Միկոյան, Анушаван Ованес Микоян; на руски: Артём Ива́нович Микоя́н) (р. стар стил: 23 юли 1905) е съветски авиоконструктор от арменски произход. Съвместно с Михаил Гуревич създава някои от известните военни самолети „МиГ“. Брат е на известния съветски комунист и министър Анастас Микоян.

Ранен живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Санаин, тогава в Руската империя, сега Лори, Армения, което е на 100 километра през Кавказ до родното място на Йосиф Сталин. [1]

Завършва основното си образование и започва работа като оператор на машина в Ростов, после работи във фабриката „Динамо“ в Москва, преди да бъде повикан на редовна служба в армията. След като си изслужва времето се присъединява към военновъздушната академия Жуковски, където създава първия си самолет при завършването си през 1937 г. Работи с Поликарпов преди да бъде назначен за директор на ново бюро за дизайн на самолети през декември 1939. Заедно с Гуревич, Микоян формира бюрото Микоян-Гуревич, създавайки серия от бойни самолети. През март 1942 бюрото е преименувано на ОКБ МиГ, АНПК МиГ (Авиационно научно-производствен комплекс) и ОКО МиГ. МиГ-1 се оказва лош старт, МиГ-3 не е използван правилно, а МиГ-5, МиГ-7 и МиГ-8 се оказват успешни прототипи.

От 1952 Микоян създава също и ракетни системи подходящи за самолетите му като известния МиГ-21. Той продължава да конструира добре представящи се изтребители през 50-те и 60-те. Два пъти е награждаван с най-високия цивилен медал, Герой на социалистическия труд и е депутат в шест Върховни съвета на Съветския съюз. След смъртта на Микоян името на бюрото е сменено от Микоян-Гуревич на Микоян. Погребан е в гробището Новодевичи в Москва.

Източници[редактиране | редактиране на кода]