Анатолий Луначарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анатолий Луначарски
Анатолий Васильевич Луначарский
руски политик
Роден
Починал
ПогребанНекропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия

Учил вЦюрихски университет
Политика
ПартияБолшевизъм
Руска социалдемократическа работническа партия
КПСС

Уебсайт
Анатолий Луначарски в Общомедия

Анатолий Луначарски (на руски: Анато́лий Васи́льевич Лунача́рский) е руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед[1].

От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на „Наркомпрос“, активен участник в Руската революция от 1905 – 1907 г. и Октомврийската революция от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.

С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Этюды критические и полемические. Москва: „Правда“, 1905.
  • Королевский брадобрей. Санкт-Петербург: „Дело“, 1906.
  • Отклики жизни. СПБ: изд. О. Н. Поповой, 1906.
  • Пять фарсов для любителей. СПБ: „Шиповник“, 1907.
  • Идеи в масках. М.: „Заря“, 1912.
  • Культурные задачи рабочего класса. Петроград: „Социалист“, 1917.
  • А. Н. Радищев, первый пророк и мученик революции. Петроград: издание Петроградского совета, 1918.
  • Диалог об искусстве. М.: ВЦИК, 1918.
  • Фауст и город. Петроград: изд. Литературно-издательского отдела Наркомпроса, 1918.
  • Маги. Ярославль: изд. Тео Наркомпроса, 1919.
  • Василиса премудрая. Петроград: Гиз, 1920.
  • Иван в раю. М.: „Дворец искусства“, 1920.
  • Оливер Кромвель. Ист. мелодрама в 10 картинах. М.: Гиз, 1920.
  • Канцлер и слесарь. М.: Гиз, 1921.
  • Фауст и город. М.: Гиз, 1921.
  • Искушение. М.: Вхутемас, 1922.
  • Освобожденный Дон-Кихот. Гиз, 1922.
  • Фома Кампанелла. М.: Гиз, 1922.
  • Этюды критические. Гиз, 1922.
  • Драматические произведения, тт. I—II. М.: Гиз, 1923.
  • Основы позитивной эстетики. М.: Гиз, 1923.
  • Искусство и революция. М.: „Новая Москва“, 1924.
  • История западно-европейской литературы в её важнейших моментах, чч. 1 – 2. Гиз, 1924.
  • Ленин. Л.: Госиздат, 1924.
  • Медвежья свадьба. М.: Гиз, 1924.
  • Поджигатель. М.: „Красная новь“, 1924.
  • Театр и революция. М.: Гиз, 1924.
  • Толстой и Маркс. Ленинград: „Academia“, 1924.
  • Литературные силуэты. Л.: Гиз, 1925.
  • Критические этюды. Л.: изд. Книжного сектора Ленгубоно, 1925.
  • Судьбы русской литературы. Л.: „Academia“, 1925.
  • Этюды критические (Западно-европейская литература). М.: „ЗИФ“, 1925.
  • Яд. М.: изд. МОДПиК, 1926.
  • На Западе. М.-Л.: Гиз, 1927.
  • На Западе (Литература и искусство). М.-Л.: Гиз, 1927.
  • Н. Г. Чернышевский, Статьи. М.-Л.: Гиз, 1928.
  • О Толстом, Сборник статей. М.-Л.: Гиз, 1928.
  • Личность Христа в современной науке и литературе (об „Иисусе“ Анри Барбюса)
  • Стенограмма диспута А. В. Луначарского с Александром Введенским. М.: изд. „Безбожник“, 1928.
  • Максим Горький. М.-Л.: Гиз, 1929.
  • Спиноза и буржуазия. 1933.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за