Ангел Герчев
| Ангел Герчев | |
|---|---|
| български опъченец | |
 фото Тома Хитров |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Ангел Герчев в Общомедия | |
Ангел Петров Герчев е български революционер и опълченец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Герчев е роден в 1845 година в неврокопското село Старчища, което тогава е в Османската империя, днес Перитори, Гърция. В 1870 година, преследван от властите за революционна дейност, емигрира в Русия и се установява в Одеса, а по-късно в Николаев. При избухването на Руско-турската война в 1877 година постъпва в Българското опълчение и служи в 3 рота на 5 опълченска дружина.[1] Сражава се в Битката при Стара Загора през юли, участва в отбраната на Шипка и в Шейновската битка. Носител е два пъти на Георгиевски кръст, както и на орден „Света Анна“. Произведен е в унтерофицер.
В 1878 година се установява в Източна Румелия, а в 1880 година – в София. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година служи в 1 казанлъшка дружина на 23 пехотен шипченски полк.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 207.
Портал „