Ангел Герчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Герчев
български опълченец
фото Тома Хитров

Роден
Починал
13 ноември 1924 година (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

НаградиГеоргиевски кръст
орден „Света Анна“
Ангел Герчев в Общомедия

Ангел Петров Герчев е български революционер и опълченец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Герчев

Герчев е роден в 1845 година в неврокопското село Старчища, което тогава е в Османската империя, днес Перитори, Гърция. В 1870 година, преследван от властите за революционна дейност, емигрира в Русия и се установява в Одеса, а по-късно в Николаев. При избухването на Руско-турската война в 1877 година постъпва в Българското опълчение и служи в 3 рота на 5 опълченска дружина.[1] Сражава се в Битката при Стара Загора през юли, участва в отбраната на Шипка и в Шейновската битка. Носител е два пъти на Георгиевски кръст, както и на орден „Света Анна“. Произведен е в унтерофицер.

В 1878 година се установява в Източна Румелия, а в 1880 година – в София. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година служи в 1 казанлъшка дружина на 23 пехотен шипченски полк.[2]

Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 207.
  3. Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.