Ангел Йорданеску

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румъния Ангел Йорданеску
Anghel Iordănescu.jpg
Лична информация
Прякор Генерала
Дракула
Роден 4 май 1950 г. (67 г.)
Букурещ, Румъния Румъния
Ръст 176 см
Пост нападател
Юношески отбори
1962–1968 Румъния Стяуа Букурещ
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1968–1982
1982–1984
1986
Общо:
Румъния Стяуа Букурещ
Гърция ОФИ Крит
Румъния Стяуа Букурещ
317
54
1
362
(155)
(7)
(0)
(162)
Национален отбор
1971–1981 Румъния Румъния 57 (21)
Треньор
1984–1986
1986–1990
1990–1992
1992–1993
1993–1998
1998–1999
1999–2000
2000
2001–2002
2002–2004
2005–2006
2006
2014–2016
Румъния Стяуа Букурещ (помощник)
Румъния Стяуа Букурещ
Кипър Анортозис
Румъния Стяуа Букурещ
Румъния Румъния
Гърция Гърция
Саудитска Арабия Ал-Хилал
Румъния Рапид Букурещ
Обединени арабски емирства Ал Аин
Румъния Румъния
Саудитска Арабия Ал Итихад
Обединени арабски емирства Ал Аин
Румъния Румъния
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Ангел Йорданеску (на румънски: Anghel Iordănescu) е бивш румънски футболист и настоящ треньор по футбол, една от най-големите легенди на Стяуа Букурещ, известен с прякорите си „Генерала“ и „Дракула“. Старши-треньор на националния отбор на Румъния. През 2011 е избран за сенатор в румънския парламент.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Йорданеску остава в историята като един от най-великите играчи на Стяуа. Играе като нападател или атакуващ полузащитник, с добър поглед върху играта. Присъединява се към школата на Стяуа на 12-годишна възраст и шест години по-късно прави дебюта си за първия отбор. Изиграва общо 317 мача, като в тях отбелязва 155 гола. През цялата си кариера в Румъния играе само за Стяуа. С екипа на румънските армейци Йорданеску е двукратен шампион, и четирикратен носител на Купата на Румъния. През 1982 заиграва за гръцкия ОФИ Крит, но 2 години по-късно се завръща в Стяуа, за да стане помощник-треньор. През 1986 се завръща в първия отбор специално за финала на КЕШ, който стелистите печелят.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като Емерих Йеней е назначен за национален селекционер, Йорданеску поема юздите на отбора, печелейки титлата през три поредни сезона, достигайки отново до финал за КЕШ през 1988. През 1990 напуска в посока кипърския Анортосис. През 1992 се завръща за пореден път в Румъния, за да изведе Стяуа до нова титла през 1993 и 1/4-финал в турнира за Купата на носителите на купи. През същата година е избран за треньор на националния отбор, който успява да класира на Световното първенство през 1994. На него Румъния достига до 1/4-финалите, най-добрият си резултат на световни първенства. На Европейското първенство през 1996 обаче отборът претърпява три загуби и отпада в груповата фаза. На Световно първенство през 1998 Румъния печели групата си, изпреварвайки Англия, но отпада на 1/8-финалите след загуба от Хърватия. След това поражение Йорданеску подава оставка и поема Гърция, но не успява да класира отбора на Евро 2000. През сезон 1999/2000 води саудитския Ал-Хилал, с който става шампион на Саудитска Арабия и печели Шампионската лига в Азия. Въпреки това той напуска арабската страна, за да поеме Рапид Букурещ, където обаче е уволнен след само 3 месеца. След това той подписва с отбора от ОАЕ Ал Аин, и печели купата на страната. През 2002 повторно застава начело на националния отбор на родината си, заменяйки на поста Георге Хаджи. Целта му е класиране на Евро 2004, но се проваля. След като не успява да класира отбора и на Мондиал 2006, Йорданеску подава оставка. Между 2005 и 2007 е начело на няколко отбора от Саудитска Арабия и ОАЕ, като няколко месеца след началото на сезон 2006/07 обявява, че се оттегля от професионалния футбол. Въпреки това, през октомври 2014 поема за трети път в кариерата си поема националния отбор на Румъния.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Интервю с Ангел Йорданеску