Андреас Ембирикос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андреас Ембирикос
Ανδρέας Εμπειρίκος
гръцки поет
Ембирикос в Лозана, 1920 г.
Ембирикос в Лозана, 1920 г.

Роден
Починал

Етнос гърци
Националност  Гърция
Образование Атински университет
Женевски университет
Научна дейност
Област Психология
Образование Атински университет
Кингс Колидж (Лондон)
Семейство
Баща Леонидас Ембирикос
Съпруга Маци Хаджилазару (1939–1943)
Вивика Ембирику (1947–1975)
Подпис Andreas-embirikos-signature.svg
Андреас Ембирикос в Общомедия

Андреас Ембирикос (на гръцки: Ανδρέας Εμπειρίκος) е гръцки поет сюреалист[1] и първият гръцки психоаналитик с психоаналитична практика през периода 1935-1951 г.

Като писател той принадлежи към поколението на 30-те години и е един от най-важните представители на гръцкия сюрреализъм. Той е характеризиран като един от най-големите „поети-визионери“[2], заемащ видно място в гръцкия литературен канон, въпреки недоверието, с което първоначално се отнасят в Гърция към творчеството му[3], значителна част от което е публикувана след смъртта му.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1901 година в Браила, Румъния. Ембирикос произхожда от богато семейство – баща му, потомък на моряшка фамилия от остров Андрос, е известен собственик на кораби и политик. В периода 1917-1918 г. Леонидас Ембирикос е член на правителството на Елевтериос Венизелос и министър на храните. Майката на Андреас Ембирикос, Стефания, е дъщеря на Леонида Кидониос от Андрос и на руснака Соломон Коваленко от Киев. След раждането му семейството се мести в Ермуполи на остров Сирос. Когато Андреас е 7-годишен, родителите му се преместват в Атина. Развеждат се, когато е юноша. Започва да учи във Факултета по философия на Националния университет на Атина „Каподистриани“, но решава да се премести в Лозана, за да бъде при майка си. На следващата година Ембирикос изучава редица предмети във Франция и Англия, където учи в Кингс Колидж (Лондон). В Париж решава да учи психоанализа заедно с Рене Лафорг.[4]

Автор е и на литературнокритически студии, сред които най-значима е „Никос Енгонопулос или Чудото на Елбасан и Босфора“.

По-важни дати[редактиране | редактиране на кода]

  • 1929 – запознанство със сюрреалистите и начало на интереса му към автоматичното писане.
  • 1931 – завръщане в Гърция и работа за известно време като докер на пристанище.
  • 1934 – начало на приятелството с Маргьорит Юрсенар.
  • 1935 – изнася прочутата лекция „За сюрреализма“ (Περί σουρρεαλισμού) в Атина и публикува „Висока пещ“, изцяло сюрреалистичен текст.
  • 1940 – жени се за поетесата Маци Хаджилазару; развеждат се след четири години. В годината, в която се развежда с жена си, е арестуван от комунистическата организация OPLA и подложен на унижение.
  • 1947 – жени се за втори път – за Вивика Дзиси.
  • 1962 – заедно с Йоргос Теотокас и Одисеас Елитис е поканен да посети СССР от Съюза за гръцко-съветско приятелство; пътуването го вдъхновява да напише поемата „Ес Ес Ес Ер Русия“.

Умира на 18 март 1975 г. в Кифисия, едно от най-скъпите северни предградия на Атина, на 73-годишна възраст, само две години след смъртта на майка си.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1935 – Висока пещ (Ὑψικάμινος)
  • 1945 – Вътрешна земя (Ἐνδοχώρα)
  • 1960 – Писания или Лична митология (Γραπτά ἤ Προσωπική Μυθολογία)
  • 1962 – Ес Ес Ес Ер Русия (ΕΣ ΕΣ ΕΣ ΕΡ Ρωσσία)
  • 1964 – Арго или Издигане с аеростат (Ἄργώ ἤ Πλούς Αεροστάτου)
  • 1980 – Октана (Ὀκτάνα)
  • 1985 – Всяко поколение или Днес като утре и като вчера (Αἱ Γενεαί Πᾶσαι ἤ Ἡ Σήμερον ὡς Αὔριον καί ὡς Χθές)
  • 1985 – Армала или Въведене в града (Ἄρμαλα ἤ Εἰσαγωγή σέ μία πόλι)
  • 1990 – Великият левантинец (Ό Μέγας Ἀνατολικός)
  • 1997 – Земфира или Тайната на Пасифая (Ζεμφύρα ή Το Μυστικόν της Πασιφάης)
  • 2000 – Никос Енгонопулос или Чудото на Елбасан и Босфора
  • 2000 – Лекция 1963
  • 2000 – предговор към книгата на Мари Бонапарт Скритата некрофилия в творчеството на Едгар Алан По (Η λανθάνουσα νεκροφιλία στο έργο του Έδγαρ Πόε)
  • 2005 – Един случай на обсесивно-компулсивна невроза с преждевременни еякулации и други психоаналитични текстове (Μια Περίπτωσις Ιδεοψυχαναγκαστικής Νευρώσεως με Πρόωρες Εκσπερματώσεις και Άλλα Ψυχαναλυτικά Κείμενα, 2005)
  • 1980 – превод на Четирите малки момиченца на Пабло Пикасо

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Beaton, Roderick. Εισαγωγή στη νεότερη ελληνική λογοτεχνία: Ποίηση και Πεζογραφία, 1821-1992. Αθήνα, εκδόσεις Νεφέλη, 1996. ISBN 978-960-211-292-2. с. 238.
  2. Γιατρομανωλάκης, Γ.. Αποκάλυψη και αναγέννηση στον Α. Εμπειρίκο. // Χάρτης (17/18). Νοέμβριος 1985. с. 649.
  3. Βαγενάς, Νάσος. Ελλειμμα νηφαλιότητας - Επίλογος στο Ετος Εμπειρίκου. // Το Βήμα, 2001-12-23. Посетен на 2016-07-01.
  4. Andreas Embirikos. A hundred years from his death.. // Agra. Посетен на 12 декември 2021. Between 1926 and 1931 he lived in Paris where he became acquainted with Andre Breton and other Surrealists, and began psychoanalysis with Rene Laforgue.
     Портал „Психология“         Портал „Психология          Портал „Гърция“         Портал „Гърция