Анна Парди
| Анна Парди Anna Pardi | |
 Анна Парди, 2015 г. | |
| Родена | 12 април 1945 г. |
|---|---|
| Професия | поет, писател, журналист |
| Националност |  Унгария |
| Активен период | 1971 – |
| Жанр | лирика, биография |
| Анна Парди в Общомедия | |
Анна Парди (на унгарски: Anna Pardi) е унгарска журналистка, поетеса и писателка.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Анна Парди е родена на 12 април 1945 г. във Весто, област Бекеш, Унгария, в семейството на Шандор Парди и Роза Тот.[1] Започва университетското си обучение в университета „Лайош Кошут“, а в периода 1966 – 1971 г. следва унгарско-руска филология в университета „Лоранд Етвьош“.[2]
След дипломирането си работи като журналистка в търговски списания, включително „Фокус“. От 1989 г. е журналист на свободна практика.[2]
Първата ѝ книга, стихосбирката „Телеграма за всички“ (Távirat mindenkinek), е издадена през 1971 г. Авторка е на няколко поетични книги. Стихосбирката ѝ „Колко далеч е вашата врата“ (Mennyi út az ajtód előtt) получава литературната награда „Жигмонд Мориц“ (на името на писателя Жигмонд Мориц).[1][2]
От 1999 г. се насочва към документалната литература и пише биографии и есета за известни личности от областта на културата и науката.[2]
Анна Парди живее със семейството си в Будапеща.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Távirat mindenkinek (1971)[3][2]
- Mennyi út az ajtód előtt (1974) – награда „Жигмонд Мориц“
- Ágak körül a virradat (1975)
- A Madonna és Odüsszeusz (1981)
- Adatlapok Cassandráról: Pardi Anna versei (1985)
- Faustina emlékiratai (1999)
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Anonymus hölgye (1999)[3][2]
- A levegő fejedelme (2000) – за Янош Бояй
- A messzi boldogok (2005) – сборник есета за Едгар Алан По, Оскар Милош, Зигмунд Кемени, Ищван Сечени
- Bach és az antianyag (2006) – за Йохан Себастиан Бах
- A bánat imádása (2009) – сборник есета за Мартин Лутер, Русо, Валентин Распутин, Едит Щайн, Атила Йожеф
- A legtisztább hang (2010) – за Карло Джезуалдо и Франц Шуберт
- Stendhal fejfájásai (2011) – за Стендал
- Ludwig (2012) – за Лудвиг ван Бетховен
- Ama titkok ragyogása (2013) –за Тереза Авилска
- Gogol és a sátáni evolúció (2014) – за Николай Гогол
- A túlsó világ és Flavius (2015) – за Йосиф Флавий
- Iszlenyov elragadtatása (2016)
- Fátum és harmónia Csajkovszkij művészete (2019) – за Борис Чайковски
- A tudat gyógyítása – Schelling-teóriák (2019) – за Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, Фридрих Хьолдерлин и Георг Вилхелм Фридрих Хегел
- A század gyermeke, Arthur Rimbaud (2020) – за Артюр Рембо
- A szív teológiája – Memorial Blaise Pascal (2021) – за Блез Паскал
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Биография в „Литературен свят“
- ↑ а б в г д е ((hu)) MTI Ki kicsoda 2009. Szerk. Hermann Péter. Budapest: Magyar Távirati Iroda. 2008. ISBN 978-963-1787-283
- ↑ а б ((hu)) Библиография в Bookline
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Pardi в Уикипедия на унгарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
