Антим Алексиадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Антимос Алексиадис)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антим
Άνθιμος
гръцки духовник
Починал
1882 г.

Антим (на гръцки: Άνθιμος, Антимос) е православен духовник, митрополит на Цариградската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По рождение е грък.[1][2] Роден е със светското име Алексиадис (Αλεξιάδης). Архидякон е в Ефеската митрополия.[3]

През октомври 1855 година Антим сяда на митрополитския трон във Велес. На 12 юли 1862 година заминава от Цариград за Велес.[4] На 25 март 1863 година е избран за клирически член на Големия патриаршески съвет[5] и на 24 април заминава за столицата като член на Светия синод.[6] В 1863 година е сред синодалните архиереи на Патриаршията в посланието на патриарх Йоаким II Константинополски до християните от Трикерската екзархия по повод закриването ѝ.[2] На 4 декември 1865 година заминава обратно за епархията си.[7]

В края на 60-те години във Велешката община се създава пълна нетърпимост към владиката Антим. На Никулден 1868 година шестчленна делегация на общината, начело с Димитър Карамфилович, кани Антим да не споменава в службата името на вселенския патриарх, но той отказва и затова службата е отслужена от българските градски свещеници, като с това се поставя началото на разкола във Велес.[8] В 1869 година Антим е принуден да напусне велешката катедра след подадени от общината тъжби пред властите в Битоля.[9]

От 1872 до 1873 година Антим е патриаршески митрополит на Софийска епархия, а от 1873 до 1879 година[10] (или от 1874 до 1880 г.[1][2]) е последен гръци митрополит на Босна. След окупацията на Босна от Австро-Унгария, съгласно конвенцията между Австро-Унгария и Цариградската патриаршия, Антим отстъпва мястото си на сърбина Сава Косанович.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Српска православна црква. Митрополија дабробосанска. // 14 януари 2014 г.
  2. а б в г Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 20. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 151. Посетен на 4 септември 2014.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 210. Посетен на 5 септември 2014.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 218. Посетен на 7 септември 2014.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 218. Посетен на 7 септември 2014.
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 247. Посетен на 8 септември 2014.
  8. Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 18.
  9. Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878 - 1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 27.
  10. Άνθιμος
Авксентий велешки митрополит
(октомври 1855 – юни 1869)
Генадий
Доротей софийски митрополит
(1872 – 1873)
Мелетий
Паисий III дабробосненски митрополит
(1874 – 1880)
Сава
     Портал „Македония“         Портал „Македония