Антони Пьотровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антони Пьотровски
Antoni Piotrowski
полски художник
Автопортрет от 1893 г.
Автопортрет от 1893 г.
Рождено име Antoni Adam Piotrowski
Роден
7 септември 1853 г.(1853-09-07)
Починал
Националност Полша поляк
Стил късен романтизъм, позитивизъм, символизъм
Академия Краковска художествена академия
Учители Войчех Герсон, Вилхелм Линденшмит, Ян Матейко
Направление живопис
Известни творби Баташкото клане
Антони Пьотровски в Общомедия

Анто̀ни А̀дам Пьотро̀вски, среща се и вариант Пиотровски (на полски: Antoni Adam Piotrowski) е полски художник, живописец и илюстратор, повлиян от реализма и романтизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пьотровски е роден в село Нетулиско, Куновска епархия, тогава в Руската империя в 1853 година. Баща му се занимава с валцоване на желязо. От 1869 година Пьотровски учи живопис при професор Войчех Герсон. От 1875 до 1877 година учи при професор Вилхелм Линденшмит в Мюнхен, а от 1877 до 1879 г. – при Ян Матейко в Краковската художествена академия.[1]

„Пролет“

През 1879 година Антони Пьотровски пристига в новоосвободена България като кореспондент на английските списания „График“ (The Graphic) и „Илюстрейтид Лондон Нюз“ и на френските „Илюстрасион“ (Illustration) и „Монд Илюстре“. Заминава за Париж, за да се върне в България през 1885 година.

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е доброволец на фронта. За проявена храброст в сраженията е награден с Орден „За храброст“. Пьотровски рисува Сливнишкото сражение, атаката на Цариброд и влизането на българските войски в Пирот – общо 9 платна, закупени от българската държава и съхранявани днес в Националния военноисторически музей. Пьотровски публикува графики от войната в различни западноевропейски илюстровани издания.

Художникът рисува и портрети на българските князе Александър I Батенберг и Фердинанд I, като вторият го награждава с Орден „За гражданска заслуга“.

През 1889 година Пьотровски отново идва в България, отива в Батак и рисува епичното си платно „Баташкото клане“. Картината печели награда на Пловдивското изложение през 1892 година. Понастоящем платното е в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София.

В 1900 година се връща в Полша и се установява във Варшава. През 1905 година заминава като военен кореспондент в Манджурия. Умира във Варшава през 1924 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((pl)) Antoni Piotrowski (1853 – 1924, Polska) – информация на сайта „www.agraart.pl“ (посетен на 13.09.2015 г.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]