Антон Новак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антон Новак
Anton Novak
Роден
7 декември 1860 г.
Починал
8 януари 1945 г.
Националност Флаг на Чехия Чехия
Професия паркостроител

Антон Новак е чешки паркостроител от края на XIX век, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон с рождено име „Антонин Новак“ е дете в многолюдно семейство с дванадесет деца. Роден на 7-ми декември, 1860 г., в село Винорж (Vinoř)

Praha-Vinor CoA Прага,Винорж

, тогава в рамките на Австроунгарската империя, днес – квартал на Прага, Чехия, в семейството на Ян и Людмила Новак.

Завършва началното си образование в родното си село. След завършването си, записва Земския пулмологичен институт, Прага.

Следва военна служба под знамената на император Франц Йосиф Първи и преподавателско място в същия институт. След три години е изпратен да специализира във Виена. Отказва да приеме поканата на княз Фердинанд, за длъжността „царски шеф-градинар“ на царската резиденция Евксиноград.

Пристигнал в България по покана на археолога Карел Шкорпил, при управлението на кмета на град Варна – Михаил Колони. Като начало през 1892 г. създава Търновската градска градина, както и Общинския разсадник във Велико Търново.[1] По поръчка на градската управа на град Варна, Новак създава проект и започва осъществяването на един от най-големите градски паркове в България. Архитектът взима присърце възложената му задача. През около 1920 г., мястото бързо е почистено и картографирано. Засадени за първите редки растения. От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради „голямата деятелност“ на Новак общината му постоява къща край входа на Морската градина до сградата на Радио Варна.[2]

Новак не само създава Морската градина на град Варна – той проектира всички градини в града – градинката между двете сгради на театъра (тогава наречена Градската градина), парковете на Музея „Владислав Варненчик“ и на Девическата гимназия (днес – РИМ), озеленяването край църквите и по улиците на града.

Новак създава и парка при Аспаруховия вал, парка при църквата „Света Петка“, градините на Катедралния храм „Успение Богородично“, парка при църквата „Свети Николай“, парка при Арменското училище.

За уреждането на парка при Музея „Владислав Варненчик“, Антон Новак получава орден „За гражданска заслуга“ от правителството на Полската република.

Тридесет и пет години той влага в благоустройството на града и ръководи общинската служба за озеленяване.

Управител на Морската градина – Варна от 1895 г.

Създава и малък разсадник в днешната местност „Боровец“, край Варна.

В края на 19-ти век, Новак получава от общинските власти малка къща, намираща се в самия тогавашен край на парка, днес – до Радио Варна.

Завършва живота си в бедност.

Паметник на Антон Новак в Приморски парк

Около 2000 г. първият варненски паркостроител се сдоби с паметник в Морската градина, а пролетта на 2009 г. на него е наречено площадчето между входа на Морската градина с прочутата колонада и Фестивалния комплекс. [3] В Морската градина е издигнат паметник на паркостроителя [4].

За Антон Новак е създаден и документалният филм „Зеленият вълшебник“ на РТВЦ – Варна [5].

Има два брака – с чехкиня на име София Новак, а след като остава вдовец – с Каролина Новак, родена в Прага, днес – Чехия.

Антон Новак има четири деца – Антон (1899 г.), Людмила (1901 г.), Ярослав (1903 г.) и Венцеслав.

Всички потомци на Новак живеят в град Варна.

Принос към изграждането на град Варна[редактиране | редактиране на кода]

  • Създава Морската градина – Варна

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]