Направо към съдържанието

Асен Тошев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Тошев
български военноморски офицер
ВойниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Санкт-Петербургски военно-морски институт
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
19 януари 1966 г. (72 г.)
Асен Тошев в Общомедия

Асен Константинов Тошев е български военноморски офицер. През периода 26 ноември 1939 – 25 септември 1944 г. е началник на Българския военноморски Флот – Беломорски флот, Черноморски флот, Охридска и Дунавска флотилии, в годините на връщането на Беломорието и Македония. Носител е на Военния орден за храброст от 10 юли 1918 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Асен Тошев е роден е на 16 юни 1893 г. в Русе. Роден в семейството на капитан Коста Тошев и Данка Данева. Неговата баба по майчина линия, Мария Станева Данева е родна сестра на Петър Винаров и на генерал Върбан Винаров. Асен Тошев има двама братя Георги Тошев и Коста Тошев. Учи в гимназията при Военното на Н. В. училище – 1912 г., Морския кадетски корпус в Петербург – 1912 г. На 18 август 1912 г. постъпва на крайцера „Надежда“ като матрос. На 27 септември 1914 г. започва да следва в офицерския курс при Флота, на 16 октомври същата година е повишен в чин офицерски кандидат. Завършва специалния офицерски курс при Флота през 1915 г. и на 18 май 1915 г. e произведен в чин мичман II ранг.

От 3 юли 1915 г. е амбаркуван на миноносец „Смели“, на 2 август 1915 г. е произведен в чин мичман I ранг, от 19 септември 1915 г. е адютант-ковчежник на Дунавската част, от 21 юни 1916 г. е младши офицер на торпедоносец, от 10 май 1917 г. е командир на Прожекторната рота при Неподвижната част. На 10 май 1917 г. (всъщност от 12 януари 1917 г.) е командирован за плаване с първата българска подводница „Подводник 18“, от 1 септември 1917 г. е адютант в Черноморската част[1], на 18 септември 1917 г. е повишен в звание лейтенант, от 13 януари 1918 г. е командир на Бреговата наблюдателна служба, от 9 февруари същата година е временен командир на торпедоносец „Храбри“, от 22 март 1918 г. е командирован към Щаба на Черноморската част, от 2 август 1918 г. отново е временен командир на торпедоносец, от 1 ноември 1918 г. е титулярен командир на торпедоносец „Смели“.

От 1 януари 1919 до 15 октомври 1919 г. е комендант на пристанище Деде Агач, от 15 октомври 1919 г. служи в Дунавската флотилия като командир на Миночистачна рота[1], от 27 януари 1920 г. е началник на специалните школи при Учебната част, от 1 януари 1921 г. е командир на торпедоносец „Дръзки“ и на група торпедоносци, на 6 май 1924 г. е произведен в чин капитан-лейтенант и от 12 юли 1924 г. e командир на рота в Крайбрежната жандармерийска дружина.

Завършва щаб-офицерски курс в София (1924/1925), от 7 май 1925 г. е началник на електро-техническия отдел в Морското машинно училище, от 22 май 1926 г. началник на Бургаския район от Семафорно-наблюдателната и спасителна служба, от 25 юни 1926 г. началник на II крайбрежен участък, от 1 април 1926 г. е началник на I крайбрежен участък. На 6 май 1928 г. е повишен в звание капитан II ранг (в заповедта е посочено подполковник), от 11 юни 1928 г. е домакин на Флота (длъжност, аналогична на началник на Тила на Флота), от 5 май 1931 г. е началник на Подвижната полицейска служба (Корабната дружина)[2], от 24 октомври 1931 г. е началник на кандидат-подофицерската школа, от 1 август 1932 г. е командир на смесения дивизион[3], от 6 юни 1933 г. е командир на торпедния дивизиона[1], от 11 април 1934 г. е командир на Учебната дружина[4] и на кандидат-подофицерската школа.

На 10 май 1935 г. е командирован към Щаба на Черноморския флот, от 6 май 1935 г. е произведен в чин капитан I ранг, от 15 май 1935 г. е началник на Морското училище (считано от 15 януари 1935 г.), от 22 май 1935 г. е командир на Черноморската флотилия, от 21 декември 1935 г. е командир на Дунавската флотилия[5]. От 1935 г. е към щаба на флота[6]. През 1936 г. завършва Школата за полкови командири. От 2 май 1936 г. е командир на Черноморската флотилия[7], от 15 юни 1937 г. е началник-щаб на Морската на Н.В. дивизия.

От 27 ноември 1939 г. е началник на Флота[8], на 21 септември 1940 г. на борда на кораба „Бургас“ води Морския отряд при десанта на пристанищата Балчик и Каварна при освобождаването им от румънска окупация, от 8 март 1941 г. е с длъжност командир на Морските на Н.В. войски. На 3 октомври 1942 г. е произведен в чин контраадмирал. Няколко дни след преврата на 9 септември 1944 г. е уволнен от новите власти, а като повод е използван факта, че адмиралът навършва 25 г. служба.

Съден е от т. нар. Народен съд, но е оправдан през 1945 г. със застъпничеството на участващи в новия режим дейци на Военния съюз.[9] Контраадмирал Тошев умира на 19 януари 1966 г.

Контраадмирал Асен Тошев – връщане в Балчик и Каварна

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Руменин, с. 346
  2. ↑ Министерска заповед (МЗ) № 47 от 1931 г.
  3. ↑ МЗ № 134 от 1932 г.
  4. ↑ МЗ № 61 и № 216 от 1934 г.
  5. ↑ МЗ № 75, № 116 и № 396 от 1935 г.
  6. ↑ МЗ № 138 от 1935 г.
  7. ↑ МЗ № 132 от 1936 г. и № 22 от 1938 г.
  8. ↑ МЗ № 14 от 1940 г.
  9. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 396.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 346.

Източници и литература

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Втора световна война“         Портал „Втора световна война“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Асен_Тошев&oldid=12800308“.