Атанас Добрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Добрев
български офицер
Роден
Починал
1947 г. (81 г.)

Атанас Добрев Добрев е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 7 пехотен преславски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Добрев е роден на 18 януари 1865 г. в Тулча. На 25 септември 1885 г. постъпва на военна служба, а през 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание юнкер, дипломира се 133 по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен във 7 пехотен преславски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 в чин капитан. През 1900 г. е ротен командир в 19 пехотен шуменски полк. През 1906 г. е произведен в чин майор. От 1909 г. е командир на дружина от 7 пехотен преславски полк. На 22 септември 1912 е произведен в чин подполковник.

Подполковник Добрев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на командир на дружина от 7 пехотен преславски полк. През януари 1915 г. служи като помощник-командир на 7 пехотен преславски полк, а на 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 7 пехотен преславски полк (от 1916) и на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1918 г. като командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия полковник Добрев е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас „за бойни отличия и заслуги през войната“, която награда е потвърдена и през 1921 г. съгласно заповед № 355е по Министерството на войната.[2] През 1919 г. е уволнен от служба.

През 1921 г. съгласно заповед № 464 е по Министерството на войната е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата отново за „за бойни отличия и заслуги през войната“.[3] По време на военната си кариера служи и в 4 пехотен плевенски полк. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Умира през 1947 г. и е погребан в Шумен.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215 – 216;
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България