Атанас Звездинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Звездинов
български писател, преводач и журналист
Роден
5 август 1943 г. (74 г.)
Националност Флаг на България България
Литература
Жанрове стихотворение, басня, приказка
Награди „Петя Караколева“ (2008)
„Божидар Божилов“ (2011)
Семейство
Съпруга Илка Антонова, преподавател по френски език и литература
Деца

Ясен Атанасов

Милена Атанасова

Атанас Звездинов (псевдоним на Атанас Василев Атанасов) е български писател, преводач и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1943 година в София. Завършил висше образование, специалност „Славянски филологии“ (чешки и български език и литература) в СУ „Св. Климент Охридски“.

Работил е като редактор в Българското национално радио и в издателство „Народна младеж“. Бил е главен редактор на няколко издателски къщи: „Свят“, „Политрейд“ и „Южна зора“, също управител на издателска къща „В“.

Литературни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Като автор[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на 31 (тридесет и една) собствени книги. Съставител на 14 (четиринадесет) антологии, от които и на единствената по рода си антология с любимите български стихотворения за деца – „Знам ги наизуст“. Преразказва и издава 5 (пет книги) с български народни приказки и 1 (една) – с приказки от цял свят. Дълги години сътрудничи на много печатни и електронни медии, най-вече БНР и БНТ.

Като редактор[редактиране | редактиране на кода]

Шестнадесет години работи в детската редакция на издателство „Народна младеж“, там редактира над сто книги за деца.

Дълги години е участвал в редколегии на списания за деца като „Дружинка“, „Пламъче“, „Чуден свят“. Литературен консултант на списанието за деца „Аз съм българче“. Участва с доклади в множество конференции за детската литература по света и в България.

Като преводач[редактиране | редактиране на кода]

Превежда редица стихове за възрастни и за деца от чешки, словашки и руски. Редактор е на много преводни книги. Два мандата е отговорник за детско-юношеската литература в Съюза на преводачите в България. Звездинов завършва кариерата си като директор на Дома на детската книга с музей „Ангел Каралийчев“ към Министерство на образованието.

След промените в периода 1995 – 1999 г. Звездинов организира дейността на Дома „Ангел Каралийчев“, като център на прояви, свързани с авторите и литературата за деца – творчески срещи, конференции, премиери на книги, методическо подпомагане на работещите в тази област, библиотечна дейност на една от най-големите библиотеки за деца, базирани в него и организира проявите по Седмицата на детската книга.

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.

Звездинов е семеен, с две деца – Ясен и Милена.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

2003 г. е награден с паметния медал на Министерство на външните работи на Чешката Република за развитие на българо-чешките отношения в областта на културата.

2008 г. получава наградата за детско творчество „Петя Караколева“.[1]

2011 г. получава две награди:

- Националната литературна награда „Божидар Божилов“ за стихосбирката „Ангелът пазител“.[2]

- Паметен плакет „Карел Хинек Маха“ на Чешката Република за майсторски превод на поемата „Май“.

2013 г. също е награден два пъти:

- Медала „Ян Масарик“ на Чешката Република за развитие на българо-чешките отношения в областта на литературата.

- Наградата на Съюза на преводачите в България за цялостна дейност в областта на превода от чешки, словашки и руски.

2014 г. е награден с:

- Почетна грамота за цялостно творчество на УС на Съюза на българските писатели.

- Специална награда на УС на СБП за книга с висока художествена стойност, издадена през 2013 г. – за книгата „Баснослов“

2016 г. получава наградата на издателство „Български писател“ за съставителството на поетичната антология „Безсмъртни след смъртните“ (2015 г.)

2017 г. получава Националната награда „Милош Зяпков“ за книгата му „Баснописецът“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Звездинов е издал 31 (тридесет и една) собствени авторски книги за възрастни и деца – поезия и проза, осем от които са наградени с национални награди, както следва:

Книги за възрастни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Шепа жива вода“ (поезия) – 1967 – Издателство „Народна младеж“
  • „Лиричен караул“ (поезия) – 1970 – ДВИ
  • „Артерии“ (поезия) – 1975 – ДВИ /наградена от МНО/
  • „Музика за празник“ (поезия) – 1976 – Издателство „Народна младеж“
  • „Между зъбите на дните (поезия) – 1979 – Издателство „Народна младеж“
  • „Нежна броня“ (поезия) – 1983 – Издателство „Народна младеж“
  • „Гласът на огъня“ (поезия) – 1985 – Издателство „Народна младеж“
  • „Хотел в чужбина“ (поезия) – 1988 – Издателство „Български писател“
  • „Памет в полет“ (повест) 1988 – Издателство „Партиздат“
  • „Осанка“ (поезия) – 1989 – Издателство „Народна младеж“
  • „Басни“ (басни) – 1998 – Издателство „Университетско издателство“
  • „Нетленното“ (поезия) – 1998 – Издателство „Христо Ботев“
  • „Мъдрецът“ (басни) – 2004 – Издателство „Христо Ботев“ /наградена от СБП/
  • „Хоро венеца му вие“ (повест) – 2005, 2008 – Издателство „Аб“
  • „Ангелът пазител“ (поезия) – 2010 – Издателство „Български писател“ /наградена от СБП/
  • „Будилник за будни“ (поезия) – 2011 – Издателство „Старфай“
  • „Душа и дух“ (избрани стихотворения) – 2013 – Издателство „Авангард Прима“
  • „Баснослов“ (басни) – 2013 – Издателство „Български писател“ /наградена от СБП/
  • „Баснописецът“ (избрани басни) – 2015 – Издателство „Захарий Стоянов“ /наградена с наградата „Милош Зяпков“/

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • „Къщичка без покрив“ (поезия) – 1979 – Издателство „Български писател“ /наградена от МНП/
  • „Фанфари“ (поезия) – 1980 – ДВИ
  • „Кончета крилати“ (поезия) – 1981 – Издателство „Отечество“
  • „Диви каранфили“ (повест) – 1982 – Издателство „Народна младеж“
  • „Снимка с шапка невидимка“ (поезия) – 1985 – Издателство „Български писател“ /наградена от МНП/
  • „Чудноватият робот“ (поезия) – 1985 – Издателство „Славейче“
  • „Календар-иманяр“ (поезия) – 1987, 1996 – Издателство „Отечество“
  • „Кой свети“ (поезия) – 1993 – Издателство „Дал сиат“
  • „Сандалите на Слънцето“ (поезия) – 1990 – Издателство „Български писател“
  • „Басни и притчи“ (басни) – 1999 – Издателство „Здраве за децата-бъдеще“
  • „Най-хубавото“ (стихове) – 2007 – Издателство „Български писател“ /наградена от СБП/
  • „Чувани, нечувани, приказки римувани“ – 2015 – Издателство „Аз съм българче“

Книги с преразказани народни приказки[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Звездинов е създал още пет книги с преразказани от него български народни приказки и една – с приказки от цял свят:

  • „Крали Марко“ (приказки) – 1999 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Нероден Петко“ (приказки) – 1999 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Самодивско кладенче“ (приказки) – 2000 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Приказно яйце“ (приказки от цял свят) – 2002 – Издателство „Паралакс“
  • „Приказки за змейове и самодиви“ (приказки) – 2004 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Въже от пясък“ (приказки) – 2006 – Издателство „Дамян Яков“

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Звездинов е превел и издал 6 (шест) книги от чешки, словашки и руски:

  • „Алим Кешоков“ (избрано) – 1977 – Издателство „Народна култура“
  • „Голяма картинна книжка“ – 1984 – Издателство „Народна младеж“
  • „Трима чешки поети“ – 1985 – Издателство „Народна култура“
  • „Китка балади“, К. Я. Ербен – 1994 – Издателство „Славика РМ“ /2 издание – 2003 – „Херон прес“; 3 издание – 2011 – „Авангард прима“/
  • „Май“, К. Х. Маха – 2004 – Издателство „Херон прес" /2 издание – 2010 – „Авангард прима“/
  • „Чешка чест“ (избрано) – 2009 – Издателство „Аб“

Авторски стихове на Звездинов са превеждани на руски, чешки и испански език, а романът му „Диви карамфили“ е преведен на словашки.

Съставителска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Звездинов е съставител на 12 (дванадесет) антологии:

  • „Знам ги наизуст“ (любимите български стихотворения за деца) – 2003 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Аз искам да те помня все така“ (любовна лирика) – 2005 – Издателство „Дал Сиат“
  • „Весела коледа“ (най-хубавите български творби за Коледа) – 2007 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Българийо, родино моя“ (патриотична поезия) – 2007 – Издателство „Дал Сиат“
  • „Любовни тайни“ (антология на любовната поезия) – 2007 – Издателство „Дамян Яков“ /2 издание 2008/
  • „Любовни знаци“ (антология на любовната поезия) – 2007 – Издателство „Дамян Яков“
  • „Родино мила“ (поезия за родината) – 2008 – Издателство „Дамян Яков"
  • „Фолклорен калейдоскоп“, том 1 – 2009 – Издателство „Дамян Яков"
  • „Фолклорен калейдоскоп“, том 2 – 2009 – Издателство „Дамян Яков"
  • „Чешка чест“ (най-добрите чешки поети от 18, 19 и 20-ти век) – 2009 – Издателство „Аб"
  • „Безсмъртни след смъртните“ (безсмъртните български стихотворения) – 2015 – Издателство „Български писател"

В съсъставителство с Боян Ангелов:

  • „България-любов“ – 2016 – Издателство „Български писател"

В съсъставителство с Никола Инджов и Петър Анастасов:

  • Българска христоматия „Отечество и свобода“ – 2016 – Издателство „Български писател"

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]