Ахмед ага Барутанлията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ахмед ага Барутанлията
полицейски инспектор
Роден
?
Починал
1881 г.

Ахмед ага Касалицки, известен още като Барутанлията, е помак, полицейски инспектор на Доспатската нахия, разположен в село Барутин[1] и е един от главните предводители на башибозука, наредил и извършил Баташкото клане през Априлското въстание в 1876 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По неизвестни причини бащата на Ахмед ага, който е от помашкото село Касалък, Драмско, се преселва в с. Барутин, поради което той е носил прякора Касалицки. По-късно получава прякора Барутинеца, както това се е изписвало тогава във вестниците. Ахмед ага прекарал на младини доста години като пъдарин в Батак. Там той свързал добро приятелство с батачани и след време баташките първенци го препоръчали пред пазарджишките власти за полицейски чиновник – началник на няколко пъдари в Доспатската нахия. Като такъв Ахмед ага успял бързо да забогатее. Имал собствен дюкян, много овце и имущество, като дълго време заемал длъжността на полицейски началник на Доспатска нахия.[2] Участва в потушаването на Априлското въстание през 1876 година. При избухването на въстанието той получава задача от Пазарджишкия областен управител да мобилизира запасните от своята нахия и да ги препраща към Пазарджик. Заедно с тях той събира и около 200 мъже башибозук – военно необучени и невикани във войската, с които да участва в потушаването на въстанието. За да предотврати разрастване на въстанието от Батак към Разлог и Неврокоп, към този център командването праща войскова колона, сформирана от Серския санджак, която преминава през Доспат и Ахмед ага със събраната от него група се присъединява към нея. Тази група участва в потушаването на въстанието в Батак.

След въстанието Османската империя се опитва да си „измие ръцете“, като хвърля вината изцяло върху башибозука и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил.[3] Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия, но по-късно е помилван от султана, след подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин. Тук се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък.[4] През 1880 година Ахмед ага Барутинлията е назначен като охрана на делегацията на Османската империя, изпратена в село Селча да се срещне с делегацията на Източна Румелия, които трябвало да договорят предаването на т. нар. Тъмръшка република на Източна Румелия.[5] Ахмед ага умира през 1881 година от проказа, от която се заразява в Диарбекир.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 129.
  2. Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1876, т. 2, София 1988, с. 193
  3. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 163 – 164.
  4. а б Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 158.
  5. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 245.