Баба Вида

Баба Вида
	Баба Вида
	Снимка на крепостта отвън
	Местоположение във Видин
Информация
Страна	България
Терит. единица	Област Видин
Местоположение	гр. Видин
Основаване	Средновековие
Строителство	10 век
Известни обитатели	цар Иван Срацимир
Статут	музей, отворена за посетители, част от Стоте национални туристически обекта на БТС – №13
Състояние	запазена
Собственик	държавна
	Баба Вида в Общомедия

Тази статия е за замъка-цитадела във Видин. За градската крепост на Видин вижте Видинска крепост.

Вижте пояснителната страница за други значения на Вида.

Баба Вида, наричана също Бабини Видини кули, е средновековна крепост във Видин.

Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.

Крепостта е служела за защита на местния владетел през почти цялото Средновековие.

Легенда

Живял някога български болярин, който бил заможен и много имотен. Обширните му владения се простирали на територии от Карпатите до Стара планина. Той имал три дъщери - Вида, Гъмза и Кула. Когато се споминал, те разделили бащините имоти помежду си. Едната сестра Кула се задомила на територията на сегашния български град Кула, другата сестра - Гъмза се омъжила в Сърбия в земите на днешен Гъмзиград. Но двете девойки прибързали в избора си на съпруг и случили на лоши мъже, които пропилели бащиното им наследство с лека ръка и изгубили всичко. Най-възрастната сестра от трите - Вида не се задомила, а останала цял живот сама. Тя изградила със собствени средства замък, където доживяла до дълбока старост. Крепостното укрепление успешно защитавало поданниците и земите й от чужди нападения. След смъртта на Вида в знак на благодарност местните хора нарекли замъка Баба Вида или Бабини Видини кули. Крепостта е известна така и до наши дни.^[1]

География

Баба Вида е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин.

Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Тя е най-укрепената част от Видинската градска крепост – наричана от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара. Състои се от 2 основни стени (в 2 концентрични четириъгълника) и 4 кули. Външните стени са опасани с ров с вода, над който е имало повдиган мост (сега е каменен) към входа на крепостта.

История

Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.

Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).

Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Сред костните останки от 8-17 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представлява намирането на останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica) – сред най-ранните в страната^[2].

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Паметник

Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за нейната история. Тъй като крепостта е отворена и за туристически посещения, при възстановяването е запазена обстановката в близък до естественото ѝ състояние вид.

Тя е основната туристическа забележителност на града и е сред Стоте национални туристически обекта на БТС (има печат на БТС). В галерията между външната и вътрешната стена откъм Дунав е изградена сцена за летен театър.