Банка „Български кредит“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Банка „Български кредит“
Акция на банката
Акция на банката
Информация
Основана 1934 г.
Закрита 1948 г.
Седалище Flag of Bulgaria.svg София
Продукти банкови услуги
Собственик БНБ (39%)
Интернационална банка (24%)
Съединени български банки (14%)

Банка „Български кредит“ е българска банка със значително държавно участие, функционирала от 1934 до 1948 година. В навечерието на Втората световна война това е една от двете големи банки в страната, наред с Българска търговска банка, със значителен дял на местни частни акционери.[1]

Банка „Български кредит“ е създадена въз основа на специална наредба-закон, издаден на 15 юни 1934 година, малко след Деветнадесетомайския преврат. Тя предвижда обединяването на основните частни акционерни банки със значително участие на Българската народна банка (БНБ), която е основен акционер в новообразуваното дружество и има специални права при неговото управление.[2]

Банката е учредена на 6 октомври 1934 година, като БНБ внася своя дял от капитала, а други 7 частни банки, изпаданали във финансови затруднения, поради Голямата депресия, вливат целия си капитал в новобразуваното дружество. Най-големи дялове имат БНБ (39,0%), Интернационална банка (24,2%) и Съединени български банки (14,2%). Другите банки, участвали в основаването, са Търновска търговска и кредитна банка, Банка за търговия и кредит, Бургаска банка, Кредитна търговска банка и Пазарджишка търговска банка. През следващите години чрез разширение на капитала си Банка „Български кредит“ поглъща около 20 по-малки банки.

Банката започва реално да функционира в началото на 1935 година. Тя се ползва с преференции при кредитирането от БНБ и се превръща в третия по големина кредитор в страната след самата БНБ и държавната Българска земеделска и кооперативна банка. След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат от 1944 година банката е национализирана, като от 2 януари 1948 година е присъединена към БНБ.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов 2007, с. 412.
  2. а б Методиев 1987, с. 13-14.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5.
  • Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987.