Банка „Български кредит“
| Банка „Български кредит“ | |
 Акция на банката | |
| Основаване | 1934 г. |
|---|---|
| Закриване | 1948 г. |
| Седалище |  София, България |
| Продукти | банкови услуги |
| Собственик | БНБ (39%) Интернационална банка (24%) Съединени български банки (14%) |
Банка „Български кредит“ е българска банка със значително държавно участие, функционирала от 1934 до 1948 година. В навечерието на Втората световна война това е една от двете големи банки в страната, наред с Българска търговска банка, със значителен дял на местни частни акционери.[1]
Банка „Български кредит“ е създадена въз основа на специална наредба-закон, издаден на 15 юни 1934 година, малко след Деветнадесетомайския преврат. Тя предвижда обединяването на основните частни акционерни банки със значително участие на Българската народна банка (БНБ), която е основен акционер в новообразуваното дружество и има специални права при неговото управление.[2]
Банката е учредена на 6 октомври 1934 година, като БНБ внася своя дял от капитала, а други 7 частни банки, изпаданали във финансови затруднения, поради Голямата депресия, вливат целия си капитал в новобразуваното дружество. Най-големи дялове имат БНБ (39,0%), Интернационална банка (24,2%) и Съединени български банки (14,2%). Другите банки, участвали в основаването, са Търновска търговска и кредитна банка, Банка за търговия и кредит, Бургаска банка, Кредитна търговска банка и Пазарджишка търговска банка. През следващите години чрез разширение на капитала си Банка „Български кредит“ поглъща около 20 по-малки банки.
Банката започва реално да функционира в началото на 1935 година. Тя се ползва с преференции при кредитирането от БНБ и се превръща в третия по големина кредитор в страната след самата БНБ и държавната Българска земеделска и кооперативна банка. След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат от 1944 година банката е национализирана, като от 2 януари 1948 година е присъединена към БНБ.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Аврамов 2007, с. 412.
- ↑ а б Методиев 1987, с. 13 – 14.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5.
- Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987.
