Барис Сачанка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Барис Сачанка
На първомайската демонстрация през 1958 г. – Юрас Свирка, Борис Саченко, Нина Маевская, Иван Навуменко, Янка Сипаку
На първомайската демонстрация през 1958 г. – Юрас Свирка, Борис Саченко, Нина Маевская, Иван Навуменко, Янка Сипаку
Роден 15 май 1936 г.
Велики Бор, БССР, СССР
Починал 5 юли 1995 г. (59 г.)
Професия писател, журналист, преводач
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Беларус Беларус
Активен период 1956 – 1995
Жанр драма, исторически роман, детска литература, хумор, документалистика
Направление социалистически реализъм
Известни творби „Вълчицата”
Награди Орден на честта, СССР Орден на честта, СССР Орден на Франциск Скорина, Беларус Държавна награда на БССР (1983)
Деца Светлана Явар
Барис Сачанка в Общомедия

Барис Сачанка (на беларуски: Барыс Іванавіч Сачанка) е беларуски журналист публицист, издател, преводач и писател на произведения в жанра хумор и сатира, драма, исторически роман, детска литература и документалистика. Писал е и под съвместните псевдоними И. Сибарсач (І. Сібарсач) и Р. Сибарсач (Р. Сібарсач). Баща е на беларуската поетеса и литературен критик Светлана Явар.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Барис Иванавич Сачанка е роден на 15 май 1936 г. в село Велики Бор, район Хойники, БССР, СССР, в семейство със седем деца. Баща му, Иван Николаевич, работи в горско стопанство, а майка му, Вера Михайловна, работи в колхоза, грижейки се за деца. През 1943 г. след окупацията на Беларус, нацистите изгарят Велики Бор, а през юни същата година семейството е депортирано в Германия, където работят във фермата на немски земевладелец.

Завръща се в Беларус през 1945 г. и завършва училище в град Хойники. Следва в периода 1955 – 1960 г. в катедрата по журналистика на филологическия факултет на Беларуския държавен университет. Първият му разказ „Плынь“ (Поток) е публикуван през 1956 г. списание „Младеж“.

Докато следва в университета, през 1958 г. започва работа в списание „Таралеж“. В съавторство с Янка Сипаку и Рихор Барадулин под псевдонимите И. Сибарсач или Р. Сибарсах, в „Таралеж“ са поставени остри и актуални критични бележки, статии, хумористични и сатирични скечове.

В периода 1960 – 1976 г. работи в отдела за проза на списание „Пламък“. В периода 1976 – 1986 г. работи като секретар на Съюза на писателите на Беларуска ССР. От 1986 г. е главен редактор на преводната чуждестранна литература в издателство „Художествена литература“, а в периода 1993 – 1995 г. е главен редактор на издателство „Беларуска енциклопедия Петрус Бровка“. През 1980 г. участва в XXXV сесия на Общото събрание на ООН.

Първата му повест „Дарога ішла праз лес“ (Пътят минава през гората) е публикувана през 1960 г. През същата година става член на Съюза на писателите на СССР.

Сред най-бележитите му произведения са повестите „Пътища“, „Оксана“, „Памет“, „Три истории“, „Вълчицата“, „Горчива радост от завръщането“, „Вечен кръг“ и „Роден ъгъл“, романът „Чуждото небе“, трилогията „Голямата гора“. Той пише за Великата отечествена война, селяните, родното му Полесие, колективизацията, за драматичната съдба на беларуската интелигенция. Работил е плодотворно и в областта на детската литература, сатирата и хумора, литературната критика, прави и много преводи от други езици.

За своя принос в националната литература и активна обществена дейност е награден с два ордена „Почетен знак“, националния медал „Франциск Скарина“, и литературната награда на Съюза на писателите на Беларус.

Барис Сачанка умира на 5 юли 1995 г. в Минск, Беларус. Погребан е в почетното Източно гробище на град Минск.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи и повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Дарога ішла праз лес (1960)
  • Барвы ранняй восені (1962)
  • Зямля маіх продкаў (1964)
  • Пакуль не развіднела (1966)
  • Апошнія і першыя (1968)
  • Дарогі (1971)
    Пътища, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Симеон Владимиров, Румяна Евтимова и др. (в сборника „Вълчицата“)
  • Аксана (1971)
    Оксана в „Белоруски повести“, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1978), прев. Румяна Евтимова, Пенка Кънева
  • Памяць (1973)
  • Чужое неба (1975)
  • Тры аповесці (1976)
  • Ваўчыца з Чортавай Ямы (1978)
    Вълчицата, изд.: „Народна култура“, София (1984), прев. Симеон Владимиров (в сборника „Вълчицата“)
  • Вялікі Лес (1980, 1982, 1984) – трилогия
  • Горкая радасць вяртання (1987)
  • Вечны кругазварот (1989)
  • Родны вугал (1989)

Хумор и сатира[редактиране | редактиране на кода]

  • Вол-фігурыст (1966)
  • Халасцяк (1969)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Плынь (1960)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Жывое жыццё (1985)
  • Сняцца сны аб Беларусі… (1990)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кошык малін (1986)
  • Бабка Адарка (1987)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Барыс Іванавіч Сачанка“ в Уикипедия на белоруски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература