Баятлъ
| Баятлъ Παγούρια | |
  Баятлъ  Баятлъ  Баятлъ | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Гюмюрджина |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 1 m |
| Население | 708 души (2001) |
Баятлъ или Беятлъ или Баятли (изписване до 1945 година: Баятлѫ, на гръцки: Παγούρια, Пагурия) е село в Гърция, разположено на територията на дем Гюмюрджина (Комотини), област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 14 километра югоизточно от Гюмюрджина. След 1894 година в селото започва откъсване на българското население от гърцизма и признаване на Българската екзархия.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Баятлъ е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Булат (Boulat) има 25 домакинства и 82 жители българи.[2]
| Църковно-училищни и революционни дейци |
|---|
| Име |
| 1. Делчо Стойчов |
| 2. Марко Копаниев |
| 3. Сево Конапиев |
| 4. Георги Саманазлиев |
| 5. Гиню Костинков[3] |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 30 български екзархийски семейства смесени с 30 семейства турци.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 199.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 198.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.