Берталан Семере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Берталан Семере
SzemereBertalan.jpg
Министър-председател на Унгария
Мандат април – август 1849
Предшественик Лайош Батяни
Наследник Дюла Андраши (след Австро-унгарския компромис от 1867)
Лични данни
Роден
27 август 1812
Починал
18 януари 1869
Националност Флаг на Унгария Унгария
Берталан Семере в Общомедия

Берталан Семере (на унгарски: Szemere Bertalan) е един от водачите на Унгарската революция през 1848 – 1849 година, министър-председател на Унгария в последните месеци на революцията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семере произхожда от стар благороднически род в източния комитат Боршод. През 1832 година завършва право в Шарошпатак. Работи в администрацията на Боршод първо като нотариус, впоследствие като съдия, а от 1846 година – като заместник–управител на областта. През същия период е на два пъти (1843 – 1844 и 1847 – 1848) депутат и един от водачите на опозицията в унгарския съсловен парламент срещу абсолютистката полицейска система на Метерних в Австрийската империя.[1]

След революцията през март 1848 година Семере е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Лайош Батяни. След падането на Батяни от власт и избухването на конфликта с хърватския бан Йосип Йелачич и с виенския двор в края на септември същата година Семере влиза в Комитета за защита на родината, оглавяван от Лайош Кошут.[1] През декември е изпратен като комисар в североизточна Унгария, където организира партизанската съпротива срещу австрийските войски, нахлули от Галиция.[2]

На 14 април 1849 година, когато унгарският парламент отхвърля династията на Хабсбургите и обявява Кошут за управител на страната, Семере става министър-председател.[1] По инициатива на Семере и благодарение на усилията му през юли същата година унгарският парламент гласува резолюция за правата и културната автономия на неунгарските народности.[3] По негова инициатива е приет и закон за еманципация на евреите, който не влиза в сила заради окупирането на Унгария от австрийските и съюзените с тях руски войски.[4]

Не успял да спре руската военна интервенция с дипломатически средства, през август 1849 Семере е принуден да бяга, подобно на други унгарски революционери, в Османската империя. Осъден задочно на смърт от австрийските власти, след кратък престой в Цариград той се установява в Париж. Участва активно в политическия живот на унгарската емиграция, включително чрез обемисти спомени за революционните години, издадени във Франция и Германия.[1] С публикациите си в началото на 50–те години се опитва да намали репутацията на борец за свобода, с която Кошут се ползва в чужбина.[2]

След 1859 година Семере се застъпва за конституционен компромис между унгарците и Хабсбургите. През 1865 година, малко преди този компромис да стане факт, е амнистиран от император Франц Йосиф и се завръща в Унгария. По това време Семере е вече тежко болен. Завършва живота си в лечебница за душевно болни в Пеща.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Nehring, Karl. „Szemere, Bertalan“. Във: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. München 1981. Том 4, с. 260 – 261. Посетен на 27 септември 2016.
  2. а б „Szemere“. Във: Meyers Großes Konversations-Lexikon. Leipzig 1909. Том 19, с. 262. Посетен на 27 септември 2016.
  3. Romsics, Ignác. Geopolitics in the Danube Region: Hungarian Reconciliation Efforts, 1848-1998. Central European University Press, 1999. ISBN 9789639116283, c. 52-54
  4. Patai, Raphael. The Jews of Hungary: History, Culture, Psychology. Wayne State University Press, 2015. ISBN 9780814341926, с. 275-276. Посетен на 4 ноември 2016