Беседа:Балканска война

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Коллеги, понимаете ли по-русски? Недавно готовил статьи по Балканским войнам и, кажется, в вашей статье употребляются юлианские даты (напр., дата подписания Лондонского договора)? --en:User:Yury Tarasievich

Это так, потому что Болгария приняла григорианский календарь 31 марта 1916.--Мико Ставрев 09:59, 29 декември 2006 (UTC)[отговор]
А разве не следовало бы, в таком случае, указывать по две даты, как это обычно делается?.. А вот статья Руско-японска_война имеет даты по новому стилю... --en:User:Yury Tarasievich
Ну, кто-то должен сделать и то, но у нас рук не хватает. Исправляй недумая :-). -- Златко ± (беседа) 11:27, 29 декември 2006 (UTC)[отговор]
Исправил бы, но по-болгарску только читаю-понимаю, да и то не всё. :) --en:User:Yury Tarasievich
...а запись даты в виде 31.3.1916 у вас, кажется, не принята?.. --en:User:Yury Tarasievich
нет - это 31 март 1916 и все так - януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември. Падежей нету.--Мико Ставрев 13:27, 29 декември 2006 (UTC)[отговор]

Здрасти, виждам, че активно връщаш стойности за войските които са смесени (състав на армии и участвали пряко във военните действия). Съставът от 430 000 за Турция, 30 000 за Черна гора, 175 000 за Сърбия, 70 000 за Гърция и 600 000 за България е точно състава който е мобилизиран, сили с които разполагат отделните армии.

Ето примерно какви сведения от военния архив дава подполковник Крапчански:

  • 1-ва военно инспекционна област 132 210
  • 2-ра военно инспекционна област 122 726
  • 3-та военно инспекционна област 111 363
  • Македоно-Одринско опълчение 14 204
  • Допълнителни части 53 927
  • Народно опълчение 56 589
  • Гранични части набор 1912-1913 94526
  • Общо 599 969

Първите три области са общо около 370 000, а във военните действия са участвали и допълнителите сили (отряди и др.), народното опълчение (на места), както и Македоно-Одринското опълчение. Нормално е граничните части да са "нямали много работа", тъй като войната се води изцяло на територията на Османската империя. Това обаче не трябва да означава, че не са участвали във войната, просто таква тактическа задача са имали, да охраняват границата.

Мисълта ми е, че в момента в карето има стойности, които са малко популярни (за Гърция) и такива в които основната стойност е в скоби 600 000 за състава на българската армия. Предложението ми е, в карето да има стойностите за които има най-много достоверни източници, а по-долу при описанието на войските на съответната страна от конфликта да се допълнят и другите не чак толкова популярни теории по въпроса със съответните посочени проверими източници. Какво мислиш по въпроса? Поздрави! --Стан 20:27, 28 януари 2008 (UTC)[отговор]

Здравей!
Съгласен съм с първата част на предложението ти - да се подбират данни според достоверността на източниците. Ако обаче има разнобой дори между сериозните източници това следва да се отрази и в карето (например така: "Гърция - 70 000-90 000"). В случая "мобилизирани" и "действащи" не виждам разнобой, а само полезно уточнение. Данните от карето не бива да се разминават с данните, посочени в описанието на войските в основния текст.
Още няколко неща.
1. Според мен очевидно по-пряко въздействие върху изхода от войната са имали тези хора, коне, оръдия, пр., които са взели пряко участие в бойните действия. Колко са били мобилизирани е от второстепенно значение, макар те също да са имали свои, не толкова преки, заслуги. Въпросът е спорен и, за да няма излишни дискусии, би трябвало да се привеждат и двете цифри.
2. Много трудно е да се изчисли коректно броят на дадена армия по време на дадена война, защото той непрекъснато се колебае. Затова е по-добре да се посочи числото на действащата армия поне от началото на войната. В преките военни действия от българска страна са взели участие много по-малко от 600-те хиляди мобилизирани. Цитирам по памет (прощавай за това) - при Люлебургас и Бунархисар са се сражавали малко над 100 000 души от наша страна; също толкова и при Чаталджа. При Одрин през март 1913 са били към 140 000, но в това число и много сърби. Разбира се, имало е и други театри на бойните действия, и тилови части и попълване на загубите от ранени и умрели и пр.
3. Гръцката армия е наброявала много повече от 70 000-90 000 в края на Първата балканска война. Показател е числеността й през Втората балканска война, започнала само месец след първата. - Т. е. има популярни и непопулярни версии, проблемът е, че май няма достатъчно достоверни. Кой твърди, че Гърция е имала само 70 000 войници?
4. Мисля, че източникът, който аз ползвам - Енциклопедия България, е поне до някъде достоверен и авторитетен. За написването на статията "Балканска война" там са използвани 7-томният сборник от 1933-1937 г.; трудовете на Ат. Христов от 1921; на Фичев от 1940; не пропускат и "Българското военно изкуство през капитализма" (Сф 1959) и др.
Ще копи-пейстна тези неща в беседата на статията, за да могат повече хора да се включат в обсъждането, ако ги интересува--Добри 21:08, 28 януари 2008 (UTC)[отговор]
Само да спомена, че в случая с Турция общата численост на армията е съвсем неуместна - голяма част от територията ѝ е отдалечена от Балканите, а до октомври воюва и в Либия. Най-малкото трябва да се уточни какво влиза в тези 423 хиляди. --Спас Колев 09:05, 29 януари 2008 (UTC)[отговор]
Според "Българското военно изкуство през капитализма" (Сф 1959) Tурция е мобилизирала около 1 000 000, като около 420 000-430 000 са мобилизираните в европейската част на Турция. В трудовете на Ат. Христов от 1921 се твърди, че 400 000 са всичките (общо) мобилизирани в началото на войната. Иначе за уточнението, че става дума за мобилизирани войски в европейската част на Турция съм го направил. Други извори мога да дам по-късно вечерта. Поздрави! --Стан 12:10, 29 януари 2008 (UTC)[отговор]

Структура на статията[редактиране на кода]

Стан има идея да разглежда хронологически събитията Лозенград - Люлебургаз - ... - Булаир - ... - Одрин. Логиката е безспорна. Не ми се струва удачно обаче структурата на статията да се накъсва толкова много. 1. Ако структурата на подзаглавията бъде по-компактна, текстът също ще бъде по-сбит (обобщаващ) и ще има защо да се пишат основни статии като Лозенградска операция. 2. Ако успеем да постигнем по-обобщаващ текст няма да има толкова голяма несъразмерност между частта за бойните действия на българската армия и частта за действията на останалите съюзници.

Конкретното ми предложение е да направим смесена - хронологическа и тематична, постройка. Например:

1. "I фаза на войната (до примирието от 20.11.1912)"
1.1. "Бойни действия в Източна Тракия" (текстът ще включва Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа с препратки към основни статии)
1.2. "Западен театър на бойните действия (Македония и Западна Тракия" (тази секция ще разказва за сърбите при Куманово и Битоля, черногорците срещу Шкодра, гърците срещу Солун и Янина, 7-а Рилска дивизия, Балкан Тореси и Мерхамлъ)
2. "II фаза на войната (януари - март 1913)
2.1. "Източна Тракия" (пак Чаталджа, Булаир, Шаркьой, Одрин)
2.2. "Западен театър" (падането на Янина и Шкодра)

Такава е структурата в статията от Енциклопедия "България".--Добри 23:17, 30 януари 2008 (UTC)[отговор]

Здрасти, Добри. Проблемът с несъразмерността ще бъде решен. Има достатъчно материали по въпроса[1]. Иначе с подредбата съм съгласен, но само за военните действия - нещата свързани със състоянието на страните, мобилизация, състав на армията и съсредоточаване е добре да си останат отделени по страни. --Стан 23:46, 30 януари 2008 (UTC)[отговор]

Странно изречение[редактиране на кода]

Почнах да чета статията, но следното изречение ми се вижда меко казано странно и доста не на място:"Великите сили не гледали с добро око на тези приготовления, тъй като скоро се очаквало да избухне световна война и те не искали обстановката на Балканите да се утежняват допълнително." Добре, това може да го каже само съвременник като нас, че скоро се очаквало война, аз не мисля, че някой е очаквал война, а още по-малко че Гаврило Принцип ще убие австро-унгарския престолонаследник и съответно ще има ултиматум към Сърбия и тя ще откаже и тогава войната ще започне и то до голяма степен подтиквана не от Австро-унгария, а от Германия.А ако има такова очакване наистина е нужен източник.--Ilikeliljon 20:47, 9 март 2009 (UTC)[отговор]

Имало е доста признаци, че назрява общоевропейски конфликт - разни марокански кризи и пр. Но си прав, че формулировката не е удачна. Въобще, според мен трябва един раздел за отношението на тъй наречените Велики сили към ситуацията на Балканите през 12-та година. Позициите на Русия, Австро-Унгария, Германия са били от решаващо значение. За такъв раздел се иска доста работа и бекграунд, обаче.--Добри 11:23, 10 март 2009 (UTC)[отговор]

Бойните действия[редактиране на кода]

Как да наредим раздела за бойните действия или така е добре?--Добри 11:00, 8 май 2009 (UTC)[отговор]

Добре ли е, не знам. Логиката ми (за раздела преди примирието) беше просто да се обособят фронтовете, като се подредят по значение (от НГТ, не за конкретна страна). --Спас Колев 14:37, 9 май 2009 (UTC)[отговор]
Ами това е хубаво, ама трябва да се имат предвид: 1. не само военното, но и политическото значение (знаеш, че завладяването на Солун от гърците има много по-големи последици от Лемнос, камо ли от атаката на Дръзки); 2. взаимната зависимост и последователността на операциите в Източна и Западна Тракия (или пък на операциите в Македония и тези в Албания) не позволява да разхвърляме описанията им през пет абзаца; 3. да не се пропускат Косово и Санджак (колкото и маловажни да са във военно отношение). Та мъдря ги тези работи, за да доразвия идеята ти.--Добри 21:46, 10 май 2009 (UTC)[отговор]
Както прецениш, не съм го обмислял надълбоко. --Спас Колев 15:36, 11 май 2009 (UTC)[отговор]

Предполагам ви е познат следния сайт http://www.bolkanwar.com/ , в него има също и подробна карта на военните действия. Подпоручикъ 19:46, 13 май 2009 (UTC)[отговор]

Това не е окончателният вариант. Ще го доизкусуря. А за картата - и нашата е яка.--Добри 11:10, 14 май 2009 (UTC)[отговор]

Илюстрация за Военна подготовка/България[редактиране на кода]

Висшият военен съвет на Българската армия няколко години преди войната. От ляво на дясно: първи ред - Вълко Велчев, Георги Агура, Никола Иванов, Данаил Николаев, Васил Кутинчев, Радко Димитриев, Павел Христов; втори ред - Иван Фичев, Георги Тодоров, Вичо Диков, Стилиян Ковачев, Кирил Ботев, Петър Марков, Стефан Тошев, Атанас Назлъмов; трети ред - Пантелей Ценов, Иван Сарафов, Илия Димитриев, Радой Сираков, Симеон Янков

Качих една снимка на командването до началници на дивизии и инспекционни области. По-ранна е от войната (Данаил Николаев още е министър), но мисля, че става за илюстрация, защото основните действащи лица са същите. Има нужда от разпознаване на повечето от тях - който може да помага. --Спас Колев 18:45, 17 май 2009 (UTC)[отговор]

Кандидат за избрана[редактиране на кода]

Трябва инфо за въоръжението. Трябват и още илюстрации, че има все още големи полета само текст. Жалко, че нямаме една снимка на паметника в Полковник Серафимово. Мисля, че се получи голяма статия. Трябва ли да се реже някъде?--Добри 22:43, 26 май 2009 (UTC)[отговор]

Според мен трябва добре да се прегледа статията и наистина малко да се посъкрати, като разбира се, съкратените текстове се преместят в "помощните" отделни статии. По-конкретно - частта за "Лондонски мирен договор" трябва да се съкрати примерно до 2 абзаца, като останалото се премести в "основната статия" на раздела. В момента основната статия е по-малка от раздела в БВ. За мен една такава голяма статия трябва да представя само основните моменти, а всичко останало да бъде изнесено в допълнителни стаии. "Последици" също може да се съкрати до 2-3 абзаца, един за конкретните цифрови измерения на загубите, останалите 2 за другите неща. Така може да се появи една статия "Последици от Балканската война", като към тези последици да влезе и последиците за икономиките на съответните намесени сили, което в момента не е отразено. Нямаме и статия Чаталджанско примирие т.е. раздел "Чаталджанско примирие" може да стане отделна статия, а 1/3 от него да остане в статията. Като намеря малко време ще я изчета няколко пъти, като си водя записки, за да мога да дам нещо по-конкретно като предложения. --Стан 12:59, 27 май 2009 (UTC)|[отговор]
Всичко добре, само че прехвърлянето няма да стане механично. Освен това мисля, че „Последиците“ не са за отделна статия, ами са си точно за тук, и не бива да се съкращават много. Защото тези факти показват какво зло е била тази война.--Добри 20:57, 27 май 2009 (UTC)[отговор]

Други препоръки?--Добри 11:17, 30 май 2009 (UTC)[отговор]

За сега други нямам. --Стан 12:04, 30 май 2009 (UTC)[отговор]

Аз имам под ръка една дебела книжка - доста е стара, ама да си кажа - Балканската война 1912 - 1913, София, 1961 - колектив на Военноисторическия отдел към Генералния щаб.--Мико 12:18, 30 май 2009 (UTC)[отговор]

Ами тази книжка в момента е сериозна липса в библиографския списък - не се шегувам. Виж, моля те, дали нещо не е пропуснато или сгрешено тук - поправяй и допълвай.--Добри 18:01, 30 май 2009 (UTC)[отговор]
Ако искаш книжки ето нещо полезно Мултимедиен продукт, създаден по идея на Националния Инициативен Комитет за честването на 95-та годишнина от Балканската Война под председателството на министъра на отбраната на Рeпублика България Веселин Близнаков. --Стан 18:57, 30 май 2009 (UTC)[отговор]
И книгата на Мико я има там, за което можем да благодарим на министерството на отбраната. --Стан 18:58, 30 май 2009 (UTC)[отговор]

Грешки[редактиране на кода]

Добре ще е да се анализират допуснатите грешки от българска страна, защото те са причина за Междусъюзническата война, а после и за участието ни в ПСВ на страната на Германия.--Черноризецът 15:24, 2 юни 2009 (UTC)[отговор]

Точно го каза: „за Междусъюзническата война“. Затова добавих само две изречения в последния раздел (за Последиците), повече може да се пише в Междусъюзническа война или в Балкански съюз (Причини за разпадането).--Добри 23:58, 3 юни 2009 (UTC)[отговор]

Обобщение на последиците[редактиране на кода]

И аз мисля, че фразите „а Косово е включено трайно в пределите на Сърбия“ и „Траен резултат за България е присъединяването на части от Родопите (в т. ч. Кърджали, Смолян, Девин и др.) и Пиринския край.“ трябва да отпаднат. Доколкото разбирам, Лондонският договор не уточнява разпределението не териториите между съюзниците и тези въпроси са решени чак след Междусъюзническата война. --Спас Колев 13:14, 23 септември 2009 (UTC)[отговор]

Прав си за договора. Оправяй, както смяташ за добре, но първо прецени моите аргументи:
Въпросните земи са завзети през 1. Балканска война - значи се има предвид положението de facto, а не de jure. Написано е "Скоро след Лондонския договор ...", а не "Според Лондонския договор ..." и тази фраза се отнася само за албанската държава, а не за Косово или Родопите.
Сметнах, че Косовският въпрос е актуален днес и затова изведох историческата връзка в увода.
Изречението за Кърджали, Пиринския край и пр. го вметнах, защото: 1) статията е насочена към български читатели; 2) за да подчертая, че тази освободителна война е в крайна сметка неуспешна (повечето от Македония и Одринско остават оттатък границата); 3) заради парадокса, че една освободителна, демек благородна, война носи насилие над гърци, турци и наши собствени сънародници в освободените земи (Покръстване на помаците (1912-1913)). --Добри 16:30, 23 септември 2009 (UTC)[отговор]
Аз също мисля, че трябва да се подчертаят териториите, окупирани от съответните съюзници, защото въпреки че Лондонския договор не уточнява, последващата война в общи линии ги потвърждава. Текст от типа: "В резултат на войната Сърбия окупира Косово и северната част на Македония със Скопие и Битоля (станала известна като Вардарска Македония), Гърция окупира Южен Епир и Южна Македония с Лерин, Костур, Воден и Солун (станала известна като Егейска Македония), а България Североизточна Македония с Горна Джумая и почти цяла Одринска Тракия до линията Мидия - Енос. Последвалата неуспешна за България Междусъюзническа война в общи линии фиксира тези граници"? Това последното не е добро. Насилието лично аз не виждам смисъл да се извежда в увода - то не надхвърля нормалното за една модерна война - нито нещо целенасочен геноцид е имало, нито планирани изселвания.--Мико 16:46, 23 септември 2009 (UTC)[отговор]
Бива, но промените в М/усъюзническата война са съществени, според мен. Формулирай го иначе.
Махай и насилието (макар че навремето доста се е шумяло за това - то си е било непривично за Европа).--Добри 16:55, 24 септември 2009 (UTC)[отговор]

Същинска Албания[редактиране на кода]

В последния абзац на раздел Причини за войната: разграничението „Косово и същинска Албания“ не е ли анахронично за 1909 година? Предполагам, „същинска Албания“ трябва да отговаря на днешните граници, но те са установени през 1913 година. --Спас Колев 13:17, 23 септември 2009 (UTC)[отговор]

Как да го променим? Без "същинска"? --Добри 16:30, 23 септември 2009 (UTC)[отговор]
Въстания на албанците си е добре. Иначе "албанските земи" или "населените с албанци земи" си е е най-чисто, без география.
Става.--Добри 16:55, 24 септември 2009 (UTC)[отговор]

Нещо подобно в раздел В Епир и Албания: ...гърците завладяват цял Епир и навлизат в Южна Албания - Южна Албания си е до голяма степен Северен Епир. По принцип е интересно докъде точно стигат гърците, срещат ли се със сърбите в Албания и дали остават неокупирани от съюзниците области. --Спас Колев 12:07, 28 септември 2009 (UTC) Ще го коригирам засега - щом сърбите са в Берат, гърците не са излезли много извън Епир. --Спас Колев 12:14, 28 септември 2009 (UTC)[отговор]

Аз имам една доста схематична карта на положението преди падането на Одрин.--Мико 19:06, 28 септември 2009 (UTC)[отговор]
Спас, добре си го коригирал. Мисля, че може да остане така. Мико, де я тази карта?--Добри 20:06, 28 септември 2009 (UTC)[отговор]

Икономическо значение на Шкодра[редактиране на кода]

В раздела Черна гора: „Основната цел на черногорската армия е овладяването на Шкодра, което би осигурило господство на Черна гора в Северна Албания и условия за жизнена икономика, независима от чуждестранни субсидии. - удебелената фраза ми се вижда най-меко казано оспорима. Прилича на пропагандно оправдание от онова време. Обвързването на природни ресурси и география с икономическо развитие е силно проблематична при известните съвременни примери. Бих предпочел фразата да отпадне. --Спас Колев 11:56, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]

Прав си. Ще гледам да я сатърдисам.--Добри 20:30, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]

За съжаление нямам време да преглеждам статията (чел съм тонове литература - уникално интересна тема), но исках само да сваля шапка (съвсем образно казано) на хората, създали статията - браво, браво, браво! Прекрасна статия, готова е за избрана и ще една от най-добрите такива статии. Поздрави, --Mortdefides 05:43, 3 юли 2009 (UTC)[отговор]

Съкращаване на статията с прехвърляне на текст в помощни статии[редактиране на кода]

При добро стечение на обстоятелствата се заемам с тази задача в близките дни/седмици. Препоръката на Стан по-горе не срещна възражения, но все пак ако някой има нещо против, нека се изкаже навреме. Конкретни идеи, разбира се, кое да се реже/остави също са добре дошли.--Добри 18:36, 22 август 2009 (UTC)[отговор]

---

Първи етап от операцията приключи. Съкратих три раздела. Текстът е преместен в тези версии на статиите Балкански съюз, Лондонски мирен договор и Чаталджанско примирие. От тук отпаднаха и един два пасажа по румънския въпрос. Пазя ги за прехвърляне в статията Междусъюзническа война, по която трябва много да се работи. Тук остават още доста неща за съкращаване и прехвърляне.--Добри 15:53, 26 август 2009 (UTC)[отговор]

Подобрението е значително. Както гледам, и Балкански съюз може да се добута до избрана. --Спас Колев 17:40, 26 август 2009 (UTC)[отговор]
Радвам се. Ако имаш наум още задачи, качвай ги.--Добри 21:04, 26 август 2009 (UTC)[отговор]

---

Втори етап съкращения. Текстът е прехвърлен в нови статии - Планове на българското командване за Балканската война и Българска авиация през Балканската война. Други пасажи вече са в Седма пехотна рилска дивизия и Обсада на Одрин (1912-1913).

Махнах една карта на гръцките бойни действия - хем не беше на български, хем повтаря нашата.

Смятам в близките дни да слагам статията в кандидати за „избрана“. Чакам конкретни предложения за още съкращения.--Добри 04:12, 29 август 2009 (UTC)[отговор]

Посиняване на препратки[редактиране на кода]

Помествам някои все още червени препратки. Помогнете да съкратим списъка (или да го увеличим, ако съм пропуснал нещо важно).--Добри 14:56, 23 август 2009 (UTC)[отговор]

Карнегиева анкета

Балканска криза (1908-1909)

магарешки атентати

Българо-черногорска спогодба (1912)

Втора битка при Чаталджа

Трета битка при Чаталджа

Петър Бойович - ще преведа нещата от сръбската (до колкото мога) --Стан 15:39, 22 септември 2009 (UTC)[отговор]

---

Ще се заема лека-полека с тези статии. Ако все пак някой се е заел вече или смята да се заеме с някоя от темите, нека да прати хабер, та да не се дублираме.--Добри 15:11, 7 септември 2009 (UTC)[отговор]

Ударих едно рамо с атентатитеУхилен съм--Ilikeliljon 16:28, 21 септември 2009 (UTC)[отговор]
Здраво рамо :)) --Добри 15:31, 22 септември 2009 (UTC)[отговор]

За раздела „По-големи битки“. Мисля си да наредя по друг начин нещата - или таблицата да включва действително големите битки (по мое виждане те са към 12, а не 28), или вариант с шаблони. Ето шаблоните, които имам предвид. Всеки ще бъде поставен в съответния раздел. Този вариант е за предпочитане, защото задава не само препратка към битката, но и географски ориентир (регионът, в който се е състояла) и контекст. Ако няма възражения ще действам.--Добри 15:50, 31 август 2009 (UTC)[отговор]

---

Размених раздела за битките с шаблони. Надявам се, че се е получило по-добре, макар и криво-ляво.--Добри 15:35, 4 септември 2009 (UTC)[отговор]

Това е много хубаво, което си направил, браво. Аз предлагам по-главните битки във всеки шаблон да са удебелени, както е за някои войни в английската уикипедия.--Ilikeliljon 09:21, 5 септември 2009 (UTC)[отговор]
Добри, няма ли да е по-добре, ако тези шаблони са в разпънат вид "по подразбиране"? Така като преглеждам статията ме дразни, че трбва постоянно да кликам "Показване". Така или иначе, те не заемат кой знае колко място. --Стан 09:27, 5 септември 2009 (UTC)[отговор]
Съгласен и с двете предложения. Ще удебеля по-важните битки (въпреки че по Цариградското направление 1912 всички са важни :) Стан, предложението ти е много добро. Ако знаеш как, направи го. Ако не, ще проуча как да стане.--Добри 10:37, 5 септември 2009 (UTC)[отговор]

Родопски отряд[редактиране на кода]

Малко ме смущава изречението: "Родопският отряд (генерал Стилиян Ковачев), в който влизат две бригади и полк от 2-а пехотна дивизия, е съсредоточен срещу турските войски в Тъмръшкия клин и долината на Места". Какъв е този полк от Втора дивизия, който влиза в отряда освен двете бригади? Едва ли е пехотен, така че остава да е конен или артилерийски. Ако това е така, аз бих променил изречението на Родопският отряд (генерал Стилиян Ковачев), в който влизат две бригади от 2-а пехотна дивизия и конен полк, е съсредоточен срещу турските войски в Тъмръшкия клин и долината на Места.--Simin 22:36, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Привет! Въпросният полк е Девети пехотен пловдивски полк, който е част от 2-ра дивизия (Крапчански, стр. 182). Във „Войната между България и Турция“, т. 6, стр. 254, полкът е даден като част от Родопския отряд и от 2-ра дивизия. Тъй че, грешка няма, смятам.--Добри 12:07, 16 септември 2009 (UTC)[отговор]
Разбира се, отделно Отрядът е имал артилерийски, инженерни, снабдителни и пр. части, но тук няма какво да задълбаваме.--Добри 12:09, 16 септември 2009 (UTC)[отговор]
Доколкото аз разплетох нещата (мъча тук една диаграма, надявам се да свърша тези дни), Родопският отряд, поне първоначално, включва:
  • 1 пехотна бригада на 2 пехотна дивизия (9 и 21 пехотен полк)
  • 3 пехотна бригада на 2 пехотна дивизия (27 и 39 пехотен полк)
  • 3 нескорострелен артилерийски полк (част от 2 пехотна дивизия)
  • 2 пионерна дружина (част от 2 пехотна дивизия)
Остатъкът от 2 пехотна дивизия (2 пехотна бригада (28 и 40 пехотен полк) и 3 скорострелен артилерийски полк) образува Хасковският отряд. Спас Колев 20:07, 16 септември 2009 (UTC)[отговор]
По източника, който цитирах горе (Войната между ...), 9-ти полк е отделен 1-ва бригада.--Добри 22:59, 16 септември 2009 (UTC)[отговор]

Разбрах. Всичко се обяснява с това, че първа бригада е дадена с един полк, а вторият й полк е представен отделно. При това положение пехотните полкове в РО си остават 4 (2+1+1), а не, както би могло да се помисли от ненавлезлите в детайлите - от 5 полка (2+2+1). Грешка наистина няма, но все пак въпрос може да възникне. Поздрав,--Simin 10:23, 17 септември 2009 (UTC)[отговор]

На уводната карта граници според Берлинския конгрес не се виждат границите на Гърция, които са веднага на юг, но така картата лъже. Отделно имаше някакви поправки на границата от 80-те.--Мико 09:12, 24 септември 2009 (UTC)[отговор]

Не разбрах в какво лъже картата. Показаните граници са точни. Лошо, че Гърция не е хваната, но друга карта не намерих. Съвсем без карта ли да я караме?
А в тази връзка, би било добре да имахме една карта с териториалните придобивки в резултат от Първата балканска война, както ги посочваш по-горе.--Добри 16:55, 24 септември 2009 (UTC)[отговор]
Между другото, корекциите по Топханенския акт са отразени на картата, макар че не си личат много. --Спас Колев 17:21, 24 септември 2009 (UTC)[отговор]
Пропаганда и карта в едно :) --Подпоручикъ 17:30, 24 септември 2009 (UTC)[отговор]
Лъже именно, че я няма Гърция - а за поправките от 80-те визирах гръцко-турската граница - нещо около Превеза имаше. Мда карта на окупираните зони е добре да има - ше питаме Пако.--Мико 05:46, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]
По тази карта личи един едва забележим пунктир, който показва придобивките на Гърция през 1881 г. Вижда се, че по Берлинския договор гръцките граници остават доста по на юг. От друга страна, както Спас посочи, на картата в нашата статия са отбелязани промените по Топханенския акт. Значи би следвало и промяната в гръцката граница да се отбележи. Питай Пако и за това.--Добри 11:54, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]

По липса на българска карта кложих тази.--Добри 20:06, 28 септември 2009 (UTC)[отговор]

Наричана още[редактиране на кода]

Добри, това "наричана още Първа Балканска война" не звучи май много добре. Не е ли по-добре да стане "по-известна в чуждестранната литература като Първа Балканска война".--Ilikeliljon 20:10, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]
Не съм сигурен - не съм чак такъв капацитет в чуждестранната литература.--Добри 20:28, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]
И аз не съм, ама май Подпоручикъ така написа някъде.--Ilikeliljon 21:04, 25 септември 2009 (UTC)[отговор]

Територията на Османската империя не може да е била 26 737 000 км2, някой трябва да оправи това. --Глиган 15:51, 27 септември 2009 (UTC)[отговор]

Вероятно правописна грешка. Във Въчков е 2 983 000, с отчитане на загубите след войната с Италия. Но е по-добре да се коригира според цитирания източник, с който не разполагам. --Спас Колев 16:36, 27 септември 2009 (UTC)[отговор]
Абсурдна е тази големина, то СССР в най-голямото си разширение е бил 22 млн кв. км. така че не може Османската империя да е била повече, наистина е вероятно да е правописна грешка.--Ilikeliljon 16:48, 27 септември 2009 (UTC)[отговор]
Грешката е от източника. Пак погледнах - пише си 26 милиона кв. км. Преписал съм го без да мисля.--Добри 21:54, 27 септември 2009 (UTC)[отговор]

Огромна ПДФ библиотека с много трудове за балканските и световните войни [2] --Подпоручикъ 14:49, 19 октомври 2009 (UTC)[отговор]

Доста неща от там са внесени тук (най-вече том 6 на "Войната между България и Турция"). Сега търся "Българското крушение" на Георги Марков.--Добри 18:49, 30 октомври 2009 (UTC)[отговор]

Карти и диаграми[редактиране на кода]

От дълго време държа едни сканирани от Вучков карти и диаграми, които трябва да се прерисуват, заради авторските права. Явно няма да стигна до тях скоро, така че ако някой има желание, да се обади, за да му ги пратя (всички или каквото го интересува). Става дума за схеми със структура на армиите (България), схеми със структура на типова дивизия (Гърция, Сърбия, Османска империя), карти с мирновременна дислокация на частите (Гърция), дислокация в навечерието на войната (целия театър), дислокация в навечерието на МС война (целия театър), карти на битки и операции (Лозенград, Люлебургаз-Бунархисар, Чаталджа, Балкан Тореси, настъплението на Родопския отряд, настъплението на 7 рилска п.д., Шаркьой, Булаир, Одрин, Куманово, Битоля, настъплението в Санджак и Северна Албания, Шкодра, Еласона, Серфедже, Енидже Вардар, Янина). --Спас Колев 19:11, 12 март 2010 (UTC)[отговор]

върнати редакции на 24.IX.2012[редактиране на кода]

Върнах към петдесет редакции на анонимен потребител. Причините: внесъл е дублираща информация (предимно за Лондонските преговори, предложението за автономна Македония и пр.), с което прави статията по-нечетивна; на места бе привнесен текст под източник (Страшимир Димитров, Карнегиевата анкета), който говори съвсем друго; внесени бяха карти с дублиращо и спорно съдържание.

По-конкретно за дублиращия текст сравнете раздела "Чаталджанско примирие" с раздела "Мирни преговори" във вече премахнатата версия. Единственото различно, което видях, е спорът за линията Мидия-Родосто. Ще върна информацията по този въпрос.

По-конкретно за картите:

  • [3] повтаря [4], но картата на Шейд ъф Грей е по-добра, защото е на български и защото показва не само българските войски
  • [5] повтаря [6], но картата на Спас има предимството да покаже отстъпената от България територия между Родосто и Енос
  • при тази карта проблемът е, че не е посочен източник за границите на автономна Македония според османското предложение от декември 1912

--Добри (беседа) 20:42, 24 септември 2012 (UTC)[отговор]

Намерих приложение на две от картите, които махнах от тук - [7] и [8]. Ще изчакам с информацията за Родосто, за да не стане конфликт на редакции.--Добри (беседа) 21:03, 24 септември 2012 (UTC)[отговор]

Самодейното творчество продължава - полузащитих статията, защото явно ще е така следващите няколко дни... --Спас Колев (беседа) 14:30, 27 септември 2012 (UTC)[отговор]

Отново по две карти за 1878, бойните действия и април 1913. Бурбътъ праи рънътъ.--Добри (беседа) 21:25, 3 октомври 2013 (UTC)[отговор]

Историческа книга - спам?[редактиране на кода]

Преместено от У:Р. --11:36, 1 декември 2015 (UTC)

Тази извадка от книга многократно се премахва от потребител Алиса Селезньова от статията за Балканската война под предлог, че била спам. Значи исторически книги не трябва да се ползват, понеже това щяло да е тяхна реклама? - Оуейн (беседа) 10:13, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]

Обектът на статията, която сте добавили в раздел „Външни връзки“ не е Балканската война, а книга за Балканската война. Няма автор и прилича на рекламна статия за книгата. Нормално е да бъде премахната от този раздел. --Стан (беседа) 11:11, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]
И аз съм на същото мнение. — Luchesar • Б/П 11:15, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]
Е, аз пък не съм. "не е Балканската война, а книга за Балканската война". Боже опази! --Rumensz (беседа) 11:25, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]
Уикипедия не е склад за външни препратки - прочетете, моля ви, кои са смислените и кои не. Тази не е - книгите за Балканските войни са буквално хиляди - само българските са десетки. Нима очаквате Уикипедия да слага външна препратка към публикация за представянето на всяка новоизлязла книга? Ако не можете, Оуейн, да схванете - може би ще можете да си представите как би изглеждал па вашему разделът Външни препратки в статията Средновековие. :-) --Алиса Селезньова (беседа) 12:04, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]
Ако връзката беше към пълния текст на книга под свободен лиценз, особено на такава, която се смята за ключов или основополагащ труд в тази област, тогава щеше да бъде уместна. Но случаят е различен. — Luchesar • Б/П 12:41, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]
Мотивът „Много са“ и пр. е различен от „Спам“. В този случай се прави нова статия – Книги за Балканската война. Тогава линкът ще е източник. А в статията за войната ще има „Вижте още“. --Rumensz (беседа) 14:10, 13 ноември 2015 (UTC)[отговор]