Беседа:Охрид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Подреждане на списъците[редактиране на кода]

Дали не е по-добре личностите да се подреждат по азбучен ред. По година на раждане списъкът се чете по-трудно, особено ако се търси конкретно име. А в страницата на самата година съответните хора ги има, така че там се съдържа хронологията. --Емил Петков 22:28, 13 декември 2005 (UTC)

В менюто горе има Edit -> Find in this page ... (Ctrl-F). Google посочва само страницата, а вътре в страницата търси browser-а. Друг вариант е да се намери доброволец, който да създаде (и да поддържа) отделна статия-списък, където да има няколко секции - по име или по фамилия, по дата на разждане, по дата на умиране, по (спорна) националност, ... . Ако търся само по част от името ще ми е по-лесно да намеря неточно (напр. търсене за "рдан" ще намери Йордан и Юрдан), докато само с част от годината ще е по-трудно ("18" ще намира 1819, 1887, 1918). По-скоро тези с неизвестните години бяха проблем, макар за някои да има съфамилници и вероятно са близка рода (при червени препратки няма как де се разбере баща, брат или син).
В страницата на дадена година ги няма всички, а хронологията е разпиляна в стотици страници. Надявам се не очакваш някой да навигира като замаян (особено при тези туткави сървъри). -- Златко ± (беседа) 08:10, 14 декември 2005 (UTC)
Благодаря за обяснението! Не е ли по-добре тогава елементите в списъка да започват с годината на раждане, а не със собственото име на личността? --Емил Петков 10:55, 14 декември 2005 (UTC)
Вероятно е по-добре, но аз не съм събрал сили за това. Като ти остане време (и ако приемаш мотивите ми) - дерзай. От друга страна свикнали сме да слагаме датите след имената и ако ги пренаредим ще е леко неестествено. -- Златко ± (беседа) 12:37, 14 декември 2005 (UTC)
Може би ще се съгласиш, че трябва да е или едното, или другото. Иначе сортирането на списъка си губи смисъла. --Емил Петков 13:25, 14 декември 2005 (UTC)
Не разбирам, кое е едното и кое другото? В релационната алгебра няма изискване подреждането (?!) да се извършва само по първата колона. Даже твърде често първичния ключ или клъстерирания индекс не се показват при справки. Ако погледнеш в историята ще видиш, че поне двама редактори (62.162.243.144 и 62.162.242.22) са добавяли още хора, и че са забелязали (и до голяма степен спазили) закономерността. -- Златко ± (беседа) 13:46, 14 декември 2005 (UTC)
Това не е релационна база данни, а текст на български език. Един списък се сортира, за да може да се намират и вмъкват по-лесно елементи в него. Не виждам друг смисъл от сортирането на списък в текст, предназначен за четене от очите на човеци. --Емил Петков 15:26, 14 декември 2005 (UTC)
Мисля, че тук основната причина за подреждане на списъка е неутралност - реда е такъв, че да не създава впечатление за предпочитания към една или друга личност. Пак повтарям - други редактори успяха да вникнат в подредбата без нужда от допълнителни обяснения. Уикипедия не е релационна, а текстова база от данни, изградена върху ... релационна база (с използване на PHP). -- Златко ± (беседа) 04:00, 9 януари 2006 (UTC)
Този въпрос го поставях някъде през лятото, но никой не реагира. Това, което аз правя за момента, е до ги подреждам по дата на раждане в списъка на родените и по дата на смърт в списъка на починалите.
Между другото може би е време личностите тук да се отделят в Основна статия и да се оставят десетина основни. В момента заема половината статия. --Спас Колев 16:05, 15 декември 2005 (UTC)

Книжовник[редактиране на кода]

Винаги съм бил с убеждението, че книжовник е леко остаряла дума, и че обозначава едва ли не произволен грамотен човек през Средновековието. Няма ли по-конкретен(ни) термин(и) за живелите през XX-ти век, камо ли за още живите? Аз ли бъркам за широтата на значението, или наистина може да сме по-конкретни (писател, лингвист, ... )? -- Златко ± (беседа) 09:20, 14 декември 2005 (UTC)

Родени[редактиране на кода]

Прегледах Енциклопедия "Българска възрожденска интелигенция" за някои от личностите, които стоят в рубриката "Родени". Оказва се, че за някои от тях няма почти никаква информация и се знае съвсем малко. Например за двама от четиримата братя Робеви (Eвтим и Наум) не се знае почти нищо, особено за техните заслуги. Мисля, че целта на тази рубрика не е да се отбележат всички, които са родени в Охрид, а по-бележитите личности и затова предлагам Евтим и Наум Робеви, както Атанас Марков и Спиро Тончев (известно е, само че били учители) да отпаднат.--Akeckarov 14:50, 21 декември 2005 (UTC)

... Имаше подобна дискусия вече. "Възрожденски учител" е било на времето не малко нещо, а и те не са безчет в 18-19 в. А за малката информацията - може един ден някой да намери и напише повече? Освен това смятам, че в БГ-уики възрожденците са повече на място от например "категория финландски китаристи" (Нямам нищо против китаристи, шосетата на Занзибар и пр.! - да стоят и те :-). С други думи - мисля, че не бива да мерим понятия и личности на кантар, пък и от текста се разбира какво е значението им. Самият факт, че са известни четирима (!) братя Робеви, говори нещо... Мислих по списък "възр. учител", но нито имам желание, нито е възможно да се направи поради това, че повечето от тях са известни и с други дейности... Както и да е, няма да седна да ги слагам пак, ако отпаднат като "незначими".

Съжалявам, не съм попадал на тази дискусия. Съвсем не подценявам съответните личности, само се питах дали всички възрожденци, които са родени някъде, трябва да бъдат отбелязани в съответната статия. Въпреки че съм намирал пропуски в Eнциклопедия "Българска възрожденска интелигенция", тя наистина е най-обширният справочник по темата с много ценен научен апарат, засягащ всяка една личност, и ако в нея няма почти нищо шансът да изкочи много нова информация не е много голям. Но дори и това да стане, идеята не е ли в рубриката родени да бъдат включени по-известните, хората оставили по-значителна следа (За Спиро Танчев например се знае, че е бил учител по гръцки в средата на ХІХ век)? А точно в Охрид са родени толкова други български културни дейци с неоспоримо място в културната ни история, че ми хрумна, че оттежняваме прекалено много списъка на родените. Разбира се, съвсем не настоявам списъка да изглежда както на мен ми харасва и ако имате съмнения, моля, кажете ми. Нямам самочувствието да остъждам кой е значим и кой не и затова въпреки съображенията си, бих ги върнал --Akeckarov 13:27, 22 декември 2005 (UTC)

Както съм споменал по-горе, може би е добре да се отберат 10-15 по-значими личности, а останалите да се извадят в един Списък на родени в Охрид, например. Рано или късно ще трябва да въведем подобна практика, особено при по-големите градове, където се натрупват много хора. --Спас Колев 14:05, 22 декември 2005 (UTC)
Доколкото виждам, в англ. уики при градовете няма и помен от заглавие "личности". В немското - да. Според мен добър пример е статията за Хамбург [[1]]. Там под заглавието "личности" / Persönlichkeiten има само две препратки: "Виж Списък на почетни граждани..." и "Личности на Хамбург" /Siehe Liste der Ehrenbürger von Hamburg und Hamburger Persönlichkeiten. [[2]]. Личностите в списъка са подредени по професии и др. (между които има и "известни престъпници"), но това е вече немска акуратност :-). Всъщност такава е и идеята на Спас Колев, но без това "да се отберат 10-15 по-значими личности". Както се вижда, в немската версия е избягнат един проблем - критериите за подбор... Разбира се, че в текста под заглавие "История" така или иначе попадат най-известните личности действали в съответния град - напр. Теофилакт Охридски, който не е роден в Охрид. Така че поддържам С. Колев и един Списък на родени в Охрид или например Русе. Елиас Канети личност на Русе ли е, или е "само" роден в Русчук? Между впрочем енциклопедично правило е, имената на градовете да се пишат така, както са се наричали по онова време. Канети е роден в Русчук, Кант в Кьонигсберг, не в Калининград и т.н.
Преди малко добавих раздел "Родени в Охрид" и чак после видях, че има цяла страница Охридчани. Страницата "Охридчани" обаче съдържа много голям брой имена, а в раздел "Родени в Охрид" може да се изберат някои по-изтъкнати. Струва ми се, че не е лоша идея и е доста полезно да има такава секция в статията за града, в която барем хора като Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Иван Снегаров да присъстват. Какво мислите? Tropcho (беседа) 12:02, 29 май 2014 (UTC)
Точно така трябва да стане. Като в Крушево (град), например, слага се основна като шаблон под заглавието и вътре се споменават по-големите личности така горе-долу по нации и по периоди.--Алиса Селезньова (беседа) 12:55, 29 май 2014 (UTC)
Извадих Личностите от раздел Население и ги обособих в самостоятелен раздел, като списъкът с Родени в града сега е подраздел на Личности. Това ми се струва малко по-логично, защото разделът Население се отнася по-скоро за настоящето, отколкото за миналото. Гледам и в София, Варна, Пловдив и Велико Търново е възприет същият подход. Може би ще е добре някои имена да отпаднат от настоящия списък (който включва само хора от 19 век и по-късно) и да бъдат заменени с по-известни фигури от по-далечното минало. Tropcho (беседа) 17:47, 1 юни 2014 (UTC)

Нови илустрации[редактиране на кода]

Здраво! Јас сум уредник од македонската Википедија и поставив нови илустрации на нашата статија за Охрид. Добредојдени сте да ги искористите во вашата статија. Поздрав! --202.180.83.6 03:56, 20 февруари 2006 (UTC)

Ерусалим[редактиране на кода]

Липсва неутралност тука. Ако източника е македонски той вероятно е грешен. Николов 19:33, 2 юли 2008 (UTC)

Обикновена българска черта! Ако това не ми харесва мен, тогава е грешно! Също като когава българина е одил в Парижката зоологическа градина, па видял жирафата, и казал: ,,Не съществува такова животно‘‘, бидейки в софийската е немало жирафа през миналото! 89.205.10.181 22:14, 2 януари 2009 (UTC)

Македонският Ерусалим[редактиране на кода]

Моля да не ставаме все пак смешни. Да ме извиняват бракята в Повардарието, ама съветския период отмина. Това животно "македонският слон най-големия слон на света" не съществува. Да бъдем коректни от гледна точка на общочовешкия политико-културен принос. Angel ivanov angelov 17:40, 8 януари 2009 (UTC)

Кандидат за избрана[редактиране на кода]

Почнах преди доста време но сега мисля да я завърша. В следващите дни, ще премахна и последните списъци и разширя раздел забележителности. За граматика и стил ще ми трябва малко помощ, но като цяло смятам че Охрид стана (ще е) една хубава статия. Ако имате забележки и идеии моля споделете ги.--Vammpi (беседа) 09:46, 5 март 2012 (UTC)

Свиркай като я завършиш, за да й хвърля прочит и да помогна, където мога.--Алиса Селезньова (беседа) 09:48, 5 март 2012 (UTC)
Ще помогна и аз, разбира се, но бая работа има ми се струва - и в средновековието и възраждането и ново време. Като я прочета (вероятно довечера), ще се опитам да помисля.--Мико (беседа) 13:29, 5 март 2012 (UTC)
Нетрябва да забравяме, че това е статията за Охрид, а не История на Охрид или История на Охридската Патриаршия и т.н. и в този смисъл раздела История тук трябва да се впише в цялата статия, а не да „натежава“--Vammpi (беседа) 14:09, 5 март 2012 (UTC)
И все пак трябва да е изчерпателна откъм значими събития.--Алиса Селезньова (беседа) 14:11, 5 март 2012 (UTC)
Относно църквите - мисля - че шаблона не е достатъчен а би следвало да има по две-три изречения за всяка от тях.LeeKeoma (беседа) 07:16, 6 март 2012 (UTC)
да тези дни шаблона ще изчезне...--Vammpi (беседа) 07:39, 6 март 2012 (UTC)

Идеии от Молли[редактиране на кода]

Мисля, че статията е все още далеч от кандидат за избрана. "История" и "Култура и забележителности" са доста обширни за сметка на останалите раздели. Не са развити доста раздели:
1.Климат - той трябва да съдържа информация поне за трите елемента - температури, валежи, ветрове.
2. Население - някакви данни за временно пребиваващи, евентуално ежедневни пътникопотоци, ако е възможно. 3,4 души на домакинство е по-добре да стане средна семейна структура - 3,4 (за коя година, вероятно последното преброяване?). Ако има данни - ръст на населението и етнически състав.
3. Административно делене, управление на града, евентуално бюджет - липсват.
4. Би било добре да има кратък раздел от типа "Градска среда", в която да се спомене нещо за архитектурата на града. Ако е възможно.
5. Икономика - не е достатъчно, ако могат да се намерят данни да се развие по-подробно.
6. Транспорт - виждам, че предстои да бъде написан.
7. Здравеопазване - изключително недостатъчно. Със сигурност има достатъчно данни за да се развие.
8. Образование - брой ученици в различните сектори, брой студенти евентуално.
9. Побратимени градове - мисля, че не им е мястото в средата на статията.
10. Водоснабдяване и канализация, сметосъбиране (при възможност) - много важни. Липсват.
11. Екология с няколко думи. Още повече градът е на брега на езеро и там има какво да се желае със сигурност.
12. Много правописни грешки.
Съжалявам, че наредих толкова много забележки, но според мен се налага. --Молли (беседа) 08:07, 6 март 2012 (UTC)

Интересен коментар. Само не разбирам от къде черпиш информация за „изключително недостатъчно“, „Със сигурност“, „ако могат“. Ами ако няма и неможе?
Побратимени градове не са в средата на статията, а в края: предпоследния абзац.
Мога да ги направя на скрита таблица. --Мико (беседа) 09:44, 6 март 2012 (UTC)
другите малко или много ще се изчистят, колко до Административно делене, Охрид няма официално деление. Забележителности, както писах по-горе ги разширявам.
Градска среда - против, тук е уикипедия, а не уикитравъл, т.е. това е енциклопедия, а не туристически справочник.--Vammpi (беседа) 09:10, 6 март 2012 (UTC)
Не черпя информация, а пиша според мен какво трябва да съдържа една статия за град. "Изключително недостатъчно" и "със сигурност" съм писала само за здравеопазването, защото обикновено има доста информация по темата в нета. За всичко останало - "ако е възможно", "евентуално", "при възможност". Ако няма данни, значи не може. Няма спор. Градска среда - няма нищо общо с туризма, а е част от градоустройствената характеристика. Не се обиждай, просто помисли какво още може да се намери и допълни. Критиката ми не е с лошо чувство. --Молли (беседа) 09:39, 6 март 2012 (UTC)
зачеркнах някой от темите които са готови --Vammpi (беседа) 09:31, 20 март 2012 (UTC)
Съжалявам Вампи, виждам че си зачеркнал, но допълненията не са достатъчни според мен. Ако отиде в този вид на гласуване, аз бих била против. Моля те, потърси още малко данни по най-ключовите теми. Искрено съжалявам, че не мога да се включа с някаква помощ. --Молли (беседа) 22:32, 23 март 2012 (UTC)
Какво по точно имаш предвид? --Vammpi (беседа) 09:03, 24 март 2012 (UTC)

Имам предвид следното:
По т.1 - Никакви промени. Валежи, ветрове?
2. - Няма допълнения.
5. Ако икономиката на града се отличава само с 3 текстилни фабрики, една фирма, произвеждаща хляб и развит туризъм, мога да го приема. Но се чудя при тази семейна структура 3,4 къде работят хората, незаети в горните производства.
7. Няма промени.
10. Липсва изцяло.
11. Екология - липсва.
Иначе адмирации за разделите "История" и "Забележителности". И за да не се получи като в дискусията за Бургас, трябва да ти кажа, че писането на каквото и да е, свързано с професията ми, никак не ме привлича. --Молли (беседа) 09:24, 27 март 2012 (UTC)

Източници за такива неща едва ли има (почти сигурно няма). Ежедневни пътникопотоци? Канализация? Не е възможно просто. За екологията може би е възможно, но леко съмнително. Валежите също така. Ветровете са излишни, както и това къде ходят хората на работа всеки ден - отбелязани са по-важните псоред мен.--213.16.35.44 09:32, 27 март 2012 (UTC)

И в тази беседа пиша за последен път и затова ще се постарая да ти отговоря по-подробно.

  • Климат - Науката география твърди, че елементите на климата са 3 - температури, валежи и ветрове. И когато се говори за климат, за да се получи ясна представа, трябва да има информация и за трите. Най-общото, което може да се спомене в статията е средногодишно количество на валежите и преобладаващи ветрове. Информация би могъл да почерпиш например от тук - [3], [4], [5], [6], [7].
  • Водоснабдяване - При много градове в света водоснабдяването е недостатъчно - или водата не стига, или качеството ѝ не е достатъчно добро. Как става снабдяването на Охрид с вода? Дали е от някакви язовири, от езерото, от планински реки, поточета и т.н. Или пък част или изцяло се осъществява чрез сондажи? Има ли пречиствателни станции за постъпващата вода, колко са, достатъчни ли са или има нужда от допълнителни мощности?
  • Канализация - Целият град ли е обхванат от канализационната мрежа или само частично. В много градове поради бързо и непланомерно разрастване се появяват райони, които са само на септични ями и до тях централната канализационна мрежа въобще не достига. Например едни от често срещаните коли в Атина са "лайновозите", които обикалят града и чистят септичните ями, тъй като работеща канализация има само в централните части. Как е при Охрид? Има ли изградени пречиствателни станции за отпадните води? Или пък си ги заустват директно в езерото? Или частично - през станции, частично - в езерото? И ако е така, какво се случва с екологията?
  • Сметосъбиране - Тук не знам какво да ти кажа. Сигурно всички софиянци си спомнят кошмара с улиците, заринати с боклуци. Защото капацитетът на сметохранилището беше изчерпан. И се наложи да плащат за да се приберат отпадъците в чужди зони за смет. Как е в Охрид, има ли проблем или всичко е ОК?
  • Връзката между средна семейна структура и работни места. Изредил си съвсем малко предприятия в раздел "Икономика", с неизвестен брой работни места, но вероятно не са много. Средна семейна структура 3,4 много грубо означава двама възрастни с едно до две деца. Без да се включват младите хора в трудоспособна възраст, които все още не са семейни, както и възрастните, чиито деца вече са семейни. При 42 хилядно население на града излиза, че хората, които имат нужда от работа са около 25 000. От това става ясно, че или има още доста работни места в града, или Охрид може да се похвали с най-голямата безработица в света.

Няма да продължавам, че ще стане прекалено досадно. И тук ще ти кажа - твое е решението дали да се съобразиш и да търсиш още източници, или да пуснеш статията за гласуване в този вид. Казвам си обаче честно, че аз ще гласувам против. --Молли (беседа) 11:42, 27 март 2012 (UTC)

Няма нужда от обяснения - разбирам какво имаш предвид. Само отбелязах, че едва ли ще има източници. Другото би било оригинално изследване. Ветровете мене лично ми се виждам излишни. Аз не съм изреждала нищо в раздел "Икономика".--213.16.35.44 11:48, 27 март 2012 (UTC)
  • Молли с моите уважения за твоите забележки, но те много задълбават в подтемите, пък и
  • Сметосъбиране - може в София да е било проблем, както и Неапол и това налага да се спомене този факт. Но след като на друго места си фукционира, т.е. е нормалност! няма нужда да се пише. Все едно да пиша, че във всеки голям град има полицеийски участък, че в едно училище учат ученици. От друга страна дори източници за дадено населено място в България са проблем, пък да не говорим за чуждбина, особено ако не се знаят езиците. Както и да е.
  • Правиш грешка при населението, като не вкл. Песионерите. Направих си труда (не гарантирам въобще, че данните са точните) и намерих данните за безработицата в Охрид през месец август 2011 (разгара на туристическия сезон) - 7418 дущи. Средна годишна безработица е около 10 %, а за цяла Македония е над 30%.
  • Според мен дори в една енциклопедия не мястото да се записват всички места (фирми, учреждения, земеделие) където населението да дадено населено място работи (пък не може - сива икономика, сезонна заетост, престъпност и пр.), а както вече ти писа ИП-то само най-големите.
  • Климат - а колко източницте ти са Благонадежни?, те от къде черпят инфомация? Една и съща информация ли дават? Та в този смисъл колко точно са валежите през декември world66.com или на окомер да го караме? Съвпадат ли с тези от другите уебсайтове?
  • В този контекст се опитвам и да ти обясня, че едно е на теория, друго е на практика. При това не само да се намерят някакви източници, но и те да отговарят на изискванията на Уикипедия и напълно подкрепям цитата: Само отбелязах, че едва ли ще има източници. Другото би било оригинално изследване.--Vammpi (беседа) 19:50, 27 март 2012 (UTC)

Име[редактиране на кода]

Раздел етимология на двете имена е добре да има. Снегаров мисля ги свързва, има варианти за во (х)рид, а аз имам една легенда под ръка, но не става без научен текст преди нея.--Мико (беседа) 11:21, 6 март 2012 (UTC)

Раздел етимология- или раздел име сложих като подраздел на История. Нямам си и представа за етимологията нито източници, така че оставам на вас, Транспорт и забележителностти са готови.--Vammpi (беседа) 13:52, 6 март 2012 (UTC)
Аз намерих един, ама е слаб. Снегаров в преразказ, Симич в преразказ (без цитати и двамата) и легенда разказана - само за легендата става. На първо време ще ги сложа така. --Мико (беседа) 20:39, 7 март 2012 (UTC)
Тука Снегаров цитира Анна Комнина, която го свързва със Самуил стр. 20. --Спас Колев (беседа) 13:23, 8 март 2012 (UTC)
Ами неква мъгла е Ана - ще я погледна и на гръцки. Аз ето това имам „Според легендата под въздействието на градската панорама цар Самуил възкликнал „Ох, рид“, откъдето са дошли названията Охром, Мехром, Охрид. За пръв път името Охрид се среща в хрониките на Цариградския събор от 879 година. Проф. Иван Снегаров приема, че името Охрид е видоизменена славянска форма на старогръцкото Лихнина от Хрид - рид - град на рида. Ст. Симич го свързва с простонародния израз „во рид“ - „на рида“.[1]

Средновековие[редактиране на кода]

Периода Средновековие не може да се именува "Българско". През целия период ли Охрид е бил български. През значителен период от време е бил владение на Византия, на Сърбия и на Солунското кралство. Да не изкривяваме историята с измислени понятия. LeeKeoma (беседа) 14:22, 20 март 2012 (UTC)
Разбира се, че може. В раздела става въпрос за тази част от Средновековието което е Българско. През тази част и Охрид става българска столица, културен център през Златния век на България, епископски център, център на Охридкаста Школа, център на Охридската българска архиепископия и т.н. Малкото време, през която е във владение на Сърбия не е допринесло кой знае за развитието на града или греша? А за владение на Солунското кралство липсва дори източник, и ако тези дни не се появи, ще го махна. измислени понятия - има цяла книга Българско средновековие на Петър Димитров Ангелов, преподавател в Историческия факултет на СУ „Климент Охридски"--Vammpi (беседа) 14:38, 20 март 2012 (UTC)
Можеш ли да направиш приблизителна сметка за периода 681 - 1393 г. колко години Охрид е под българско управление, колко години е под византийско и колко под сръбско, за да се прецени доколко средновековието там е българско. Колкото до културния принос на Византия и Сърбия - част от запазените средновековни църкви са строени от византийски и сръбски ктитори. Така че средновековието (имам предвид като период свързан и с господството на други държави) не може да е чисто "българско".LeeKeoma (беседа) 17:33, 20 март 2012 (UTC)
А част от джамиите също са строени през Средновековието и защо изключваш ранния османски период от него така и не разбрах. Още веднъж, раздела няма проблем да се именува "Българско", тък като информацията събрана в него е точно за българския принос в развитието на Охрид, без които не се знае дали или какво щеше да има. Не изхождам по години на владение, а по принос. Според мен не става и дума да сравняваме старобългарската Охридска Школа (най-вече книжовна) и изграждането на културен център, строежа на манастири, университети (!според някой училището на Климент е 1вия български/македонски университет) с последвалите сръбски строежи като църквата на „Св. Иван Владимир“. За именуване на раздела Българско и Византийско Средновековие може и да се помисли, но причината Охрид да продължава след 1018 г. да се развива като културен център, е че е бил столица на българската държава и център на българската патриархия и това му е подсигурило автономномията за столетия напред. --Vammpi (беседа) 08:08, 21 март 2012 (UTC)
В статията има раздел Османски период, така че за джамиите следва да иде реч там. Иначе по принцип Средновековието обхваща част и от османския период. Тезата ми е че за разлика от раздела Османски период, раздела озаглавен Българско Средновековие не е съвсем коректен, и ако се запази би следвало да има и раздели за византийско и сръбско средновековие, което пък ми се струва излишно разводняване. Значението на Охрид за Първата българска държава и безспорно, но лично на мен ми се струва, че през останалия период и политически и културно и икономически той е доминиран от византийци и сърби. LeeKeoma (беседа) 09:27, 21 март 2012 (UTC)
То би следвало да има, ама какво ще запишеш в разделите за византийско и сръбско средновековие? Раздел с едно, две изречение не е раздел. Дори не е абзац. Безспорно ако имаш информация, подкрепена с източници с която да се направят два допълнителни раздела моля. Но на сръбските и византийските ктитори мястото им е в раздел Забележителности --Vammpi (беседа) 10:02, 21 март 2012 (UTC)

Забележки[редактиране на кода]

Направи ми впечатление, че голяма част от твърденията в текста не са подкрепени с източници. Според мен за обект като Охрид може още да се направи от страна на източниците. В момента (от доста време при това) стоят и искания за източник. Не ми стана ясно защо всички квартали и имена на джамии са в курсив, а имената на църквите са без кавички. Мисля, че това трябва да се оправи. Аз ако мога тези дни още ще пипна, но с източнци в момента не мога да помогна.--Алиса Селезньова (беседа) 18:28, 7 април 2012 (UTC)

Има и доста повторения - Самуиловата крепост и Робевата къща се описват на няколко места например. Може би трябва да се помисли са по-друга структура, за да се избегнат повторения.--Алиса Селезньова (беседа) 18:32, 7 април 2012 (UTC)

  • Имената на квартали, джамии и църкви, са собствени, при това при първите са собствени, чужди имена и трябва да се пишат по еднакъв начин. Уики (или поне немското) има няколко начина за писане на собствени и чужди имена (географски, учеждения, фирми и т.н.). За бг уики незнам да има някакъв регламент. Нямам нищо напротив да се направят или в кавички, или курсив - и в двата случая водят до едно: открояване от останалия тескт и да се спазва някаква логика, която да е приложима и за другите статии.
  • Колкото до Робевата къща, единия път се говори за институцията Градски музей и втория път за аритектурния паметник/забележителност Робева къща. Ако има проблем може да се сложи в един абзац, но тогава история за къщата според мен, ще трябва да е по-кратка.
  • Колкото до старата Охридската крепост, не може да не се повтаря, след като е описана старата градска част, а днешната Самуиловата крепост (която в по-голямата си част е реконструкция или построена на по-късно от Самуил) е само част от нея.
  • Аз в следващите седмици няма да имам вече времето с което разполагах до днес. --Vammpi (беседа) 20:28, 7 април 2012 (UTC)
Имената на кварталите и джамиите не стоят в кавички (приемаме, че курсивът е вид кавички, т.е. графично отделяне). От друга страна имената на църквите би трябвало да са в кавички. Ще гледам и аз да направя каквото мога, но за съжаление също нямам особена възможност в момента (за източниците никаква).--Алиса Селезньова (беседа) 13:43, 9 април 2012 (UTC)

Четейки статията във връзка с граматиката, ми прави впечатление следното изречение: "Най-старото население на областта са бригийците (другото име на фригийците) и илирийските енхелейците, които 5 и 4 век пр.н.е. често нападат съседна Македония. За пръв път за селище на това място се споменава Лихнида, който се намира в миналото на пътя Виа Егнация." В статията за Лихнида пък са дадени следните данни: "Първите заселници на града са илирийските енхелейци (Encheleae; Εγχελιοι), които през 8 и 7 век пр.н.е. живеят около Охридкото езеро. След тях тук живеят дасаретите (Dassareten), които 5 и 4 век пр.н.е. често нападали съседна Македония.". Може ли някак да се уеднакви? --Молли (беседа) 15:54, 25 април 2012 (UTC)

Може и да не се забележи, но на две места има искане за източник - в "Местоположение" от мен и в "Османски период" от някой друг. --Молли (беседа) 16:54, 25 април 2012 (UTC)

Снегаров[редактиране на кода]

Ето тука го има историческият очерк на Снегаров [8] --Мико (беседа) 10:07, 13 май 2012 (UTC)

Снимки[редактиране на кода]

Тука има доста интересни снимки, много могат да се използват [9]. --Мико (беседа) 12:27, 16 май 2012 (UTC)

Бележки[редактиране на кода]

  1. Дойков, Васил. Република Македония, Парнас, 1999, стр. 83.