Бетина Жотева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Бетина Жотева
български журналист, член на СЕМ
Бетина Жотева
Бетина Жотева

Родена
28 октомври 1964 г. (53 г.)

Бетина Славчева Жотева е български журналист, телевизионен водещ, член на Съвета за електронни медии, номинирана на 4 май 2015 г. от тогавашния президент Росен Плевнелиев.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бетина Жотева е родена на 28 октомври 1964 г.[3][4] в семейството на волейболиста Славчо Жотев и учителката по литература Людмила Антонова.

Била е омъжена за Огнян Чампоев, дипломат и служител от МВнР, впоследствие установен и обявен като секретен сътрудник на Държавна сигурност.[5][6][7]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Магистър е по философия и философски науки от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бакалавърска степен получава от Държавния университет в Будапеща. Владее свободно пет езика – освен родния си също английски, руски, френски и испански. Ползва унгарски.[1]

Журналистическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българската национална телевизия (БНТ) под името Бетина Чампоева като водещ новини и редактор на международните новини. Била е специален кореспондент на БНТ в Белград от 1995 до 1997 г.

През 1996 г. Жотева е говорител на предизборния щаб на кандидат-президентската двойка на БСПИван Маразов и Ирина Бокова в кампанията за президентските избори същата година. По-късно за кратко е медиен съветник на Български бизнес блок на Жорж Ганчев.[8]

В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. „Труд“ и директор на бюрото на вестника в Брюксел.

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО.

От 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз, Министерство на външните работи.

По това време става популярна реакцията ѝ по адрес на инсталацията на чешкия художник Давид Черни „Ентропа“, изправена пред сградата „Юстус Липсиус“ в Брюксел по случай чешкото председателство на ЕС. Жотева настоява за сваляне на българския сегмент.[9]

„До откриването в четвъртък обаче изискахме от чешките си колеги т.нар. “творба" да е махната от залата, защото в противен случай тук има мераклии, които искат да я боядисат или да я счупят с чукове, и то без да питаме чехите за това“, казала Жотева.[10][11]

Кариера в държавната администрация[редактиране | редактиране на кода]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2017 г. Жотева нашумява с отправени от нея думи по отношение на журналистка, които отсрещната страна възприема като заплаха. По този повод Бетина Жотева е критикувана дори от свои съмишленици. [12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Държавният глава номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии, сайт на Президентството.
  2. а б Бетина Жотева – Професионално развитие, официален уебсайт на СЕМ (Структура – Членове)
  3. Емилия Карабоева, „Бетина Жотева крие с лейкопласт личния си живот“, в. „Труд“, 8 октомври 2011 г.
  4. „Бетина Жотева – журналист“, luboslovie.bg, 29 октомври 2014 г.
  5. Борислав Зюмбюлев, „За Жотева и ДС“, в. „24 часа“, 4 април 2016 г.
  6. Решение № 199 от 16.03.2011 г. – Министерството на външните работи. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
  7. Решение № 2-868 от 28.02.2017 г. – международни организации. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017.
  8. Руслан Йорданов, „Красотата ще спаси властта “, в. „Стандарт“, 17 ноември 2014 г.
  9. Кристин Димитрова, „От висотата на дупката“, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г.
  10. Жанина Драгостинова. Бетина (Жотева) и криворазбраната цивилизация, E-vestnik.bg, 17.01.2009
  11. Лили Бончева. България представена като „турски тоалетни“ на изложба в Брюксел, Econ.bg, 13.01.2009
  12. Критика от страна на Екатерина Захариева