Бетина Жотева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бетина Жотева
български журналист, член на СЕМ
Бетина Жотева
Бетина Жотева

Родена

Бетина Славчева Жотева е български журналист, телевизионен водещ, член на Съвета за електронни медии, номинирана на 4 май 2015 г. от тогавашния президент Росен Плевнелиев.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бетина Жотева е родена на 28 октомври 1964 г.[3][4] в семейството на волейболиста Славчо Жотев и учителката по литература Людмила Антонова.

Била е омъжена за Огнян Чампоев, дипломат и служител от МВнР, впоследствие установен и обявен като секретен сътрудник на Държавна сигурност.[5][6][7]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Магистър е по философия и философски науки от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бакалавърска степен получава от Държавния университет в Будапеща. Владее свободно пет езика – освен родния си също английски, руски, френски и испански. Ползва унгарски.[1]

Журналистическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Професионалното си развитие започва през 1990 г. в Българската национална телевизия (БНТ) под името Бетина Чампоева като водещ новини и редактор на международните новини. Била е специален кореспондент на БНТ в Белград от 1995 до 1997 г.

През 1996 г. Жотева е говорител на предизборния щаб на кандидат-президентската двойка на БСПИван Маразов и Ирина Бокова в кампанията за президентските избори същата година. По-късно за кратко е медиен съветник на Български бизнес блок на Жорж Ганчев.[8]

В периода 2000-2005 г. е кореспондент на в. „Труд“ и директор на бюрото на вестника в Брюксел.

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2005 г. до 2007 г. е консултант и анализатор към НАТО.

От 2007 г. до 2010 г. заема длъжността Първи секретар по въпросите на връзките с медиите и комуникационните стратегии в Постоянното представителство на Република България в Европейския съюз, Министерство на външните работи.

По това време става популярна реакцията ѝ по адрес на инсталацията на чешкия художник Давид Черни „Ентропа“, изправена пред сградата „Юстус Липсиус“ в Брюксел по случай чешкото председателство на ЕС. Жотева настоява за сваляне на българския сегмент.[9]

„До откриването в четвъртък обаче изискахме от чешките си колеги т.нар. “творба" да е махната от залата, защото в противен случай тук има мераклии, които искат да я боядисат или да я счупят с чукове, и то без да питаме чехите за това“, казала Жотева.[10][11]

Кариера в държавната администрация[редактиране | редактиране на кода]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2017 г. Жотева нашумява с отправени от нея думи по отношение на журналистка, които отсрещната страна възприема като заплаха. По този повод Бетина Жотева е критикувана дори от свои съмишленици. [12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Държавният глава номинира Бетина Жотева за член на Съвета за електронни медии, сайт на Президентството.
  2. а б Бетина Жотева – Професионално развитие, официален уебсайт на СЕМ (Структура – Членове)
  3. Емилия Карабоева, „Бетина Жотева крие с лейкопласт личния си живот“, в. „Труд“, 8 октомври 2011 г.
  4. „Бетина Жотева – журналист“, luboslovie.bg, 29 октомври 2014 г.
  5. Борислав Зюмбюлев, „За Жотева и ДС“, в. „24 часа“, 4 април 2016 г.
  6. Решение № 199 от 16.03.2011 г. – Министерството на външните работи. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
  7. Решение № 2-868 от 28.02.2017 г. – международни организации. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2017.
  8. Руслан Йорданов, „Красотата ще спаси властта “, в. „Стандарт“, 17 ноември 2014 г.
  9. Кристин Димитрова, „От висотата на дупката“, в. „Култура“, бр. 6 (2533), 13 февруари 2009 г.
  10. Жанина Драгостинова. Бетина (Жотева) и криворазбраната цивилизация, E-vestnik.bg, 17.01.2009
  11. Лили Бончева. България представена като „турски тоалетни“ на изложба в Брюксел, Econ.bg, 13.01.2009
  12. Критика от страна на Екатерина Захариева