Битолски безистен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битолски безистен
Битолски безистен
общ изглед
общ изглед
Bitola OSM.svg
41.0317° с. ш. 21.3347° и. д.
Местоположение в Битоля
Вид безистен
Местоположение Битоля, Република Македония
Стил османски
Изграждане XV век
Етажи един
Съвременен статут действащ пазар
Битолски безистен в Общомедия

Битолският безистен (на македонска литературна норма: Битолски безистен) е османски търговски и културно-исторически обект в град Битоля, Република Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Безистенът е разположен в сърцето на чаршията, в непосредствена близост до Йени джамия, Исак Челеби джамия и Саат кулата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът

Безистенът е споменат за пръв път във второто вакъфнаме на Исак Челеби ибн Иса, заверено в 1508 година, в което той заявява, че приходите от вакъфираните имоти на стойност 300 000 дирхема трябва да се използват за издръжка на структурите във вакъфа и трябва да се дават при 10% лихва на „богатите в защитения град Битоля, които живеят в сградата на производителите, известна като Покрития пазар“. Безистенът е споменат от редица пътешественици - венецианският посланик Леондардо Бернардо в 1591 година, Евлия Челеби, минал през Битоля в 1661 година, Йохан Георг фон Хан и Ами Буе в XIX век и други.[1] На 14 юли 1646 година четата на хайдутина Тане Чарлийски напада безистена и ограбва съхраняваните там пари, събрани от данъка върху добитъка, на стойност 120 000 акчета.[2] В документ от XVIII век се разглежда диспута между мутевелиитена два вакъфа и от него става ясно, че безистенък е дар от бейлербея на Румелия, дефтердар и велик везир Коджа Даут паша Узунчаршили - дарител и на Даут паша хамам, робски хан, дарбхона в Скопие и много други постройки из империята. Тъй като Даут паша умира в 1498 година, може да се заключи, че безистенът е построен преди тази дата.[1]

През годините безистенът претърпява четири големи промени. Третата голяма реконструкция е от края на XIX век, когато входовете получават бароковите си фронтони. През 80-те години безистенът претърпява последната си реконструкция.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Безистенът е базиликална сграда с формата на неправилен четириъгълник, дълга 65 m, с четири засводени монументални входа с двойни железни врати и три пасажа с много магазини. Най-старите части са изградени от дялан и частично дялан камък и хоризонтални слоеве тухли. По-късно се срещат части, строени единствено с тухли и други с тухли и камък. Сводовете са полукръгли върху арки над пасажите от цилиндричен тип с различна форма, изградени единствено от тухли, варовик и хидравличен хоросан. В дъгите има правоъгълни прозорци за осветление.[3] Преди реконструкцията сводовете са частично покрити с турски керемиди и на места с ламарина. В съвремеието сводовете са покрити с ламарина, видими на петата фасада. Преди реставрацията безистенът е с калдъръмени улички и всеки магазин е със спускащи се кепенци. Днес безистенът е модерен търговски център с много магазини, но без спускащи се кепенци. Фасадите на магазините, които гледат към уличките, както и вътрешността им, са комбинация от стъкло и дърво.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 26.
  2. История на България. Том IV Българският народпод османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). София, БАН, 1983, стр. 173.
  3. а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 28.
  4. Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 29.
     Портал „Македония“         Портал „Македония