Борис Агатоникийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис
български духовник
Борис (Добрев).jpg
Роден
10 март 1953 г. (64 г.)
Борис в Общомедия

Борис е български духовник, агатоникийски епископ на Българската православна църква от 2008 година.[1] Архиерейството на епископ Борис Агатоникийски е изпълнено със серия скандали.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 март 1953 година в град Русе със светското име Васил Иванов Добрев. Произхожда от свещенически род. Завършва русенското Основно училище „Димитър Благоев“ и постъпва в Софийската духовна семинария на гара Черепиш. Служи в Българската армия във Велико Търново и продължава образованието си в Духовната академия, където негов курсов ръководител е архимандрит Неофит. Завършва с дипломна работа „Философските възгледи на Карл Ясперс“.[1]

От 1 февруари 1983 година, по покана на ректора на Софийската духовна семинария, епископ Герасим Браницки, става учител-възпитател по омилетика. Преподава в семинарията до есента на 1998 г., когато на 30 октомври е подстриган в монашество от епископ Герасим Браницки в манастира Златарския манастир, Шуменско, а под мантия го води митрополит Кирил Варненски и Великопреславски. Заминава за Троянската света обител. Възведен е в йеродяконски чин на 9 ноември 1989 година в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Преслав, а в йеромонашески на 24 декември 1989 година в църквата „Свети Николай“ във Варна. Получава офикия архимандрит на 18 август 1994 година в католикона на Троянския манастир „Успение Богородично“.[1]

Назначен е за енорийски свещеник в в Ловчанската епархия и служи в селата Белиш и Калейца, където ремонтира храма.[1]

По решение на Светия синод е изпратен в Русия във Великата лавра на Свети Сергий Радонежки като професорски стипендиант.[1]

На 1 юли 1991 г. Светият синод го назначава за представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия и настоятел на българското подворие при „Успение Богородично“ в Москва.[2][1] Защитава дисертация при катедра „Нравствено богословие“ към Духовната академия в Сергиев Посад на тема „Нравствените възгледи в проповедническото наследство на Светейшия Български патриарх Кирил“ с научен ръководител проф. архимандрит Платон и придобива научната степен „кандидат на богословските науки“. Награден е с орден „Свети Сергий Радонежки“, с медал от кмета на Москва Юрий Лужков и благодарствено писмо от Таганския район на Москва.[1]

От 1 ноември 2001 година Светия синод го назначава за главен секретар на Синода и предстоятел на патриаршеския храм „Свети Александър Невски“.[1][3]

На 15 януари 2004 година архимандрит Борис заема поста игумен на Бачковската света обител.[1]

На 22 март 2008 година е ръкоположен за агатоникийски епископ от митрополитите Йоаникий Сливенски, Калиник Врачански, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски и Николай Пловдивски, както и епископ Сионий Велички.[3][4]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на епископ Борис в Бачковския манастир е изпълнено с низ от скандали с посетители. Епископът, който има избухлив нрав и четири мерцедеса, в 2011 година прави сметка за телефон от близо 1500 лева и след като отказва да я плати, целият Синод и патриарх Максим остават без мобилни телефони.[5]

След смъртта на митрополит Кирил Варненски и Великопреславски в 2013 година, епископ Борис е сред основните кандитати за митрополитската катедра, което предизвиква вълна от протести във Варна.[6]

През декември 2013 година се разпространява порноклип, в които се твърди, че участва епископ Борис.[7] Предаването „Господари на ефира“ на базата на анализ на гласа, потвърждава, че е той и му връчва антинаградата Златен скункс.[8] Светият синод издава забрана на епископ Борис да служи, а на 19 февруари 2014 година на редовно заседание в пълен състав разглежда въпроса с поведението му и решава да го освободи от длъжността игумен на Бачковския манастир за „непристойни за сан ана епископ действия“ и завежда църковно-наказателно дело срещу него, като е въдворен на послушание в Рилския манастир.[9]

Въпреки въдворяването в Рилския манастир, епископ Борис не отива там.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Кратка биография на Агатоникийски епископ Борис. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 2010-07-03. Посетен на 2017-06-11.
  2. Настоятель болгарского подворья в Москве покидает Россию. // Русская Православная Церковь – Офицальный сайт Московского Патриархата, 2008-04-10. Посетен на 2017-06-05.
  3. а б Спирова, Полина. Хиротония на Агатоникийски епископ Борис в Бачковския манастир. // Двери на православието, 2008-03-22. Посетен на 2017-06-11.
  4. Представяне на епископите, кандидати за митрополит на Западноевропейска епархия. // Двери на православието, 2013-11-19. Посетен на 2017-06-11.
  5. Трима в битка за стола на дядо Кирил. // Darik News Варна, 2013-08-27. Посетен на 2017-06-11.
  6. Варненският протест срещу избора на епископите Борис и Игнатий продължава. // Православие.бг, 2013-11-19. Посетен на 2017-06-11.
  7. Болгарский епископ запрещен в служении и отдан под суд. // Седмица.ru, 2014-02-20. Посетен на 2017-06-11.
  8. Златен скункс за дядо Борис. // 2014-12-12. Господари на ефира. Посетен на 2017-06-11.
  9. Решение на Св. Синод от 19. 02. 2014 г. относно Агатоникийски епископ Борис (обновено). // Българска православна църква – Българска патриаршия, 2014-02-19. Посетен на 2017-06-11.
  10. Бившият игумен на Бачковския манастир обявен за издирване. // Нова телевизия, 2014-12-10. Посетен на 2017-06-11.
архимандрит Гавриил настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва
(1 юли 1991 – 1 ноември 2001)
архимандрит Игнатий
епископ Наум Агатоникийски игумен на Бачковския манастир
(15 януари 2004 – 19 февруари 2014)
архимандрит Симон
Наум агатоникийски епископ
(22 март 2008 – …)
настоящ
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България