Борис Агатоникийски
| Борис | |
| български духовник | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | православие |
| Учил в | Софийска духовна семинария |
| Борис в Общомедия | |
Борис е български духовник, агатоникийски епископ на Българската православна църква от 2008 година.[1] Архиерейството на епископ Борис Агатоникийски е изпълнено със серия скандали.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10 март 1953 година в град Русе със светското име Васил Иванов Добрев. Произхожда от свещенически род. Завършва русенското Основно училище „Димитър Благоев“ и постъпва в Софийската духовна семинария на гара Черепиш. Служи в Българската армия във Велико Търново и продължава образованието си в Духовната академия, където негов курсов ръководител е архимандрит Неофит. Завършва с дипломна работа „Философските възгледи на Карл Ясперс“.[1]
От 1 февруари 1983 година, по покана на ректора на Софийската духовна семинария, епископ Герасим Браницки, става учител-възпитател по омилетика. Преподава в семинарията до есента на 1998 г., когато на 30 октомври е подстриган в монашество от епископ Герасим Браницки в манастира Златарския манастир, Шуменско, а под мантия го води митрополит Кирил Варненски и Великопреславски. Заминава за Троянската света обител. Възведен е в йеродяконски чин на 9 ноември 1989 година в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Преслав, а в йеромонашески на 24 декември 1989 година в църквата „Свети Николай“ във Варна. Получава офикия архимандрит на 18 август 1994 година в католикона на Троянския манастир „Успение Богородично“.[1]
Назначен е за енорийски свещеник в Ловчанската епархия и служи в селата Белиш и Калейца, където ремонтира храма.[1]
По решение на Светия синод е изпратен в Русия във Великата лавра на Свети Сергий Радонежки като професорски стипендиант.[1]
На 1 юли 1991 г. Светият синод го назначава за представител на Българската патриаршия при Московската патриаршия и настоятел на българското подворие при „Успение Богородично“ в Москва.[2][1] Защитава дисертация при катедра „Нравствено богословие“ към Духовната академия в Сергиев Посад на тема „Нравствените възгледи в проповедническото наследство на Светейшия Български патриарх Кирил“ с научен ръководител проф. архимандрит Платон и придобива научната степен „кандидат на богословските науки“. Награден е с орден „Свети Сергий Радонежки“, с медал от кмета на Москва Юрий Лужков и благодарствено писмо от Таганския район на Москва.[1]
От 1 ноември 2001 година Светият синод го назначава за главен секретар на Синода и предстоятел на патриаршеския храм „Свети Александър Невски“.[1][3]
На 15 януари 2004 година архимандрит Борис заема поста игумен на Бачковската света обител.[1]
На 22 март 2008 година е ръкоположен за агатоникийски епископ от митрополитите Йоаникий Сливенски, Калиник Врачански, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски и Николай Пловдивски, както и епископ Сионий Велички.[3][4]
Скандали[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на епископ Борис в Бачковския манастир е изпълнено с низ от скандали с посетители. Епископът, който има избухлив нрав и четири мерцедеса, в 2011 година прави сметка за телефон от близо 1500 лева и след като отказва да я плати, целият Синод и патриарх Максим остават без мобилни телефони.[5]
След смъртта на митрополит Кирил Варненски и Великопреславски в 2013 година, епископ Борис е сред основните кандидати за митрополитската катедра, което предизвиква вълна от протести във Варна.[6]
През декември 2013 година се разпространява порноклип, в които се твърди, че участва епископ Борис.[7] Предаването „Господари на ефира“ на базата на анализ на гласа, потвърждава, че е той и му връчва антинаградата Златен скункс.[8] Светият синод издава забрана на епископ Борис да служи, а на 19 февруари 2014 година на редовно заседание в пълен състав разглежда въпроса с поведението му и решава да го освободи от длъжността игумен на Бачковския манастир за „непристойни за сана на епископ действия“ и завежда църковно-наказателно дело срещу него, като е въдворен на послушание в Рилския манастир.[9]
Въпреки въдворяването в Рилския манастир, епископ Борис не отива там.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Кратка биография на Агатоникийски епископ Борис // Българска православна църква – Българска патриаршия, 3 юли 2010. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Настоятель болгарского подворья в Москве покидает Россию // Русская Православная Церковь – Офицальный сайт Московского Патриархата, 10 април 2008. Посетен на 5 юни 2017.
- ↑ а б Спирова, Полина. Хиротония на Агатоникийски епископ Борис в Бачковския манастир // Двери на православието, 22 март 2008. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Представяне на епископите, кандидати за митрополит на Западноевропейска епархия // Двери на православието, 19 ноември 2013. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Трима в битка за стола на дядо Кирил // Darik News Варна, 27 август 2013. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Варненският протест срещу избора на епископите Борис и Игнатий продължава // Православие.бг, 19 ноември 2013. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Болгарский епископ запрещен в служении и отдан под суд // Седмица.ru, 20 февруари 2014. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Златен скункс за дядо Борис // 2014-12-12. Господари на ефира. Архивиран от оригинала на 2017-07-15. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Решение на Св. Синод от 19. 02. 2014 г. относно Агатоникийски епископ Борис (обновено) // Българска православна църква – Българска патриаршия, 19 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 2017-07-31. Посетен на 11 юни 2017.
- ↑ Бившият игумен на Бачковския манастир обявен за издирване // Нова телевизия, 10 декември 2014. Посетен на 11 юни 2017.
| архимандрит Гавриил | → | настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва (1 юли 1991 – 1 ноември 2001) |
→ | архимандрит Игнатий |
| епископ Наум Агатоникийски | → | игумен на Бачковския манастир (15 януари 2004 – 19 февруари 2014) |
→ | архимандрит Симон |
| Наум | → | агатоникийски епископ (22 март 2008 – …) |
→ | настоящ |
