Боян Лозанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
акад. проф. д-р Боян Лозанов
р-л Клиника по Ендокринология и нефрология в МБАЛ „Токуда Болница“
Роден
Починал

Акад. проф. д-р Боян Лозанов е специалист по ендокринология и болести на обмяната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Акад. проф. д-р Боян Лозанов е роден на 20 януари 1935 г. в гр. Шумен. Завършва висшето си образование в пловдивския медицински университет през 1958 г. Работи последователно в Работническа болница в гр. Мадан, Окръжна болница в гр. Силистра и УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в гр. София.

През 1966 г. е избран за асистент към Катедрата по ендокринология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а по-късно за главен асистент на Научния институт по ендокринология, геронтология и гериатрия на Мадицинска академия. През 1977 г. Защитава кандидатска дисертация, в която третира актуални проблеми на тиреоидните заболявания. През 1985 г. Специализира няколко месеца в Лондон, Оксфорд и Ню Касъл при световноизвестни специалисти по ендокринология. В същата година е избран за доцент по ендокринология и завеждащ Клиниката по тиреоидни и костно-обменни заболявания към Научния институт по ендокринология.

През 1992 г. доц. Боян Лозанов защитава дисертация за Доктор на медицинските науки, а през следващата година е избран за професор по ендокринология и ръководител на Клиничния център по ендокринология и герентология с два последователни мандата до 2000 г. През периода 1996 г. до 2000 г. е и национален консултант по ендокринология.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на наградата „Проф. К. Чилов“ за 2004 г.
  • Почетен знак „Български лекар“ за 2004 г.
  • Юбилейна награда на името на „Проф. Иван Пенчев“.
  • Почетен знак на Медицински университет (София) „Aesculapius“ връчван за големи заслуги в развитието на българското медицинско образование, наука и практика.

Членства[редактиране | редактиране на кода]

  • Българско дружество по ендокринология от неговото основание и главен редактор на списание Ендокринология от 1996 г.;
  • Европейска тиреоидна асоциация (ETA);
  • Европейска асоциация по ендокринология (ECE);
  • Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ);
  • Редакционната колегия на научното списание на БАН Българска медицина.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]