Боян Чуков
| Боян Чуков | |
| български дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Владимир Чуков |
Инж. Боян Стефанов Чуков е български експерт по борбата с тероризма. Бивш дипломат. Бил е журналист на свободна практика. Външнополитически съветник и съветник по националната сигурност в правителството на тройната коалиция (2008 – 2009). Магистър инженер по електронни телекомуникации, офицер (о.р. майор) от външно разузнаване – Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС) и Националната разузнавателна служба (НРС) към Президента на България. През 1990 г. е награден с медал III степен от директора на НРС.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 година в град София. Завършва специалност „Радио и телевизия“ в Техническия университет в София. Специализира в Института за политически науки, Париж.[3][4] От 1984 година е на дипломатическа работа във Франция. В периода от 1988 до 1992 година завежда консулския отдел в посолството на България в Мадрид. След 1992 година е зам. главен редактор на списание „Балкански диалог“.[5]
Чуков е бил изпълнителен директор на „Лев Корпорация“ на Алексей Петров от края на 2005 г. до октомври 2006 година.
Държавна сигурност
[редактиране | редактиране на кода]Установяване на принадлежност към Държавна сигурност
[редактиране | редактиране на кода]Принадлежността на Боян Чуков към бившата Държавна сигурност е установена от Комисията по досиетата през април 2007 г. при проверката на кандидатите за евродепутати. Бившият офицер от Първо главно управление на ДС (ПГУ) е кандидат за член на Европейския парламент от листата на БСП.[1]
Досие
[редактиране | редактиране на кода]През 1981 г. Боян Чуков става член на БКП. През 1982 г. завършва разузнавателна школа в ПГУ-ДС, а през 1982/1983 г. разузнавателна школа на КГБ в Москва.[6]
От октомври 1984 г. е изведен в задгранична резидентура в Париж под прикритието на 3-ти секретар в посолството на НРБ във Франция, където той вербува агент, използван по „Възродителния процес“.[6]
- на 21 ноември 1980 година ст. л-т Чуков е назначен за разузнавач в Управление научно-техническо разузнаване (УНТР) на външното разузнаване – 1-во главно управление на Държавна сигурност (ПГУ-ДС)
- на 1 януари 1985 година е произведен в капитан и преназначен за старши разузнавач в УНТР-ПГУ-ДС
- на 1 ноември 1988 година е преназначен за инспектор в УНТР-ПГУ-ДС
- на 31 декември 1989 година е преместен от УНТР в политическото разузнаване (ПР) и назначен за заместник-началник отделение в ПГУ-ДС
- през февруари 1990 г. е преназначен в Националната разузнавателна служба (НРС) към Президента на България, наследила Първо главно управление на ДС, същата 1990 г. е награден с медал III степен от директора на НРС ген. Румен Тошков.
- на 1 август 1991 „предвид структурните и кадрови промени в НРС" по предложение на полк. Л. Савов, резолирано от полк. К. Тодоров е освободен от оперативна длъжност в НРС и минава в запаса.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.comdos.bg
- ↑ а б Досие на офицера от външното разузнаване Боян Чуков, архив на оригинала от 25 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141025202544/http://desebg.com/2011-01-06-11-35-18/1725-2014-02-28-14-52-21, посетен на 25 октомври 2014
- ↑ Боян Чуков – дипломат Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. // Events.bg
- ↑ Боян Чуков // Експерт
- ↑ „Политическа драматургия с паспорта на Симеон“, 6 юни 2003 Архив на оригинала от 2016-09-15 в Wayback Machine. // вестник Стандарт
- ↑ а б Христо Христов. Досието на Боян Чуков: От вербовчик по „възродителния процес“ до съветник на премиера Орешарски // desebg.com, 28 февруари 2014. Архивиран от оригинала на 2014-10-25. Посетен на 25 октомври 2014.
|
