Братан Ценов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Братан Ценов
български спортист, борец и треньор
Роден: 7 януари 1964 г. (53 г.)
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Сеул 1988 борба класически стил
Световно първенство по борба
Бронзов медал Катовице 1982 борба (до 48 кг.)
Златен медал Киев 1983 борба (до 48 кг.)
Сребърен медал Колботън 1985 борба (до 48 кг.)
Сребърен медал Будапеща 1986 борба (до 48 кг.)
Бронзов медал Остия 1990 борба (до 52 кг.)

Братан Ценов Гаврилов е български спортист, борец и треньор.

Биография.[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 януари 1964 г. в Луковит. Постъпва в Средно спортно училище „Асен Драганов“, Ловеч, профил борба (1975). В учението и спорта проявява трудолюбие, желание и воля. Завършва средно образование с отличен успех, примерно поведение, сребърен медал на МНП и званието заслужил майстор на спорта. Негови са най-високите спортни успехи на училището: 6 златни, 2 сребърни и три бронзови медала от републикански, европейски и световни първенства за юноши и младежи по борба.

От 1982 г. е състезател по борба, класически стил в ЦСКА (София) в категория 48 и 52 килограма. Първата си световна титла печели на първенството в Киев (1983). Същата година е и европейски шампион в (Будапеща). За постигнати високи спортни успехи е награден с Орден „Народна република България“ I ст.

На международния турнир „Дружба 84“ (Будапеща) в двубоя за златния медал с представителя на домакините Валдас, Братан Ценов изнася истинска лекция по борба. Помощта на публиката и симпатиите на съдиите помагат на Валдес да се задържи на тепиха ... по-малко от 3 минути. Братан налита като оса, хвърля през мост, сваля противника в партер и 22 секунди преди края на първата част е набрал 12 технически точки, които му носят победа с технически туш и златния медал. През 1985 г. печели 22-я турнир „Никола Петров“ и „Златния пояс“, като побеждава всичките си съперници с разгромяващо технически превъзходство и каскади от показни класически хвърляния през гърди.

Идва и олимпийския успех на Олимпиадата в Сеул (1988), бронзов медал, за който е награден с Орден „Народна република България“ III ст.

Отличава се на световните първенства в Колботън (1985), Будапеща (1986), сребърни медали и Рим (1990), бронзов медал. Европейски шампион от първенствата в Лайпциг (1985), Ащафенбург (1991); сребърен медал от Атина (1986), Тампере (1987) и Копенхаген (1992); бронзов медал от Колботън (1988).

„За големи заслуги към златната история на борбата в България през XX век“ е удостоен със специалния плакет на Българската федерация по свободна и класическа борба. От 1989 г. е студент в Националната спортна академия, където се дипломира с квалификация – треньор. Активна състезателна дейност приключва през 1996 г.

От 1997 г. е старши треньор на националния отбор по класическа борба. Спортните успехи го съпътстват и тук. На европейското първенство в София (1999) печели 2 златни, 1 сребърен, 1 бронзов медал и отборната титла. За този успех Българската федерация по свободна и класическа борба го обявява за Най-добър треньор за 1999 г. Националния отбор по класическа борба печели и олимпийски медали : златен от Сидни (2000), бронзов от Атина (2004) и Пекин (2008); от световни първенства : златен в Париж (2003), 2 златни в Будапеща (2005); от европейски първенства: златен в Белград (2003), 2 златни във Варна (2005) и отборната титла ; по 2 медала в Тампере (2008) и Вилнюс (2009).

През 2005 г. е избран за „Най-добър треньор на годината“ сред всички спортове.

Почетен гражданин[редактиране | редактиране на кода]

  • Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч на 29 септември 1983 г. „За заслуги в спорта и завоюване на световната титла на шампионата в Киев през 1983 г.“.
  • Почетен гражданин на Луковит от 28 април 2006 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 119 – 122. ISBN 978-954-8259-84-2