Брун фон Кверфурт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Обезглавеният Брун фон Кверфурт (Фреска от манастир „Święty Krzyż“ (Свети кръст), Полша)

Брун фон Кверфурт, Бруно, Бонифациус (на немски: Brun (Bruno, Bonifacius) von Querfurt; * ок. 974 в Кверфурт; † 14 февруари или 9 март 1009 в Прусия) е архиепископ 1004 г., мисионер и вторият немски християнски апостол и мъченик на Прусия.

Той е вторият син на Брун Стари фон Кверфурт-Шрапелау († 19 октомври 1009/1017) и съпругата му Ида († пр. 1009).[1][2] Брат е на Гебхард I фон Кверфурт († ок. 1017), който наследява господството Кверфурт и е прадядо на император Лотар III.

Брун учи в прочутото катедрално училище в Магдебург, става там свещеник. През 997 г. император Ото III го взема в своята дворцова капела.

Брун придружава Ото III във второто му пътуване до Италия и там става монах в манастира на Св. Алексиус и Бонифациус. Взема името Бонифациус.

От папа Силвестър II получава мисионерската задача за Полша. Той отива при Владимир I, князът на Киев, и от там пет месеца мисионира при печенезите.

Той тръгва с осемнадесет придружители за страната на прусите. Те са убити на 14 февруари или 9 март 1009 г. от прусите или литовците

Ръкописи[редактиране | редактиране на кода]

  • Vita Sancti Adalberti (Leben des heiligen Adalbert von Prag)[3], deutscher Text in: Lorenz Weinrich, Heiligenleben zur deutsch-slawischen Geschichte: Adalbert von Prag – Otto von Bamberg, 2005, S. 70 – 117
  • Brief an Heinrich II. (1008), in: Heinrich von Zeißberg: Die Kriege Kaiser Heinrich's II. mit Herzog Boleslaw I. von Polen. Gerold, Wien 1868, S. 353 – 360

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Титмар Мерзебургски: Chronik Wissenschaftliche. Wissenschaftliche Buchgemeinschaft Darmstadt 1992, S. 342,344
  • Lexikon des Mittelalters: Band II, Sp. 755
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Brun von Querfurt. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 766 – 767.
  • Dieter Berg: Brun von Querfurt. In: Die deutsche Literatur des Mittelalters – Verfasserlexikon. Band 1. 2., völlig neu bearbeitete Auflage. de Gruyter, Berlin/New York 1978, ISBN 3-11-007264-5, Sp. 1053 – 1056.
  • Karl Lohmeyer: Brun von Querfurt. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 3, Duncker & Humblot, Leipzig 1876, S. 433 f.
  • Hanns Leo Mikoletzky: Brun von Querfurt (Bonifacius). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 674 f. (Digitalisat).
  • Reinhard Wenskus: Studien zur historisch-politischen Gedankenwelt Bruns von Querfurt (= Mitteldeutsche Forschungen. Bd. 5, ISSN 0544 – 5957). Böhlau, Münster u. a. 1956 (Marburg (Lahn), Univ., Diss., 1953/54).
  • Landkreis Saalekreis: Der heilige Brun von Querfurt. Eine Reise ins Mittelalter. Begleitband zur Sonderausstellung „Der heilige Brun von Querfurt – Friedensstifter und Missionar in Europa, 1009 – 2009“ im Museum Burg Querfurt, [19. Juni bis 20. Dezember 2009]. Querfurt 2009, ISBN 978-3-00-028548-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mansfeld 3, genealogy.euweb.cz
  2. Bonifazius von Querfurt, geneall.net
  3. Textausgaben

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]