Български месечник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Български месечник“
Bylgarski mesechnk-1998-6 7.jpg
Корица на сп. „Български месечник“, кн. 6-7, 1998
Информация
Вид тримесечно списание

Начало ноември 1997
Край 2000
Издател Свободно поетическо общество
Редактор Румен Леонидов, Емил Андреев, Георги Христов-Джудо и Марин Бодаков
Главен редактор Ани Илков
Език български
Тираж 250

„Български месечник“ е българскосписание за словесност“, издавано от Свободно поетическо общество. Първата му книжка излиза през ноември 1997 година. Спира през 2000 година.

В първата му книжка редколегията обявява:

„То е полезно, естествено списание, от което всеки българин може да научи за себе си онова, което не знае, да се завърне към българската литература и история, към своите достойнства и кривици. В „Български месечник“ няма да има национализми и патриотизъм нахалост, а опит всеки да разбере Отечеството си.“

Според редколегията списанието е заченато на 11 януари 1997 година:

„в първия ден на Нова България, докато гледахме как нуждата от българското оживява и вълнува, бунтува, как залива площада около храма „Св. Александър Невски“, как, насълзени, хората протестират именно заради българската чест. Ние сме длъжни да дадем смисъла на своя живот, на своето във времето и на Отечеството във времето. Иначе ще си отидем от света напусто като ненужни и непотребни, живели и умрели“.[1]

Според критичката на в. „Култура“ Милена Кирова

„Той се оказа различен от всичко друго, може би изборът на новото поколение (според желанието на съставителите си), а по-скоро - умора от играта на модерна фриволност и носталгично възраждане на желанието за бащинство у средното поколение „млади“ писатели.“[2]

„Български месечник“ публикува с коментари непубликувани или малко известни текстове на автори от българската класика, сред които неиздадените мемоари на Чайка Чайковски (Садък паша), стихотворения на Антон Франгя, разкази на Ангел Ангелов-Джендема (кн.4-5)[3], стихотворения на Георги-Асен Дзивгов, повестта „Очите, които плачат“ на Александър Вутимски, пиесата „Царвулиада“ на Найден Шейтанов, романът „Покривът“ на Георги Марков, есето „Боян Магьосникът“ на Васил Пундев (кн.6-7)[4], спомените на Рафаел Камхи, преживял трагедията на Холокоста в Солун (кн.12)[5].

ISSN 1311 0098. Главен редактор – Ани Илков. В редколегията участват също Румен Леонидов, Емил Андреев, Георги Христов-Джудо и Марин Бодаков.

Тиражът му е 250 броя.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симона Мирчева, Хроника, в. „Култура“, 1997 г.
  2. Милена Кирова, „Литературната 1997 - година на липсата“, „Словото“, януари 1998 г.
  3. Симона Мирчева, Хроника, в. „Култура“, 1998 г.
  4. „Нов брой на „Български месечник“, в. „Капитал“, 18 юли 1998 г.
  5. Марин Бодаков, Хроника, в. „Култура“, бр.2, 21 януари 2000 г.