Валтер Кривицки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валтер Кривицки
Walter Krivitsky
Роден
Починал
НаградиЧервено знаме
Валтер Кривицки в Общомедия

Валтер Германович Кривицки (на руски: Ва́льтер Ге́рманович Криви́цкий)[1], с рождено име Самуел Гинсберг, е съветски военен шпионин, който дезертира на Запад и разкрива планове за подписване на пакта Молотов – Рибентроп.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Валтер Кривицки, с рождено име Самуел Гинсберг, е роден на 28 юни 1899 г. в Подволочиска, Галиция, Австро-Унгария (сега Пидволочиск, Украйна), в еврейско семейство. Той приема името Кривицки, което става революционното му бойно име, когато влиза в ЧК.

Шпионаж[редактиране | редактиране на кода]

Магда Лупеску (тук с румънския крал Карол II) е една от агентите на Кривицки

Кривицки работи като нелегален резидент шпионин с фалшиви имена и документи в Германия, Полша, Чехословакия, Австрия, Италия и Унгария. Издига се до чин контролен офицер. Приписва му се организиране на промишлен саботаж, кражба на планове за подводници и самолети, прихващане на кореспонденция между нацистка Германия и имперска Япония и набиране на много агенти, включително Магда Лупеску и Ноел Фийлд.

През май 1937 г. Кривицки е изпратен в Хага (Холандия), за да действа като резидент (регионален контролен офицер) под прикритието на антиквар. Там той координира разузнавателните операции в цяла Западна Европа.

Дезертьорство[редактиране | редактиране на кода]

Убийството на приятеля и другар от детството Игнас Рейс през септември 1937 г. провокира незабавното дезертиране на Кривицки

По времето, когато е в Хага, в Генералния щаб на Червената армия в Москва се извършва Голямата чистка, която Кривицки и неговият близък приятел Игнас Рейс, тогава също поставен в чужбина, намират за много тревожна. Рейс иска да дезертира, но Кривицки многократно го задържа. Накрая Райс дезертира, като обявява това в предизвикателно писмо до Москва. Убийството му в Швейцария през септември 1937 г. кара Кривицки да дезертира следващия месец.

В Париж Кривицки започва да пише статии и се свързва с Лев Седов, син на Троцки, и с троцкистите. Там той се среща и със съветския шпионин под прикритие Марк Зборовски, известен като „Етиен“, когото Седов е изпратил да го защитава. Седов умира мистериозно през февруари 1938 г., но Кривицки избягва опитите да бъде убит или отвлечен във Франция, отчасти като бяга в Йер.[2]

В резултат на дебрифинга на Кривицки британците успяват да арестуват Джон Хърбърт Кинг, служител по шифроване във Външното министерство. Той също дава и неясно описание на други двама съветски шпиони, Доналд Маклийн и Джон Кернкрос, но без достатъчно подробности, за да могат да бъдат арестувани. Дейността на съветското разузнаване в Обединеното кралство е разстроена за известно време.[3]

Антисталинистки активист[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1938 г., очаквайки нацисткото завладяване на Европа, Кривицки се отправя от Франция за Съединените щати. Става активен член на антисталинистката левица.[4]

В тайните служби на Сталин[редактиране | редактиране на кода]

С помощта на журналиста Айзък Дон Ливайн и литературния агент Пол Уол Кривицки описва тайните методи на Сталин[5] в книгата In Stalin's Secret Service (заглавието в Обединеното кралство е I Was Stalin's Agent, издание на <i>Right Book Club</i>). Публикувана е на 15 ноември 1939 г.,[6][7] но за първи път се появява в сензационна поредица през април 1939 г. в най-доброто списание на времето, Saturday Evening Post (заглавието е фраза от статия, написана от съпругата на Райс за първата годишнина от убийството му: „Рейс... беше в тайните служби на Сталин в продължение на много години и знаеше каква съдба да очаква“[8]). Книгата получава хладна рецензия от много влиятелния New York Times.[9] Нападнат от американската левица, Кривицки е реабилитиран, когато Германо-съветският пакт за ненападение, който е предсказал, е подписан през август 1939 г.

Свидетелство[редактиране | редактиране на кода]

Разкъсван между продължаващата си отдаденост на марксистко-ленинската идеология и нарастващата си ненавист към сталинизма, Кривицки започва да вярва, че негов дълг е да сътрудничи на разузнавателната общност на САЩ. Това решение му причинява много душевни болки, но споделя с бившия си агент и колега дезертьор Уитакър Чеймбърс, че „в наше време информирането е задължение“ (разказано от Чеймбърс в автобиографията му „Свидетел“).[10]

Кривицки свидетелства пред Комисията Dies (по-късно станала Комисия за антиамериканските дейности на Камарата на представителите) през октомври 1939 г. и отплава като „Уолтър Томас“ за Лондон през януари 1940 г., за да бъде разпитан от британското вътрешно контраразузнаване MI5. Така той разкрива много за съветския шпионаж. Дискусионен е въпросът дали той е дал улики на MI5 за самоличността на съветските агенти Доналд Маклийн и Ким Филби. Сигурно е обаче, че Лаврентий Берия, шефът на Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД), научава за показанията на Кривицки и нарежда операции за убийството му.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Лев Троцки с американци, включително Хари Де Боер (вляво), в Мексико през 1940 г., малко преди убийството му и само месеци преди смъртта на Кривицки

Скоро Кривицки се завръща в Северна Америка, кацайки в Канада. Винаги имал проблеми със Службата за имиграция и натурализация на САЩ, Кривицки не успява да се върне там до ноември 1940 г. Кривицки наема Луис Уолдман да го представлява по правни въпроси (Уолдман е дългогодишен приятел на Айзък Дон Ливайн). Междувременно убийството на Троцки в Мексико на 21 август 1940 г. го убеждава, че сега той е начело в списъка на убийства на НКВД. Последните му два месеца в Ню Йорк са изпълнени с планове да се установи във Вирджиния и да пише, но също и със съмнения и страх.

На 10 февруари 1941 г. в 9.30 ч. сутринта Кривицки е намерен мъртъв в хотел Bellevue (сега хотел Kimpton George)[11] във Вашингтон, окръг Колумбия, от камериерка, с три предсмъртни бележки до леглото. Тялото му лежи в локва кръв, причинена от рана от един куршум в дясното слепоочие от револвер 38 калибър, открит в дясната му ръка. Доклад от 10 юни 1941 г.[12] казва, че той е бил мъртъв от около шест часа.

Според много източници[10][13] (включително самия Кривицки), той е бил убит от съветското разузнаване,[14] но официалното разследване, без да знае за преследването на НКВД, заключава, че Кривицки се е самоубил.[15][16] Хората с близки връзки с Кривицки по-късно правят противоположни тълкувания на смъртта му.

Кривицки е открит мъртъв в хотел „Кимптън Джордж“, само на няколко пресечки от Капитолия, часове преди да се яви пред друга комисия на Конгреса

Спекулациите продължават и през XXI век. През 2017 г. в книгата на Антъни Пърси Misdefending the Realm (Buckingham: University of Buckingham Press, 2017[17]) се твърди, че Кривицки е най-важният източник за Обединеното кралство относно съветския план, че не е получил действие от MI5 относно разузнавателните данни, които е предоставил, и е убит от съветското разузнаване, след като Гай Бърджис информира съветските началници за него. Убийството, твърди Пърси, премахва заплахата от разобличаване на Кеймбриджката петорка и други къртици.

Оцелели[редактиране | редактиране на кода]

При първите новини за смъртта му Уитакър Чеймбърс намира съпругата на Кривицки Антонина и сина му Алек в Ню Йорк. Той ги отвежда с влак във Флорида, където остават при семейството на Чембърс, което вече е избягало от Ню Смирна. И двете семейства се крият там няколко месеца, страхувайки се от нови съветски репресии. След това семействата се връщат във фермата на Чембърс в Уестминстър, Мериленд. След кратко време обаче Тоня и Алек се връщат в Ню Йорк.[10]

Съпругата и синът му живеят в бедност до края на живота си.[1] Алек умира от мозъчен тумор в началото на 30-те си години, след като е служил във военноморските сили на Съединените щати и е учил в Колумбийския университет. Тоня, която законно променя фамилното си име на „Томас“, продължава да живее и работи в Ню Йорк, докато не се пенсионира в Осининг, където почива на 94 години през 1996 г. в старчески дом.[1]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Френско издание на „В тайните служби на Сталин“, изд. Champ libre
  • В тайните служби на Сталин (1939)[18] (второ издание 1939,[19] 1979,[20] 1985,[21] 2000[22])
    • Agent de Staline (френски, 1940)[23]
    • Byłem agentem Stalina (полски, 1964)[24]
    • Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика (Руски, 1991)[25]
  • Rusia en España (испански, 1939)[26]
  • MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence (2004)[27]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Kern, Gary. A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror. Enigma Books, 2004. ISBN 978-1-929631-25-4. с. early life 3–12, Paul Wohl 20–23, 172–175, 314–317, 420–424, 448–454, especially 245–246; family's fate and money 400–401.
  2. ↑ Krivitsky, Walter G. In Stalin's secret service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe. New York, Harper Brothers, 1939. с. 290, 294.ISBN 0890935491 (1985)
  3. ↑ Lownie, Andrew. Stalin's Englishman: Guy Burgess, the Cold War, and the Cambridge Spy Ring. St. Martin's Press, 4 October 2016.
  4. ↑ Lewis, Flora. Who Killed Krivitsky? // CIA. Washington Post and Times-Herald. Архивиран от оригинала на 2019-02-27. Посетен на 2024-04-25.
  5. ↑ Krivitsky, W.G. In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe. University Publications of America, 1984. ISBN 0-89093-549-1. с. xxix. Посетен на 8 February 2023.
  6. ↑ Book Notes // New York Times. 4 November 1939. с. 13.
  7. ↑ Books Published Today // New York Times. 15 November 1939. с. 21.
  8. ↑ Reiss, Elsa. Ignace Reiss: In Memoriam // New International. с. 276–278. Посетен на August 30, 2010.
  9. ↑ The New York Times and Joseph Stalin, David Martin, March 9, 2008.
  10. ↑ а б в Chambers, Whittaker. Witness. Random House, 1952. ISBN 0-89526-571-0. с. 27, 36, 47, 59, 317–318, 381, 402, 436fn, 457, 459–463; informing 463; murder 207, 337, 485–486; fate of family 486–487.
  11. ↑ The George Hotel // Kimpton Hotels & Restaurants. Архивиран от оригинала на 2012-11-03. Посетен на 26 October 2012.
  12. ↑ Venona: Soviet Espionage and The American Response 1939-1957 (footnote 18: Charles Runyon [Department of State, Memorandum for the File, "Walter Krivitsky," 10 June 1947)] // Central Intelligence Agency. Архивиран от оригинала на 2012-10-10. Посетен на 2024-04-25.
  13. ↑ Hyde, Earl M. Jr. Still Perplexed About Krivitsky // International Journal of Intelligence and CounterIntelligence. New York, International Journal of Intelligence and CounterIntelligence (Volume 16, Issue 3), July 2003. с. 431, 438.
  14. ↑ Secret murders ordered from the Kremlin (Russian), Interview with Nikita Petrov, historian and vice-president of Memorial Society, at Echo Moskvy,
  15. ↑ Knight, Amy W. How the Cold War Began: The Igor Gouzenko Affair and the Hunt for Soviet Spies. Carroll & Graf, 2006. ISBN 0-7867-1816-1. с. 304, n. 6.
  16. ↑ Files on Walter G. Krivitsky // Federal Bureau of Investigation.
  17. ↑ Misdefending the Realm // University of Buckingham Press, 2017. Посетен на 27 October 2017.
  18. ↑ Krivitsky, Walter G. In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe. New York, Harper Brothers, 1939.
  19. ↑ Krivitsky, Walter G. In Stalin's Secret Service: An Exposé of Russia's Secret Policies by the Former Chief of the Soviet Intelligence in Western Europe. New York, Harper Brothers, 1939.
  20. ↑ In Stalin's Secret Service. Library of Congress, 1979. ISBN 9780883558546. с. 273. Посетен на 23 February 2014.
  21. ↑ In Stalin's Secret Service. Library of Congress, 1985. ISBN 9780890935491. с. 273. Посетен на 23 February 2014.
  22. ↑ In Stalin's Secret Service. Library of Congress, 2000. ISBN 1929631030. с. 306. Посетен на 23 February 2014.
  23. ↑ Agent de Staline // Library of Congress. Посетен на 23 February 2014.
  24. ↑ Byłem agentem Stalina. Library of Congress, 1964. Посетен на 23 February 2014.
  25. ↑ Я был агентом Сталина. Записки советского разведчика // Терра-Terra.
  26. ↑ Rusia en España // Library of Congress. с. 31. Посетен на 23 February 2014.
  27. ↑ Krivitsky, Walter G. MI5 Debriefing & Other Documents on Soviet Intelligence. Xenos Books, 2004. ISBN 1-879378-50-7.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Chambers, Whittaker. Witness. Random House, 1952. ISBN 0-89526-571-0.
  • Kern, Gary. A Death in Washington: Walter G. Krivitsky and the Stalin Terror. Enigma Books, 2004. ISBN 978-1-929631-25-4.
  • Poretsky, Elisabeth K. Our Own People: A Memoir of "Ignace Reiss" and His Friends. London, Oxford University Press, 1969.
  • Files on Walter G. Krivitsky // Federal Bureau of Investigation (FBI). Посетен на September 11, 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Walter Krivitsky в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Валтер_Кривицки&oldid=12224246“.