Василий Синадин
| Василий Синадин Βασίλειος ὁ Συναδηνός | |
| византийски военачалник | |
| Починал | не по-рано от 1040 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Род | Синадини |
Василий Синадин (на средногръцки: Βασίλειος ὁ Συναδηνός) е византийски администратор и военачалник от XI век – стратегът на Дирахиум, който през 1040 г. прави неуспешен опит да потуши с военна сила въстанието на Петър Делян.
Според историята на Скилица-Кедрин, когато научил, че въстаниците на Петър Делян превзели Ниш и Скопие, дирахийският стратег Василий Синадин събрал местните войски и побързал да пресрещне Делян. Целта на стратега вероятно е била да спре по-нататъшно настъпление на въстаниците на юг към Солун.[1] Когато пристигнал с войските си в Дебър, Синадин се скарал с един от своите подстратези на име Михаил Дермокаит и бил оклеветен пред императора в Солун, че подготвя тирания, т.е. въстание. Това станало причина Василий Синадин да бъде отстранен от поста и доведен в Солун, където бил затворен в тъмница. На негово място за стратег на Драч е назначен Михаил Дермокаит.
Раздорът между Синадин и Дермокаит изцяло улеснил Петър Делян, като не само осигурил на последния време и възможност да укрепи положението си и да продължи делото си с успех, но и привлякъл към въстанието населението на съседната Драчка тема. Заместникът на Синадин бил користен и алчен човек и неспособен администратор, който подлагал подчинените си на беззакония и тормоз. Това предизвикало бунт сред войските му, който скоро прераснал в масово движение на местното население, в преобладаващата си част българско, срещу ромейската власт.[1]
В колекцията от оловни печати на Дъмбартън Оукс се съхранява моливдовул, за който се предполага, че е принадлежал на Василий Синадин. Печатът е с изображение на свети Георги и надпис Василий, протоспатарий и стратег на Дирахиум, [С]ин[адин]. Изследователите на този печат отбелязват, че реконструкцията на фамилията на притежателя му не може да се приеме за напълно сигурна.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Златарски 1972, с. 52.
- ↑ DO. Seals , 1, p. 43, no. 12.8..
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Кедрин – Йоан Скилица, Гръцки извори за българската история, VI (електронно издание в „Книги за Македония“). София: БАН, 1965, p. 302, http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_302.html
- Божилов, Иван; Гюзелев, Васил (1199). История на средновековна България VII-XIV век, История на България в три тома, Том І (електронно издание в „Моята библиотека“), https://chitanka.info/text/30003/32#textstart
- Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове, том II: България под византийско владичество (електронно издание в „Книги за Македония“). София: Издателство „Наука и изкуство“, http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_2.htm
- Nesbitt, J; Oikonomides, N (eds) (1991). Catalogue of the Byzantine Seals at Dumbarton Oaks and at the Fogg Museum of Art, Vol. 1: Italy, North of the Balkans, North of the Black Sea. Washington, D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, ISBN 978-0-88402-194-0, http://download942.mediafire.com/dow9g7hhuclg/pkbs0s5pay66tfn/DOC_Seals_Vol-1_WEB.pd
