Направо към съдържанието

Васил Радомиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Радомиров
български актьор
Васил Радомиров – Стара Загора, 1995 г.
Васил Радомиров – Стара Загора, 1995 г.

Роден
Починал
12 януари 2006 г. (85 г.)

Националност България
Актьорска кариера
Значими роли и други
НаградиОрден „Св. св. Кирил и Методий“

Васил Радомиров Белчев е български театрален актьор, играл на сцените във Велико Търново (1952 – 1959) и Стара Загора (1959 – 1980).

Роден е на 23 септември 1920 г. в Стара Загора. Завършва Търговската гимназия и известно време работи като счетоводител. През 1945 г. напуска града. Отива в Трявна и се включва в читалищната трупа, ръководена от Никола Шиваров. Завършва курсове по актьорско майсторство.

Великотърновска сцена

[редактиране | редактиране на кода]

През 1952 г. той е един от основателите на професионалния Окръжен народен театър – Велико Търново.[1] Изпълнява множество, основно главни роли, сред които и отразени в тогавашните печатни издания.

За ролята на поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“ от Камен Зидаров получава положителни отзиви[2].

За пресъздаването на героя му в пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите списание „Театър“ казва: „Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“[3].

В „Тревожна пролет“ от И. Пеев „Васил Радомиров е успял да предаде завладяващ образ на бившия партизански командир, сега полковник от запаса Нено.“ – се казва в статия на Хр. Консулов[4].

В образа на Богдан Геров във „Вяра“ на Т. Генов, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин. Най-добре се е справил с командирското в образа.“ – отзив от в-к „Борба“[5].

„С особено задоволство зрителят приема образа на Герман в „Таня“ от А. Арбузов“, пише ст. лейтенант Ив. Бръмбаров[6].

Гриша Разлюляев в „Бедността не е порок“ от Александър Островски „Васил Радомиров правдиво трактува образа на богаташкия син – пияница и пройдоха Разлюляев. Зрителят е убеден, че и „след празниците“ Разлюляев няма да се залови за работа.“ – отбелязва отново в-к „Борба“[7].

Васил Радомиров в ролята на Поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“

Старозагорска сцена

[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 1959 г. Васил Радомиров напуска Велико Търново и се премества в Стара Загора. Играе на Старозагорската сцена в Драматичен театър „Гео Милев“ не само до пенсионирането си през 1980 г., но и след това.Там изпълнява множество роли. Някои от тях са:

Васил Радомиров в ролята на Филарет в постановката „Хан Аспарух“

Умира на 12 януари 2006 г. в Стара Загора.

“Това, което без колебание може да се каже е, че във всеки образ, независмо колко е голям по автор, Васил винаги влагаше нещо Свое, което го правеше Голям, Значим в цялото предствление! За него важи казаното от Константин Станиславски: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори!“[8] Затова Васил Радомиров беше Голям Актьор!“ [9]

Нино Луканов – театрален и филмов актьор

  • „Пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите е постановка на младия режисьор Константин Загоров.

…Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“[10]

  • „Вяра“ от Тодор Генов – за първи път на българска сцена.

„…В образа на Богдан Геров, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин... Най-добре актьорът се е справил с командирското в образа.“[5]

  • „Таня“ от Арбузов. Пиеса за любовта на хората и техните отношения в социалистическото общество.

…С особено задоволство зрителят приема образа на Герман (акт. Васил Радомиров).“[6]

  1. Митев, Иван. „Театърът, наречен „Надежда“ (1870 – 1970)”. В. Търново, Издателство „Фабер“, 2017. ISBN 978-619-00-0595-7. с. 302, 303.
  2. в. „Борба“, 20 януари 1957 г.
  3. сп. „Театър“, 1953 г., кн.10 – 11, с. 76
  4. Хр. Консулов, в. „Борба“, 28 май 1959 г.
  5. а б Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 29 септември 1954 г., бр. 78
  6. а б Ст. лейтенант Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 20 януари 1955 г.
  7. в.„Борба“, 12 март 1955 г.
  8. В кавички // lovetheater.bg, 18 юли 2016. Посетен на 17 юли 2022.
  9. Из интервю с Нино Луканов, Радио Стара Загора, предаването „Моята неделя“, водещ: Мила Маринова, 22 януари 2006 г.
  10. сп. „Театър“, 1953 г., кн. 10 – 11, с. 76