Васил Радомиров
| Васил Радомиров | |
| български актьор | |
 Васил Радомиров – Стара Загора, 1995 г. | |
| Роден |
23 септември 1920 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Актьорска кариера | |
| Значими роли |
|
| Награди | Орден „Св. св. Кирил и Методий“ |
Васил Радомиров Белчев е български театрален актьор, играл на сцените във Велико Търново (1952 – 1959) и Стара Загора (1959 – 1980).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 септември 1920 г. в Стара Загора. Завършва Търговската гимназия и известно време работи като счетоводител. През 1945 г. напуска града. Отива в Трявна и се включва в читалищната трупа, ръководена от Никола Шиваров. Завършва курсове по актьорско майсторство.
Великотърновска сцена[редактиране | редактиране на кода]
През 1952 г. той е един от основателите на професионалния Окръжен народен театър – Велико Търново.[1] Изпълнява множество, основно главни роли, сред които и отразени в тогавашните печатни издания.
За ролята на поручик Владимир Панов в „За честта на пагона“ от Камен Зидаров получава положителни отзиви[2].
За пресъздаването на героя му в пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите списание „Театър“ казва: „Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“[3].
В „Тревожна пролет“ от И. Пеев „Васил Радомиров е успял да предаде завладяващ образ на бившия партизански командир, сега полковник от запаса Нено.“ – се казва в статия на Хр. Консулов[4].
В образа на Богдан Геров във „Вяра“ на Т. Генов, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин. Най-добре се е справил с командирското в образа.“ – отзив от в-к „Борба“[5].
„С особено задоволство зрителят приема образа на Герман в „Таня“ от А. Арбузов“, пише ст. лейтенант Ив. Бръмбаров[6].
Гриша Разлюляев в „Бедността не е порок“ от Александър Островски „Васил Радомиров правдиво трактува образа на богаташкия син – пияница и пройдоха Разлюляев. Зрителят е убеден, че и „след празниците“ Разлюляев няма да се залови за работа.“ – отбелязва отново в-к „Борба“[7].
Старозагорска сцена[редактиране | редактиране на кода]
През есента на 1959 г. Васил Радомиров напуска Велико Търново и се премества в Стара Загора. Играе на Старозагорската сцена в Драматичен театър „Гео Милев“ не само до пенсионирането си през 1980 г., но и след това.Там изпълнява множество роли. Някои от тях са:
- Георги в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников
- Иван в „Светът е малък“ от Иван Радоев
- Ричард Нийтс в „Островът на Афродита“ от А. Парнис
- Филип Ларун в „Чудотворецът“ от Х. Фелдинг
- Султан Мурад 1 в „Иван Шишман“ от Камен Зидаров
- Дядо Галушко във „Време разделно“ от Антон Дончев
- Роберт във "Виденията на Симона Машар” от Бертолт Брехт
- Уилфред Сидър в „Наградените“ от С. Моамка
- Отец Сантяго в „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов
- Филарет в „Хан Аспарух“ от Радко Радков
- Стоил в „Студена земя“ от Христо Кацаров
- Дук Бургунд в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир
- Генерал Чернокожев в „Рози за доктор Шомов“ от Драгомир Асенов
- Линевски в „Колко лета, колко зими“ от В. Панова
- Милицин – контр-адмирал в „Разлом“ от Б. Лаврентиев
Умира на 12 януари 2006 г. в Стара Загора.
За него[редактиране | редактиране на кода]
“Това, което без колебание може да се каже е, че във всеки образ, независмо колко е голям по автор, Васил винаги влагаше нещо Свое, което го правеше Голям, Значим в цялото предствление! За него важи казаното от Константин Станиславски: „Няма малки и големи роли, има малки и големи актьори!“[8] Затова Васил Радомиров беше Голям Актьор!“ [9]
Нино Луканов – театрален и филмов актьор
Критични отзиви[редактиране | редактиране на кода]
- „Пиесата „Имат думата жените“ от Елина Залите е постановка на младия режисьор Константин Загоров.
…Добра и задълбочена игра дава Васил Радомиров в ролята на писателя Клява.“[10]
- „Вяра“ от Тодор Генов – за първи път на българска сцена.
„…В образа на Богдан Геров, актьорът Васил Радомиров е успял да пресъздаде смел, пъргав, жизнерадостен партизанин... Най-добре актьорът се е справил с командирското в образа.“[5]
- „Таня“ от Арбузов. Пиеса за любовта на хората и техните отношения в социалистическото общество.
…С особено задоволство зрителят приема образа на Герман (акт. Васил Радомиров).“[6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Митев, Иван. „Театърът, наречен „Надежда“ (1870 – 1970)”. В. Търново, Издателство „Фабер“, 2017. ISBN 978-619-00-0595-7. с. 302, 303.
- ↑ в. „Борба“, 20 януари 1957 г.
- ↑ сп. „Театър“, 1953 г., кн.10 – 11, с. 76
- ↑ Хр. Консулов, в. „Борба“, 28 май 1959 г.
- ↑ а б Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 29 септември 1954 г., бр. 78
- ↑ а б Ст. лейтенант Ив. Бръмбаров, в.„Борба“, 20 януари 1955 г.
- ↑ в.„Борба“, 12 март 1955 г.
- ↑ В кавички // lovetheater.bg, 18 юли 2016. Посетен на 17 юли 2022.
- ↑ Из интервю с Нино Луканов, Радио Стара Загора, предаването „Моята неделя“, водещ: Мила Маринова, 22 януари 2006 г.
- ↑ сп. „Театър“, 1953 г., кн. 10 – 11, с. 76
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) История на Драматичен театър „Гео Милев“ Архив на оригинала от 2023-02-07 в Wayback Machine.