Венцислав Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венцислав Занков
български художник
Венцислав Занков през 2016 г.
Венцислав Занков през 2016 г.

Роден
1962 г. (57 г.)

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Работил в Нов български университет
Кариера в изкуството
Стил съвременно изкуство
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Направление скулптура

Уебсайт zankov.info/zankov_info.html
Венцислав Занков в Общомедия

Венцислав Огнянов Занков е български художник и скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1962 г. в град София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“, специалност Скулптура (1988). Доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Тялото на художника в изкуството на прехода“ (2013). Магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“, НБУ (2016).

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Учител по рисуване в ССХУПИ в София (1991 – 1992).

Хоноруван преподавател в Нов български университет в София (1997 – 2008). Редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства“ към НБУ (от 2009). Главен асистент там (2014). Доцент в департамент „Визуални изкуства“ към НБУ (2017). Хоноруван преподавател по скулптура в Националната художествена академия (2010).

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Основава [Zet_maG] e-zine за изкуство и култура (1999) – zetmag.org[1] Основава [Elektrik_BG] мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации – zetmag.org/elektrik_bg.

Съосновател на Център за медийни изкуства „Интерспейс“.

Завеждащ направление „Университетски уебсайт“ на Нов български университет (2003).

Съосновател и председател на УС на сдружение за рискови стратегии и проекти „Е80“.

Основава, организира и модерира дискусионен клуб „На тясно“ в клуб „Хамбара“ в София (2004 – 2008).[2]

Главен редактор на вестник „39 грама“, издаван от него съвместно със сдружение „Е80“ (2005 – 2008). Главен редактор на „Изкуство и България“ [Art and Bulgaria online] (от 2007). Редактор на сектор „изкуство“ в ontheweb.bg (2008).

През 2009 г. основава „Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. През 2010 г. учредява и връчва Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“.[3]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Член на Съюза на българските художници (1991). Президент на Асоциация „Изкуство в действие“ (1992). Председател на Управителния съвет на Сдружение „Е80“ рискови стратегии и проекти (от 2004).

Консултант на Фондация „Психотерапия 2000“, която е член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014).[4]

Творческа биография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

„The Last Burghers of Calais“ exhibition view
поглед към изложбата „О, щастливи дни“, 2014, Галерия „Райко Алексиев“, София
„Пазачът на живите“, гипс, неон, желязо, 2014, към самостоятелната изложба „О, щастливи дни“
поглед към „Последният будоар“ – самостоятелна изложба, скулптура, кръв и видео, 2011, галерия „Райко Алексиев“, София
„Извън времето“ – галерия „Възраждане“, Пловдив, 2012
  • 2016 – „Последните жители на Кале“, скулптура, Нов български университет[5]
  • 2014 – „О, щастливи дни“, живопис, неон и скулптура, галерия „Райко Алексиев“, София, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ
  • 2012 – „Извън времето“, неподходяща скулптура и рисунка, галерия „Възраждане“, Пловдив
  • 2011 – „Последният будоар“, скулптура, кръв, видео, галерия „Райко Алексиев“, София, 10 – 22 ноември 2011, с подкрепата на МФ „Св. св. Кирил и Методий“[6]
  • 2011 – „Нова призрачна живопис (всички вече сме призраци)“, галерия Ракурси, София
  • 2011 – „Post–романтизъм Reloaded“, живопис, Български културен институт, Берлин
  • 2010 – „Пътят, който ни остава, е в очакване зад нас“, галерия „Арт 36“, София[7]
  • 2009 – „Гравитация НУЛА“, живопис, скулптура, Модерен театър, София[8]
  • 2005 – „ТОЙ“, живопис, скулптура, мултимедия и неоромантизъм, галерия „Райко Алексиев“, София[9][10][11]
  • 2004 – „Страст, страх“, живопис, скулптура и графика, галерия „Кръг+“, София[12][13][14][15]
  • 2002 – „Уреди за игра“, живопис, галерия „Ирида“, София[16][17][18]
  • 2002 – „Бялата страна на мрака“, скулптура, галерия „8“, Варна[19]
  • 2001 – „[error]tica порното – hard&heavy път към истината“, живопис, галерия XXL, София[20][21]
  • 2001 – „Усещане за стил“, изложба-спектакъл галерия „Ирида“ София
  • 2000 – „Порното – пътят към истината – „Визия и звук“, национални есенни изложби, Пловдив
  • 1999 – „Тути фрути или изкуството като десерт“, живопис, скулптура и рисунка, модно кафене „Мария Мичева“
  • 1998 – „48 часа със Занков“, живопис, галерия „Ценител“
  • 1995 – „Без невинност“, живопис, галерия „Микс“, София[22][23][24][25]
  • 1994 – „Работи върху хартия“, Дом „Витгенщайн“, Виена, Австрия
  • 1992 – „Границите на Агонията“, част II, изложба от кървави отпечатъци и фотографии, галерия „Шипка“ 6, София[26]
  • 1992 – „Храмове“, цикъл от скулптури и рисунки, галерия „Леседра“, София[27]
  • 1992 – „Пост-конструктивни намерения“, живопис, графика и скулптура, галерия „Изкуство в действие“, София
  • 1990 – Есенен салон – на открито, 10 скулптури от дърво, камък и метал; постоянна изложба от три метални скулптури в Докторската градинка, София[28]
  • 1989 – „Работи върху хартия“, галерия „Шипка“ 6, София

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2016 – „Една нощ с Борис Павлович“ игрален, късометражен, режисьор Георги Светломиров; главна мъжка роля „Борис Павлович“
  • 2016 – „Сутрешно кафе“ игрален, късометражен, режисьор Венцислав Занков
  • 2015 – „Семейни реликви“, игрален, пълнометражен, режисьор Иван Черкелов, продуцент ГАЛА филм, роля „Марин“
  • 2013 – „1:1-Расим говори“, 128 мин. HD Pal, 2013 – концепция, камера, монтаж – Венцислав Занков

Видеопроекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – „Локалната писменост“, серия от 3 видеоклипа, Участие във „Видеоархеология – 3“ археология на желанието, София
  • 2000 – „[error]tica“, серия от 3 видеоклипа, Участие в Балканска видеофедерация low-fi video, Белград
  • 2000 – „Тъпо“, серия от 3 видеоклипа
  • 1999 – „Homework“, серия от 5 видеоклипа
  • 1997 – „homo sapience – reconstruction“, 4-канална видеоскулптура, Галерия ИФА, Берлин
  • 1995 – „Тайната вечеря“, 13-канална видео инсталация, Археологически музей, София – с подкрепата на център за изкуства „Сорос“

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 – художник на годината на галерия „Ирида“ за изложбата живопис „Уреди за игра“
  • 2016 – награда на Българската филмова академия за поддържаща мъжка роля във филма „Семейни реликви“


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мария Василева, „Другата сила между това и онова“, в. „Култура“, 1999 г.
  2. Елисавета Мусакова, „Анкета“, в. „Култура“, бр. 9 (2359), 11 март 2005 г.
  3. „Венци Занков дава Железен орден за съвременно изкуство“, в. „Новинар“, 9 април 2010 г.
  4. CV на Венцислав Занков на личния му сайт.
  5. „Изложба на авангардиста Венци Занков“, в. „Българска армия“, 10 юни 2016 г.
  6. Светлана Куюмджиева, „Край на будоарите“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.
  7. Светлана Куюмджиева, „На времето – неговото изкуство“, в. „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
  8. Мария Василева, „Венцислав Занков. Гравитация нула“, 30 октомври 2009 г.
  9. Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, 10 – 16 декември 2005, бр. 49.
  10. Детелина Късметлийска, „7 булки храчат, Занков не замазва“, в. „Монитор“, 4 декември 2005, стр. 5.
  11. Диана Попова, „Венцислав Занков в „Райко Алексиев“, в. „Култура“, бр. 44 (2394), 16 декември 2005.
  12. Ирина Вагалинска, „Порнографско време“, сп. „Тема“, бр. 44. 8 – 14 ноември 2004, стр. 66.
  13. „Страст, страх“, сп. „Егоист“, декември 2004.
  14. Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, бр. 45, год. ІІ, 13 – 19 ноември 2004, стр. 20.
  15. Людмила Димова, „В червено-белия филм на Венцислав Занков“, сп. „Паралели“, 13 – 19 ноември 2004, стр. 15.
  16. „Венцислав Занков откри „Уреди за игра“, в. „Дневник“, 30 октомври 2002, стр. 16.
  17. Евелин Димитрова, „Страшни играчки“, в. „Капитал“, 2 ноември 2002, стр. 8.
  18. Елена Кръстева, „Еволюцията на Венцислав Занков“, в. „Монитор“, 31 октомври 2002, стр. 22.
  19. Нина Локмаджиева, „Венцислав Занков показва бялата страна на мрака“, в. „Народно дело“ – Варна, 12 август 2002, бр. 185.
  20. Елена Кръстева, „Изложба с порно в центъра на София“, в. „Монитор“, 20 април 2001, стр. 31.
  21. Кристина Патрашкова, „Докъде води пътят към голата истина в изкуството“, в. „Монитор“, 21 април 2001, стр. 19.
  22. Степан Поляков, „Авандардист ще скандализира еснафи“, в. „Демокрация“, 9 юни 1995.
  23. Галина Богданова, „Венци Занков разголва женски тела Без невинност“, в. „Седмичен стандарт“, 11 юни 1995.
  24. Свилен Стефанов, „Занков фронтално“, в. „Култура“, 30 юни 1995.
  25. Борис Данаилов, „Предизвикателството на артиста“, в. „Демокрация“, 17 юни 1995, бр.139, стр 6.
  26. Никита Нанков, „Самоизяждане“, в. „Изкуство“, 5 – 11 март 1992, стр. 1.
  27. Велислава Стоянова, „Хаосът от началото на света е подреден в Лозенец“, в. „Вечерни новини“, No 66, 7 април 1992.
  28. Мария Василева, „Изкуството като гръмоотвод“, „Младеж“, 18 октомври 1990 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта