Венцислав Занков

Венцислав Занков
	Венцислав Занков
български художник
	Венцислав Занков през есента на 2023, галерия "Харта" Венцислав Занков през 2023 г.
Роден	1962 г. (62 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Научна дейност
Област	Изкуствознание
Работил в	Нов български университет
Кариера в изкуството
Стил	съвременно изкуство
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Направление	скулптура
Член на	Член на СБХ (1991)
Семейство
Уебсайт	zankov.info/zankov_info.html
	Венцислав Занков в Общомедия

Венцислав Огнянов Занков е български художник и скулптор.

Биография

Образование

Роден е през 1962 г. в град София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“, специалност Скулптура (1988). Доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Тялото на художника в изкуството на прехода“ (2013). Психодрама-асистент (консултант) обучителна програма - Фондация „Психотерапия 2000 (2014). Магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“, НБУ (2016).

Професионално развитие

Учител по рисуване в ССХУПИ в София (1991 – 1992).

Хоноруван преподавател в Нов български университет в София (1997 – 2008). Редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства“ към НБУ (от 2009). Главен асистент там (2014). Доцент в департамент „Визуални изкуства“ към НБУ (2017). Хоноруван преподавател по скулптура в Националната художествена академия (2010).

Обществена работа

Основава [Zet_maG] e-zine за изкуство и култура (1999) – zetmag.org^[1] Основава [Elektrik_BG] мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации – zetmag.org/elektrik_bg.

Съосновател на Център за медийни изкуства „Интерспейс“.

Завеждащ направление „Университетски уебсайт“ на Нов български университет (2003).

Съосновател и председател на УС на сдружение за рискови стратегии и проекти „Е80“.

Основава, организира и модерира дискусионен клуб „На тясно“ в клуб „Хамбара“ в София (2004 – 2008).^[2]

Главен редактор на вестник „39 грама“, издаван от него съвместно със сдружение „Е80“ (2005 – 2008). Главен редактор на „Изкуство и България“ [Art and Bulgaria online] (от 2007). Редактор на сектор „изкуство“ в ontheweb.bg (2008).

През 2009 г. основава „Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. През 2010 г. учредява и връчва Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“.^[3]

Членства

Член на Съюза на българските художници (1991). Президент на Асоциация „Изкуство в действие“ (1992). Председател на Управителния съвет на Сдружение „Е80“ рискови стратегии и проекти (от 2004).

Консултант на Фондация „Психотерапия 2000“, която е член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014).^[4]

Творческа биография

Самостоятелни изложби

2024 ТРЕНИРОВКИ „Изходи:- упражнения 2024“ HOSTGALLERY, София
2023 - 30 години "Без невинност"- реликви от една изложба, галерия „Харта“, София, 1 – 15 септември, 2023
2022 - „Още са тук“. Проспективна изложба - скулптура на Венцислав Занков в галерия „Credo Bonum“, София, 1 – 28 май, 2022
2021 - „В&В Епикризи“. Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“ СГХГ 04.11. – 05.12.2021
2020 – „Пред мен“, живопис и скулптура, галерия „Райко Алексиев“, София, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ^[5]
2016 – „Последните жители на Кале“, скулптура, Нов български университет^[6]
2014 – „О, щастливи дни“, живопис, неон и скулптура, галерия „Райко Алексиев“, София, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ
2012 – „Извън времето“, неподходяща скулптура и рисунка, галерия „Възраждане“, Пловдив
2011 – „Последният будоар“, скулптура, кръв, видео, галерия „Райко Алексиев“, София, 10 – 22 ноември 2011, с подкрепата на МФ „Св. св. Кирил и Методий“^[7]
2011 – „Нова призрачна живопис (всички вече сме призраци)“, галерия Ракурси, София
2011 – „Post–романтизъм Reloaded“, живопис, Български културен институт, Берлин
2010 – „Пътят, който ни остава, е в очакване зад нас“, галерия „Арт 36“, София^[8]
2009 – „Гравитация НУЛА“, живопис, скулптура, Модерен театър, София^[9]
2005 – „ТОЙ“, живопис, скулптура, мултимедия и неоромантизъм, галерия „Райко Алексиев“, София^[10]^[11]^[12]
2004 – „Страст, страх“, живопис, скулптура и графика, галерия „Кръг+“, София^[13]^[14]^[15]^[16]
2002 – „Уреди за игра“, живопис, галерия „Ирида“, София^[17]^[18]^[19]
2002 – „Бялата страна на мрака“, скулптура, галерия „8“, Варна^[20]
2001 – „[error]tica порното – hard&heavy път към истината“, живопис, галерия XXL, София^[21]^[22]
2001 – „Усещане за стил“, изложба-спектакъл галерия „Ирида“ София
2000 – „Порното – пътят към истината – „Визия и звук“, национални есенни изложби, Пловдив
1999 – „Тути фрути или изкуството като десерт“, живопис, скулптура и рисунка, модно кафене „Мария Мичева“
1998 – „48 часа със Занков“, живопис, галерия „Ценител“
1995 – „Без невинност“, живопис, галерия „Микс“, София^[23]^[24]^[25]^[26]
1994 – „Работи върху хартия“, Дом „Витгенщайн“, Виена, Австрия
1992 – „Границите на Агонията“, част II, изложба от кървави отпечатъци и фотографии, галерия „Шипка“ 6, София^[27]
1992 – „Храмове“, цикъл от скулптури и рисунки, галерия „Леседра“, София^[28]
1992 – „Пост-конструктивни намерения“, живопис, графика и скулптура, галерия „Изкуство в действие“, София
1990 – Есенен салон – на открито, 10 скулптури от дърво, камък и метал; постоянна изложба от три метални скулптури в Докторската градинка, София^[29]
1989 – „Работи върху хартия“, галерия „Шипка“ 6, София

Филмография

2016 – „Една нощ с Борис Павлович“, игрален, късометражен, режисьор Георги Светломиров; главна мъжка роля „Борис Павлович“
2016 – „Сутрешно кафе“, игрален, късометражен, режисьор Венцислав Занков
2015 – „Семейни реликви“, игрален, пълнометражен, режисьор Иван Черкелов, продуцент ГАЛА филм, роля „Марин“
2013 – „1:1-Расим говори“, 128 мин. HD Pal, 2013 – концепция, камера, монтаж – Венцислав Занков

Видеопроекти

2001 – „Локалната писменост“, серия от 3 видеоклипа, участие във „Видеоархеология – 3“, археология на желанието, София
2000 – „[error]tica“, серия от 3 видеоклипа, участие в Балканска видеофедерация low-fi video, Белград
2000 – „Тъпо“, серия от 3 видеоклипа
1999 – „Homework“, серия от 5 видеоклипа
1997 – „homo sapience – reconstruction“, 4-канална видеоскулптура, галерия ИФА, Берлин
1995 – „Тайната вечеря“, 13-канална видео инсталация, Археологически музей, София – с подкрепата на център за изкуства „Сорос“

Награди

2023 – лауреат на "Златно перо" за „безспорен принос към българската култура и изкуство“
2022 – НАЦИОНАЛНА НАГРАДА ЗА СКУЛПТУРА “АКАД. ИВАН ЛАЗАРОВ”. НОМИНАЦИЯ ЗА 2022 – ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ 01.11.2022
2020 – номинация за Наградите за ярки постижения в областта на културата на Столична община от 17.09.2020 за самостоятелната му изложба „ПРЕД МЕН“ в галерия „Райко Алексиев“, СБХ
2016 – награда на Българската филмова академия за поддържаща мъжка роля във филма „Семейни реликви“
2002 – художник на годината на галерия „Ирида“ за изложбата живопис „Уреди за игра“

Публикации

2022 – „ОЩЕ СА ТУК" авторски каталог, София: ISBN 978-619-90518-4-9
2020 – „Не гора, а неоново технологично градско дърво (Към изложбата „Пред мен“)"– сп. „Следва", брой 41, ISSN 1311-9060
2020 – „ПРЕД МЕН" авторски каталог, София: ISBN 978-619-90518-3-2
2018 – „В КРАИЩАТА НА ВРЕМЕТО. Опит за авторефлексивна археология на творческия процес", книга, София: ISBN 978-619-90518-2-5
2017 – „Последните граждани на Кале“, авторски каталог, ISBN 978-619-90518-1-8
2015 – „О щастливи дни“, авторски каталог, София : ISBN 978-619-90518-0-1
2014 – „Последният будоар“, авторски каталог. 72 стр. с подкрепата на Gaudenz Ruf award и Нов български университет ISBN 978-954-535-801-2
2012 – „Carne tremula“ – сп. „Следва", бр.27, 2012, стр. 20-33
2012 – „ВЪЗМОЖНО-НЕВЪЗМОЖНО: идейни проекти за естетизация на градската среда“, Изд. на НБУ, София, 72 стр.
2011 – „Последният Давид“, галерия „Юзина“, каталог „Енергии“
2009 – „НЕГАТИВ/ПОЗИТИВ“. – сп. ЛИК, юли 2009, бр.7, стр. 75
2008 – „Бедно изкуство 3 юли 2008
2008 – юни 24 2008 – art. „Страх от празното и проектът A-A-H!“ [39grama] [ontheweb.bg]
2008 – кураторски текст A-A-H! project каталог Гьоте – институт България 2008
2008 – юни 09 2008 – art. „Жега и изкуство“. Излизайки от скромната преходна зала с експозицията на Яранови, погледът потъва в огромен басейн тип холивуд „класик“ с бар във водата и с мозайка на дъното – емблемата на ЦКС /Централен кооперативен съюз/ [ontheweb.bg]
2008 – май 26 2008 – „Allianz и eXistenZ“ [ontheweb.bg]
2008 – май 26 2008 – art. „Дизайн и щастие. TRIBUTE на Александър Вълчев“
2008 – „Изложба живопис в галерия СИБанк“ [ontheweb.bg]
2008 – „Рембранд и българското изкуство или Модата и „Салонът на отхвърлените“ [39grama] [ontheweb.bg]
2008 – „УМЕРЕН ОПТИМИЗЪМ“ – четири видеотворби на Надежда Ляхова [39grama] [ontheweb.bg] Март 18 2008 – art [39grama] [ontheweb.bg]
2008 – март 18 2008 – art. „Съвременната българска жена от Барби до икона [39grama] [ontheweb.bg]
2008 – февруари 28 2008 – art. „За глухия рибар и Ванеса Бикрофт 11 февруари 2008 [39grama] [ontheweb.bg]
2008 – „Къси пасове за съвременното ни изкуство и молекул арт-а между Борис Костадинов и Венцислав Занков [ontheweb.bg] [html]
2008 – „Множене на подобията. В света на копието след загубената оригиналност. Или за една изложба в една галерия MULTIPLICITIES І множествености“
2008 – 15 декември 2007 – 26 януари 2008 „Галерия ARCprojects“ [39grama] [ontheweb.bg]
2008 – „Проектът AAH“ [39grama] [ontheweb]
2007 – remember.doc 17 декември 2007 [39grama] [ontheweb.bg]
2007 – „Божидар Козарев в кръг[+]“, изложба – скулптура в галерия „Кръг+" София 20 ноември 2007
2007 – „Движение в задния план или наградите „Руф“ 2007 като стерео пощенска картичка“, 14 ноември 2007 [39grama] [ontheweb.bg] -
2007 – heimat.de – изложба фотография в Гьоте институт София [39grama] [ontheweb.bg]
2007 – Zeitgeist – Face control [not2be.info]
2007 – photonic moments 2007 Photon Gallery – Ljubliana Slovenia catalogue [pdf] – 'Zeitgeist – Face control' text by Ventsislav Zankov
2007 – venice biennale 1938 – venice biennale 1993 – venice biennale 2007
2007 – 24 юни 2007 Венцислав Занков [39grama] [ontheweb.bg] [art-bg.blogspot.com]
2007 – „Стефан Oldenburg или Claes Николаев?“ [39grama] [art-bg.blogspot.com]
2007 – „Плоските хора“ [39grama]
2005 – 2-nd of June / reading Botev, каталог
2004 – Encultura magazine, issue 2, Толедо, Испания
2003 – „Бял нормален мъж“, НБУ
2003 – Idea-non_realization, каталог, Градска галерия на Пожега, Сърбия, стр. 66 – 70
2002 – „Den Balkan verstehen „Springerin“, Hefte fuer Gegenwartskunst, Band VIII, Heft 1/02, Wien, S.14 – 16
2001 – „Morning Funeral Agency – project“, Lettre Internationale
2001 – Metamorphoses of Utopia, book a collection of texts and projects from 1991 – 2001, paperback, illustrated
2001 – F in Fire stands for Fear, каталог, Sofia, 2001
2001 – [error]tica catalogue, София, 2001
2000 – „The silence that invites no interpretation“, Manifesta 3 catalogue, Словения
2000 – „The silence that invites no interpretation“, CF2000, Пловдив
1999 – „Dear…“, сп. Album, Пролет 1999, кн. 5, год. 2, Сараево, Босна и Херцеговина
1999 – „Because, сп. Lettre internationale, кн. 21, 1999, София
1997 – LIMES AGONIAE, каталог
1995 – Without Innocence, каталог -->

Бележки

↑ Мария Василева, „Другата сила между това и онова“, в. „Култура“, 1999 г.
↑ Елисавета Мусакова, „Анкета“, в. „Култура“, бр. 9 (2359), 11 март 2005 г.
↑ „Венци Занков дава Железен орден за съвременно изкуство“, в. „Новинар“, 9 април 2010 г.
↑ CV на Венцислав Занков на личния му сайт.
↑ Светослав Тодоров, Венцислав Занков и дървото на живота, в. „Капитал“, 19 юни 2020 г.
↑ „Изложба на авангардиста Венци Занков“ Архив на оригинала от 2016-10-01 в Wayback Machine., в. „Българска армия“, 10 юни 2016 г.
↑ Светлана Куюмджиева, „Край на будоарите“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.
↑ Светлана Куюмджиева, „На времето – неговото изкуство“, в. „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
↑ Мария Василева, „Венцислав Занков. Гравитация нула“, 30 октомври 2009 г.
↑ Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, 10 – 16 декември 2005, бр. 49.
↑ Детелина Късметлийска, „7 булки храчат, Занков не замазва“, в. „Монитор“, 4 декември 2005, стр. 5.
↑ Диана Попова, „Венцислав Занков в „Райко Алексиев“, в. „Култура“, бр. 44 (2394), 16 декември 2005.
↑ Ирина Вагалинска, „Порнографско време“, сп. „Тема“, бр. 44. 8 – 14 ноември 2004, стр. 66.
↑ „Страст, страх“, сп. „Егоист“, декември 2004.
↑ Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, бр. 45, год. ІІ, 13 – 19 ноември 2004, стр. 20.
↑ Людмила Димова, „В червено-белия филм на Венцислав Занков“, сп. „Паралели“, 13 – 19 ноември 2004, стр. 15.
↑ „Венцислав Занков откри „Уреди за игра“, в. „Дневник“, 30 октомври 2002, стр. 16.
↑ Евелин Димитрова, „Страшни играчки“, в. „Капитал“, 2 ноември 2002, стр. 8.
↑ Елена Кръстева, „Еволюцията на Венцислав Занков“, в. „Монитор“, 31 октомври 2002, стр. 22.
↑ Нина Локмаджиева, „Венцислав Занков показва бялата страна на мрака“, в. „Народно дело“ – Варна, 12 август 2002, бр. 185.
↑ Елена Кръстева, „Изложба с порно в центъра на София“, в. „Монитор“, 20 април 2001, стр. 31.
↑ Кристина Патрашкова, „Докъде води пътят към голата истина в изкуството“, в. „Монитор“, 21 април 2001, стр. 19.
↑ Степан Поляков, „Авандардист ще скандализира еснафи“, в. „Демокрация“, 9 юни 1995.
↑ Галина Богданова, „Венци Занков разголва женски тела Без невинност“, в. „Седмичен стандарт“, 11 юни 1995.
↑ Свилен Стефанов, „Занков фронтално“, в. „Култура“, 30 юни 1995.
↑ Борис Данаилов, „Предизвикателството на артиста“, в. „Демокрация“, 17 юни 1995, бр.139, стр 6.
↑ Никита Нанков, „Самоизяждане“, в. „Изкуство“, 5 – 11 март 1992, стр. 1.
↑ Велислава Стоянова, „Хаосът от началото на света е подреден в Лозенец“, в. „Вечерни новини“, No 66, 7 април 1992.
↑ Мария Василева, „Изкуството като гръмоотвод“, „Младеж“, 18 октомври 1990 г.

Външни препратки

Интервюта

„Венцислав Занков с Тренировки "Изходи:- упражнения 2024", Надя Атанасова разговаря с Венцислав Занков в Артефир, БНР, 1 Май 2024
„30 години "Без невинност"– Венцислав Занков: Доколко манипулацията на масите е част от демокрацията?“, Интервю на Ирина Недева с Венцислав Занков, 07.09.2023, БНР, Хоризонт
„Ретроспективна изложба значи да се погребеш сам“, интервю на Емил Георгиев, вестник Сега, 14 Май 2022
„Венцислав Занков и дървото на живота“, интервю на Светослав Тодоров, www.capital.bg, 19 юни 2020
„Венци Занков: в търсене на място за реене“, интервю на Детелина Христова, pravoslavie.bg, 19 юни 2006
„Венцислав Занков: Мъжът е в триъгълника на трите „Б“ – Бербатов, Бойко, Брад Пит“, интервю на Бистра Величкова, E-vestnik.bg, 8 октомври 2008
„Какво ни показва боядисаният паметник? (интервю с Венцислав Занков)“, Либерален преглед, 26 юни 2011
„Венцислав Занков: Несправедливото неравенство“, интервю на Светла Петкова, в. „Култура“, бр. 1 (2663), 13 януари 2012
„20 въпроса: Венцислав Занков“, capital.bg, 30 април 2015

[1] Мария Василева, „Другата сила между това и онова“, в. „Култура“, 1999 г.

[2] Елисавета Мусакова, „Анкета“, в. „Култура“, бр. 9 (2359), 11 март 2005 г.

[3] „Венци Занков дава Железен орден за съвременно изкуство“, в. „Новинар“, 9 април 2010 г.

[4] CV на Венцислав Занков на личния му сайт.

[5] Светослав Тодоров, Венцислав Занков и дървото на живота, в. „Капитал“, 19 юни 2020 г.

[6] „Изложба на авангардиста Венци Занков“ Архив на оригинала от 2016-10-01 в Wayback Machine., в. „Българска армия“, 10 юни 2016 г.

[7] Светлана Куюмджиева, „Край на будоарите“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.

[8] Светлана Куюмджиева, „На времето – неговото изкуство“, в. „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.

[9] Мария Василева, „Венцислав Занков. Гравитация нула“, 30 октомври 2009 г.

[10] Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, 10 – 16 декември 2005, бр. 49.

[11] Детелина Късметлийска, „7 булки храчат, Занков не замазва“, в. „Монитор“, 4 декември 2005, стр. 5.

[12] Диана Попова, „Венцислав Занков в „Райко Алексиев“, в. „Култура“, бр. 44 (2394), 16 декември 2005.

[13] Ирина Вагалинска, „Порнографско време“, сп. „Тема“, бр. 44. 8 – 14 ноември 2004, стр. 66.

[14] „Страст, страх“, сп. „Егоист“, декември 2004.

[15] Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, бр. 45, год. ІІ, 13 – 19 ноември 2004, стр. 20.

[16] Людмила Димова, „В червено-белия филм на Венцислав Занков“, сп. „Паралели“, 13 – 19 ноември 2004, стр. 15.

[17] „Венцислав Занков откри „Уреди за игра“, в. „Дневник“, 30 октомври 2002, стр. 16.

[18] Евелин Димитрова, „Страшни играчки“, в. „Капитал“, 2 ноември 2002, стр. 8.

[19] Елена Кръстева, „Еволюцията на Венцислав Занков“, в. „Монитор“, 31 октомври 2002, стр. 22.

[20] Нина Локмаджиева, „Венцислав Занков показва бялата страна на мрака“, в. „Народно дело“ – Варна, 12 август 2002, бр. 185.

[21] Елена Кръстева, „Изложба с порно в центъра на София“, в. „Монитор“, 20 април 2001, стр. 31.

[22] Кристина Патрашкова, „Докъде води пътят към голата истина в изкуството“, в. „Монитор“, 21 април 2001, стр. 19.

[23] Степан Поляков, „Авандардист ще скандализира еснафи“, в. „Демокрация“, 9 юни 1995.

[24] Галина Богданова, „Венци Занков разголва женски тела Без невинност“, в. „Седмичен стандарт“, 11 юни 1995.

[25] Свилен Стефанов, „Занков фронтално“, в. „Култура“, 30 юни 1995.

[26] Борис Данаилов, „Предизвикателството на артиста“, в. „Демокрация“, 17 юни 1995, бр.139, стр 6.

[27] Никита Нанков, „Самоизяждане“, в. „Изкуство“, 5 – 11 март 1992, стр. 1.

[28] Велислава Стоянова, „Хаосът от началото на света е подреден в Лозенец“, в. „Вечерни новини“, No 66, 7 април 1992.

[29] Мария Василева, „Изкуството като гръмоотвод“, „Младеж“, 18 октомври 1990 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]