Венцислав Занков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Венцислав Занков
български художник
Венцислав Занков през 2016 г.
Венцислав Занков през 2016 г.

Роден
1962 г. (62 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вНов български университет
Кариера в изкуството
Стилсъвременно изкуство
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Направлениескулптура
Член наЧлен на СБХ (1991)

Уебсайтzankov.info/zankov_info.html
Венцислав Занков в Общомедия

Венцислав Огнянов Занков е български художник и скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1962 г. в град София. Завършва ВИИИ „Николай Павлович“, специалност Скулптура (1988). Доктор по изкуствознание с дисертация на тема „Тялото на художника в изкуството на прехода“ (2013). Психодрама-асистент (консултант) обучителна програма - Фондация „Психотерапия 2000 (2014). Магистър по „Филмово и телевизионно изкуство“, НБУ (2016).

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Учител по рисуване в ССХУПИ в София (1991 – 1992).

Хоноруван преподавател в Нов български университет в София (1997 – 2008). Редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства“ към НБУ (от 2009). Главен асистент там (2014). Доцент в департамент „Визуални изкуства“ към НБУ (2017). Хоноруван преподавател по скулптура в Националната художествена академия (2010).

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Основава [Zet_maG] e-zine за изкуство и култура (1999) – zetmag.org[1] Основава [Elektrik_BG] мейлинг лист за изкуство, култура и комуникации – zetmag.org/elektrik_bg.

Съосновател на Център за медийни изкуства „Интерспейс“.

Завеждащ направление „Университетски уебсайт“ на Нов български университет (2003).

Съосновател и председател на УС на сдружение за рискови стратегии и проекти „Е80“.

Основава, организира и модерира дискусионен клуб „На тясно“ в клуб „Хамбара“ в София (2004 – 2008).[2]

Главен редактор на вестник „39 грама“, издаван от него съвместно със сдружение „Е80“ (2005 – 2008). Главен редактор на „Изкуство и България“ [Art and Bulgaria online] (от 2007). Редактор на сектор „изкуство“ в ontheweb.bg (2008).

През 2009 г. основава „Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков“. През 2010 г. учредява и връчва Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков“.[3]

Членства[редактиране | редактиране на кода]

Член на Съюза на българските художници (1991). Президент на Асоциация „Изкуство в действие“ (1992). Председател на Управителния съвет на Сдружение „Е80“ рискови стратегии и проекти (от 2004).

Консултант на Фондация „Психотерапия 2000“, която е член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014).[4]

Творческа биография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

Произведение от изложбата на Венцислав Занков, галерия Харта, 2023
Венцислав ЗАНКОВ : ОЩЕ СА ТУК - проспективна изложба, галерия „Кредо бонум“ 01.05 - 28.05.2022
Венцислав Занков „В&В Епикризи“ поглед в галерия „Васка Емануилова“, СГХГ, 04.11. – 05.12.2021.jpg
Поглед към самостоятелната изложба „ПРЕД МЕН“, галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, София, 2-30.06.2020
Поглед към изложбата „Последните граждани на Кале“, Нов български университет, 2016
Поглед към изложбата „О, щастливи дни“, Галерия „Райко Алексиев“, София, 2014
„Пазачът на живите“, гипс, неон, желязо, към самостоятелната изложба „О, щастливи дни“, 2014
Поглед към „Последният будоар“ – самостоятелна изложба, скулптура, кръв и видео, галерия „Райко Алексиев“, София, 2011
„Извън времето“ – галерия „Възраждане“, Пловдив, 2012
  • 2023 - 30 години "Без невинност"- реликви от една изложба, галерия „Харта“, София, 1 – 15 септември, 2023
  • 2022 - „Още са тук“. Проспективна изложба - скулптура на Венцислав Занков в галерия „Credo Bonum“, София, 1 – 28 май, 2022
  • 2021 - „В&В Епикризи“. Изложба на Венцислав Занков в галерия „Васка Емануилова“ СГХГ 04.11. – 05.12.2021
  • 2020 – „Пред мен“, живопис и скулптура, галерия „Райко Алексиев“, София, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ[5]
  • 2016 – „Последните жители на Кале“, скулптура, Нов български университет[6]
  • 2014 – „О, щастливи дни“, живопис, неон и скулптура, галерия „Райко Алексиев“, София, с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ
  • 2012 – „Извън времето“, неподходяща скулптура и рисунка, галерия „Възраждане“, Пловдив
  • 2011 – „Последният будоар“, скулптура, кръв, видео, галерия „Райко Алексиев“, София, 10 – 22 ноември 2011, с подкрепата на МФ „Св. св. Кирил и Методий“[7]
  • 2011 – „Нова призрачна живопис (всички вече сме призраци)“, галерия Ракурси, София
  • 2011 – „Post–романтизъм Reloaded“, живопис, Български културен институт, Берлин
  • 2010 – „Пътят, който ни остава, е в очакване зад нас“, галерия „Арт 36“, София[8]
  • 2009 – „Гравитация НУЛА“, живопис, скулптура, Модерен театър, София[9]
  • 2005 – „ТОЙ“, живопис, скулптура, мултимедия и неоромантизъм, галерия „Райко Алексиев“, София[10][11][12]
  • 2004 – „Страст, страх“, живопис, скулптура и графика, галерия „Кръг+“, София[13][14][15][16]
  • 2002 – „Уреди за игра“, живопис, галерия „Ирида“, София[17][18][19]
  • 2002 – „Бялата страна на мрака“, скулптура, галерия „8“, Варна[20]
  • 2001 – „[error]tica порното – hard&heavy път към истината“, живопис, галерия XXL, София[21][22]
  • 2001 – „Усещане за стил“, изложба-спектакъл галерия „Ирида“ София
  • 2000 – „Порното – пътят към истината – „Визия и звук“, национални есенни изложби, Пловдив
  • 1999 – „Тути фрути или изкуството като десерт“, живопис, скулптура и рисунка, модно кафене „Мария Мичева“
  • 1998 – „48 часа със Занков“, живопис, галерия „Ценител“
  • 1995 – „Без невинност“, живопис, галерия „Микс“, София[23][24][25][26]
  • 1994 – „Работи върху хартия“, Дом „Витгенщайн“, Виена, Австрия
  • 1992 – „Границите на Агонията“, част II, изложба от кървави отпечатъци и фотографии, галерия „Шипка“ 6, София[27]
  • 1992 – „Храмове“, цикъл от скулптури и рисунки, галерия „Леседра“, София[28]
  • 1992 – „Пост-конструктивни намерения“, живопис, графика и скулптура, галерия „Изкуство в действие“, София
  • 1990 – Есенен салон – на открито, 10 скулптури от дърво, камък и метал; постоянна изложба от три метални скулптури в Докторската градинка, София[29]
  • 1989 – „Работи върху хартия“, галерия „Шипка“ 6, София

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2016 – „Една нощ с Борис Павлович“, игрален, късометражен, режисьор Георги Светломиров; главна мъжка роля „Борис Павлович“
  • 2016 – „Сутрешно кафе“, игрален, късометражен, режисьор Венцислав Занков
  • 2015 – „Семейни реликви“, игрален, пълнометражен, режисьор Иван Черкелов, продуцент ГАЛА филм, роля „Марин“
  • 2013 – „1:1-Расим говори“, 128 мин. HD Pal, 2013 – концепция, камера, монтаж – Венцислав Занков

Видеопроекти[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – „Локалната писменост“, серия от 3 видеоклипа, участие във „Видеоархеология – 3“, археология на желанието, София
  • 2000 – „[error]tica“, серия от 3 видеоклипа, участие в Балканска видеофедерация low-fi video, Белград
  • 2000 – „Тъпо“, серия от 3 видеоклипа
  • 1999 – „Homework“, серия от 5 видеоклипа
  • 1997 – „homo sapience – reconstruction“, 4-канална видеоскулптура, галерия ИФА, Берлин
  • 1995 – „Тайната вечеря“, 13-канална видео инсталация, Археологически музей, София – с подкрепата на център за изкуства „Сорос“

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2023 – лауреат на "Златно перо" за „безспорен принос към българската култура и изкуство“
  • 2022 – НАЦИОНАЛНА НАГРАДА ЗА СКУЛПТУРА “АКАД. ИВАН ЛАЗАРОВ”. НОМИНАЦИЯ ЗА 2022 – ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ 01.11.2022
  • 2020 – номинация за Наградите за ярки постижения в областта на културата на Столична община от 17.09.2020 за самостоятелната му изложба „ПРЕД МЕН“ в галерия „Райко Алексиев“, СБХ
  • 2016 – награда на Българската филмова академия за поддържаща мъжка роля във филма „Семейни реликви“
  • 2002 – художник на годината на галерия „Ирида“ за изложбата живопис „Уреди за игра“

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2022 – „ОЩЕ СА ТУК" авторски каталог, София: ISBN 978-619-90518-4-9
  • 2020 – „Не гора, а неоново технологично градско дърво (Към изложбата „Пред мен“)"– сп. „Следва", брой 41, ISSN 1311-9060
  • 2020 – „ПРЕД МЕН" авторски каталог, София: ISBN 978-619-90518-3-2
  • 2018 – „В КРАИЩАТА НА ВРЕМЕТО. Опит за авторефлексивна археология на творческия процес", книга, София: ISBN 978-619-90518-2-5
  • 2017 – „Последните граждани на Кале“, авторски каталог, ISBN 978-619-90518-1-8
  • 2015 – „О щастливи дни“, авторски каталог, София : ISBN 978-619-90518-0-1
  • 2014 – „Последният будоар“, авторски каталог. 72 стр. с подкрепата на Gaudenz Ruf award и Нов български университет ISBN 978-954-535-801-2
  • 2012 – „Carne tremula“ – сп. „Следва", бр.27, 2012, стр. 20-33
  • 2012 – „ВЪЗМОЖНО-НЕВЪЗМОЖНО: идейни проекти за естетизация на градската среда“, Изд. на НБУ, София, 72 стр.
  • 2011 – „Последният Давид“, галерия „Юзина“, каталог „Енергии“
  • 2009 – „НЕГАТИВ/ПОЗИТИВ“. – сп. ЛИК, юли 2009, бр.7, стр. 75
  • 2008 – „Бедно изкуство 3 юли 2008
  • 2008 – юни 24 2008 – art. „Страх от празното и проектът A-A-H!“ [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2008 – кураторски текст A-A-H! project каталог Гьоте – институт България 2008
  • 2008 – юни 09 2008 – art. „Жега и изкуство“. Излизайки от скромната преходна зала с експозицията на Яранови, погледът потъва в огромен басейн тип холивуд „класик“ с бар във водата и с мозайка на дъното – емблемата на ЦКС /Централен кооперативен съюз/ [ontheweb.bg]
  • 2008 – май 26 2008 – „Allianz и eXistenZ“ [ontheweb.bg]
  • 2008 – май 26 2008 – art. „Дизайн и щастие. TRIBUTE на Александър Вълчев“
  • 2008 – „Изложба живопис в галерия СИБанк“ [ontheweb.bg]
  • 2008 – „Рембранд и българското изкуство или Модата и „Салонът на отхвърлените“ [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2008 – „УМЕРЕН ОПТИМИЗЪМ“ – четири видеотворби на Надежда Ляхова [39grama] [ontheweb.bg] Март 18 2008 – art [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2008 – март 18 2008 – art. „Съвременната българска жена от Барби до икона [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2008 – февруари 28 2008 – art. „За глухия рибар и Ванеса Бикрофт 11 февруари 2008 [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2008 – „Къси пасове за съвременното ни изкуство и молекул арт-а между Борис Костадинов и Венцислав Занков [ontheweb.bg] [html]
  • 2008 – „Множене на подобията. В света на копието след загубената оригиналност. Или за една изложба в една галерия MULTIPLICITIES І множествености“
  • 2008 – 15 декември 2007 – 26 януари 2008 „Галерия ARCprojects“ [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2008 – „Проектът AAH“ [39grama] [ontheweb]
  • 2007 – remember.doc 17 декември 2007 [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2007 – „Божидар Козарев в кръг[+]“, изложба – скулптура в галерия „Кръг+" София 20 ноември 2007
  • 2007 – „Движение в задния план или наградите „Руф“ 2007 като стерео пощенска картичка“, 14 ноември 2007 [39grama] [ontheweb.bg] -
  • 2007 – heimat.de – изложба фотография в Гьоте институт София [39grama] [ontheweb.bg]
  • 2007 – Zeitgeist – Face control [not2be.info]
  • 2007 – photonic moments 2007 Photon Gallery – Ljubliana Slovenia catalogue [pdf] – 'Zeitgeist – Face control' text by Ventsislav Zankov
  • 2007 – venice biennale 1938 – venice biennale 1993 – venice biennale 2007
  • 2007 – 24 юни 2007 Венцислав Занков [39grama] [ontheweb.bg] [art-bg.blogspot.com]
  • 2007 – „Стефан Oldenburg или Claes Николаев?“ [39grama] [art-bg.blogspot.com]
  • 2007 – „Плоските хора“ [39grama]
  • 2005 – 2-nd of June / reading Botev, каталог
  • 2004 – Encultura magazine, issue 2, Толедо, Испания
  • 2003 – „Бял нормален мъж“, НБУ
  • 2003 – Idea-non_realization, каталог, Градска галерия на Пожега, Сърбия, стр. 66 – 70
  • 2002 – „Den Balkan verstehen „Springerin“, Hefte fuer Gegenwartskunst, Band VIII, Heft 1/02, Wien, S.14 – 16
  • 2001 – „Morning Funeral Agency – project“, Lettre Internationale
  • 2001 – Metamorphoses of Utopia, book a collection of texts and projects from 1991 – 2001, paperback, illustrated
  • 2001 – F in Fire stands for Fear, каталог, Sofia, 2001
  • 2001 – [error]tica catalogue, София, 2001
  • 2000 – „The silence that invites no interpretation“, Manifesta 3 catalogue, Словения
  • 2000 – „The silence that invites no interpretation“, CF2000, Пловдив
  • 1999 – „Dear…“, сп. Album, Пролет 1999, кн. 5, год. 2, Сараево, Босна и Херцеговина
  • 1999 – „Because, сп. Lettre internationale, кн. 21, 1999, София
  • 1997 – LIMES AGONIAE, каталог
  • 1995 – Without Innocence, каталог -->

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мария Василева, „Другата сила между това и онова“, в. „Култура“, 1999 г.
  2. Елисавета Мусакова, „Анкета“, в. „Култура“, бр. 9 (2359), 11 март 2005 г.
  3. „Венци Занков дава Железен орден за съвременно изкуство“, в. „Новинар“, 9 април 2010 г.
  4. CV на Венцислав Занков на личния му сайт.
  5. Светослав Тодоров, Венцислав Занков и дървото на живота, в. „Капитал“, 19 юни 2020 г.
  6. „Изложба на авангардиста Венци Занков“ Архив на оригинала от 2016-10-01 в Wayback Machine., в. „Българска армия“, 10 юни 2016 г.
  7. Светлана Куюмджиева, „Край на будоарите“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.
  8. Светлана Куюмджиева, „На времето – неговото изкуство“, в. „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
  9. Мария Василева, „Венцислав Занков. Гравитация нула“, 30 октомври 2009 г.
  10. Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, 10 – 16 декември 2005, бр. 49.
  11. Детелина Късметлийска, „7 булки храчат, Занков не замазва“, в. „Монитор“, 4 декември 2005, стр. 5.
  12. Диана Попова, „Венцислав Занков в „Райко Алексиев“, в. „Култура“, бр. 44 (2394), 16 декември 2005.
  13. Ирина Вагалинска, „Порнографско време“, сп. „Тема“, бр. 44. 8 – 14 ноември 2004, стр. 66.
  14. „Страст, страх“, сп. „Егоист“, декември 2004.
  15. Ивана Мурджева, „Опитомяване на двуногото“, сп. „Капитал light“, бр. 45, год. ІІ, 13 – 19 ноември 2004, стр. 20.
  16. Людмила Димова, „В червено-белия филм на Венцислав Занков“, сп. „Паралели“, 13 – 19 ноември 2004, стр. 15.
  17. „Венцислав Занков откри „Уреди за игра“, в. „Дневник“, 30 октомври 2002, стр. 16.
  18. Евелин Димитрова, „Страшни играчки“, в. „Капитал“, 2 ноември 2002, стр. 8.
  19. Елена Кръстева, „Еволюцията на Венцислав Занков“, в. „Монитор“, 31 октомври 2002, стр. 22.
  20. Нина Локмаджиева, „Венцислав Занков показва бялата страна на мрака“, в. „Народно дело“ – Варна, 12 август 2002, бр. 185.
  21. Елена Кръстева, „Изложба с порно в центъра на София“, в. „Монитор“, 20 април 2001, стр. 31.
  22. Кристина Патрашкова, „Докъде води пътят към голата истина в изкуството“, в. „Монитор“, 21 април 2001, стр. 19.
  23. Степан Поляков, „Авандардист ще скандализира еснафи“, в. „Демокрация“, 9 юни 1995.
  24. Галина Богданова, „Венци Занков разголва женски тела Без невинност“, в. „Седмичен стандарт“, 11 юни 1995.
  25. Свилен Стефанов, „Занков фронтално“, в. „Култура“, 30 юни 1995.
  26. Борис Данаилов, „Предизвикателството на артиста“, в. „Демокрация“, 17 юни 1995, бр.139, стр 6.
  27. Никита Нанков, „Самоизяждане“, в. „Изкуство“, 5 – 11 март 1992, стр. 1.
  28. Велислава Стоянова, „Хаосът от началото на света е подреден в Лозенец“, в. „Вечерни новини“, No 66, 7 април 1992.
  29. Мария Василева, „Изкуството като гръмоотвод“, „Младеж“, 18 октомври 1990 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта