Виктор фон Вайцзекер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор фон Вайцзекер
Viktor Freiherr von Weizsäcker
германски учен
Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Тюбингенски университет
Хайделбергски университет
Научна дейност
Област Физиология, психология, медицина
Известен с психосоматична медицина
медицинска антропология

Виктор Фрайхер фон Вайцзекер (на немски: Viktor Freiherr von Weizsäcker) е немски лекар и физиолог. Брат е на Ернст фон Вайцзекер и чичо на Рихард фон Вайцзекер и Карл Фридрих фон Вайцзекер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1886 година в Щутгарт, Германия. Учи в Тюбинген, Фрайбург, Берлин и Хайделберг, където получава медицинската си степен през 1910 г. През 1920 става директор на неврологичния департамент в клиниката на Лудолф фон Крел в Хайделберг. През 1941 наследява Отфрид Фоерстер като професор по неврология в Бреслау, а през 1945 се завръща в Хайделберг като професор по клинична медицина.

Вайцзекер е познат с пионерската си работа в психосоматичната медицина и за теориите си относно медицинската антропология. Запомнен е и още с концепцията си за Gestaltkreis, уточняване на гещалт психологията, в която обяснява, че биологичните събития не са фиксирани отговори, а са зависими от предишния опит и постоянно се повтарят чрез преживяване. Чрез гещалт, Вайцзекер се опитва да представи теоретично единица на възприятие и движение.

В края на 20-те години на 20 век, Вайцзекер е съавтор на „Die Kreatur“ с философа Мартин Бубер (1878 – 1965) и теолога Джоузеф Витиг (1879 – 1949). В това списание Вайцзекер подобрява идеите си, засягащи медицинската антропология. През 1956 публикува „Патософия“, където се опитва да създаде философско разбиране на човека чрез нагони, конфликти и заболявания.

Умира на 9 януари 1957 година в Хайделберг на 70-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]