Вилхелм Райс
| Вилхелм Йохан Райс Wilhelm Johann Reiß | |
|---|---|
| германски изследовател | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 29 септември 1908 г.
|
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Геология, вулканология |
| Вилхелм Йохан Райс в Общомедия | |
Вилхелм Йохан Райс (на немски: Wilhelm Johann Reiß; на английски: Wilhelm Johann Reiss) е германски геолог, вулканолог, изследовател на Африка и Южна Америка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Младежки години (1838 – 1865)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 юни 1838 година в Манхайм, Великото херцогство Баден, в семейство на индустриалец, по това време кмет на града. През 1858 – 1860 година изследва вулканите в Мадейра, Зелени нос, Азорските и Канарските острови. През 1864 година получава докторска степен от Университета в Хайделберг.
Изследователска дейност (1866 – 1876)[редактиране | редактиране на кода]
През 1866 г., заедно с германските геолози Мориц Алфонс Щюбел и Карл фон Фриш, провежда изследвания в Санторини.
Между 1868 и 1874 година участва в експедицията на Щюбел в Южна Америка. През 1868 година двамата пристигат в Колумбия, изкачват се по река Магдалена и от пристанището Онда пристигат в Богота. Съвместно изследват южния и среден участък от Колумбийските Източни Кордилери, след което временно се разделят. През 1869 година Райс самостоятелно изследва Западните Кордилери, разположени покрай левия бряг на река Каука в Колумбия. В края на 1869 година двамата се срещат в град Пасто (, в Югозападна Колумбия), откъдето в началото на 1870 година пристигат в Еквадор и прекарват там четири години и половина, работейки отчасти и за правителството на републиката.
Първите две години посвещават на изследването на вулканите в северната част на страната, като Щюбел се занимава главно с геоложката работа, а Райс – с топографската. През 1872 година преминават в централната част на планинския район и го изучават две години и половина, като Райс работи самостоятелно предимно в провинция Котопахи и първи се изкачва на най-високия в света вулкан Котопахи (5897 м).
През октомври 1874 година от Гуаякил по море пристигат в Каляо, Перу, и през следващата 1875 година се занимават главно с археологически разкопки. След това по море се добират до пристанището Пакасмайо (), от където тръгват на изток и пресичат Перуанските Анди. По реките Майо, Уаляга, Мараньон и Амазонка, през 1876 година с параход пристигат в Белен, като Рейс се завръща в Германия, а Щюбел продължава пътешествието по Южна Америка.
Следващи години (1877 – 1908)[редактиране | редактиране на кода]
От 1885 до 1887 година е председател на Берлинското географско дружество, а от 1888 г. – на Берлинското дружество по антропология, етнология и праистория. След завръщането си от Южна Америка живее в Берлин до 1892 година, а след това се премества в замъка Кьониг в Тюрингия, където умира на 29 септември 1908 година на 70-годишна възраст.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Das Totenfeld von Ancon in Peru. Berlin, 1880–1886.
- Kultur und Industrie südamerikanischer Völker. Berlin, 1889–1890.
- Geologische Studien in der Republik Columbia. 3 Bände, Berlin, 1892–1899.
- Reisen in Süd-America. Bd. 1 – 2, 1899 – 1902 (съвместно с М. A. Stübel).
- Das Hochgebirge der Republik Ecuador. 2 Bände, Berlin, 1892–1902.
- Ecuador 1870–74. Petrographische Untersuchungen. Berlin, 1901.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 365 – 367.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wilhelm Reiß“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|