Вилхелм Улрих фон Тун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Улрих фон Тун
германски граф, генерал, дипломат
Major Thun by Brian Searby (Middleton Album).jpg
Вилхелм Улрих фон Тун като майор в Санкт Петербург
Роден
Починал

Филип Вилхелм Улрих фон Тун (на немски: Philipp Wilhelm Ulrich von Thun; * 10 септември 1784, Зекериц, Мекленбург-Предна Померания; † 30 ноември 1862, Шлемин, Мекленбург-Предна Померания) е сухопътен офицер на шведска и пруска служба, накрая като генерал-лейтенант. Той е дипломат, пруски пратеник в Русия, Хесен и Вюртемберг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Шлемин (2005)

Той е син на Ото Хайнрих фон Тун и Трибом, канцлер на Шведска Померания, и съпругата му Луиза фон Лепел.

На 18 години Вилхелм Улрих е приет в тело-хранителния регимент на кралицата в Щралзунд. През 1804 г. започва да следва в университета в Гьотинген. През 1806 г. той се връща в своя регимент.

През 1808 и 1809 г. участва във войната във Финландия и през 1810 г. се връща с регимента обратно. От 1811 до началото на 1813 г. той се крия от шведите. След това е изпратен с послание до шведския тронпринц принц Карл XIV Йохан (Бернадоте), който го прави свой адютант. Вилхелм Улрих го придружава в походите през 1813 и 1814 г. Той участва в походите срещу Дания и в Белгия и придружава тронприца в Париж. След това тръгва с шведската войска за Норвегия, а по-късно е извикан в Стокхолм.

След даването на Шведска Померания на Прусия през 1815 г. му се разрешава да напусне шведската военна служба. Той става майор в пруската войска. През 1821 г. е изпратен като пруски военен посланик в Санкт Петербург. Той придружава руския цар Николай I, който го прави през 1828 г. на полковник-лейтенант във войната срещу турците (1828 – 1829).

През 1829 г. Вилхелм Улрих става адютант на пруския крал Фридрих Вилхелм III, който го извиква при себе си през 1830 г. През 1832 г. е повишен на полковник. През 1837 г. той е пруски пратеник в Касел. През 1839 г. е повишен на генерал-майор и една година е с фамилията си в Италия. През 1845 г. той е пратеник в Щутгарт и през 1846 г. е повишен на генерал-лейтенант.

През 1851 г. той напуска службата си и отива в Шлемин, който е наследил през 1838 г. от чичо му Карл Лудвиг фон Тун. Той умира на 1. адвент 30 ноември 1862 г. в Шлемин в кръга на фамилията си.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гербът на фон Тун/фон Зенден на дворец Шлемин

Вилхелм Улрих фон Тун се жени 1831 г. за Матилда фон Зенден (1802 – 1854), дъщеря на хесенския посланик в Берлин Карл фон Зенден. Те имат две дъщери:[1][2]

  • Елизабет Фридерика Луиза Хенриета Емма Каролина фон Тун (* 22 август 1833, Берлин; † 6 февруари 1900), омъжена на 5 ноември 1853 г. в Шлемин за граф Болко фон Щолберг-Вернигероде (* 1 януари 1823, Шлемин; † 9 декември 1884, Ментоне), син на граф Антон фон Щолберг-Вернигероде (1785 – 1854). Бракът е бездетен.
  • Емма Каролина Хенриета фон Тун цу Алтенхаген (* 10 юни 1824, Берлин; † 18 май 1900, Алтенхаген), омъжена I. на 21 юни 1856 г. в Шлемин за граф Йоханес фон Щолберг-Вернигероде (* 6 февруари 1811, Нойдорф; † 20 юли 1862, Алтенхаген), II. 1865 г. за граф Ото фон Золмс-Рьоделхайм-Асенхайм (* 5 юни 1829, Асенхайм; † 31 август 1904, Алтенхаген)[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 5, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. Hamburg, o. J. [1938], DNB 367632802, S. 379 – 380, Nr. 1606.
  • Wochenblatt der Johanniter-Ordens-Balley Brandenburg. Nr. 3, 14. Januar 1863, Berlin, S. 13 (Google bücher).
  • Carl Gesterding: Genealogien und beziehungsweise Familienstiftungen pommerscher, besonders ritterschaftlicher Familien. Band 1, R. Reimer, Berlin 1842, S. 73, (Digitalisat)
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. 59

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Philipp Wilhelm von Thun, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  2. Ulrich von Thun, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
  3. Gothaisches genealogisches Taschenbuch nebst diplomatisch-statistischem Jahrbuch auf das Jahr 1864, S.290