Винка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Винка
VincaMinor closeup.jpg
Vinca major1.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Gentianales
семейство: Apocynaceae Олеандрови
род: Vinca Винка
Научно наименование
Уикивидове Vinca
Linnaeus, 1753[1][2][3]
Синоними[4]
  • Pervinca Mill., (1754)
винка в Общомедия

Винка (Vinca) са род цъфтящи растения от семейство Олеандрови (Apocynaceae), местни за Европа, северозападна Африка и югозападна Азия.[5][6][7][8]

Два от видовете, голяма и малка винка, са широко отглеждани като цъфтящи вечнозелени декоративни растения. Тъй като растенията са ниски и се разпространяват бързо, те често се използват при озеленяване на градини.[9] Въпреки това, в някои региони, където са пренесени те могат да бъдат доста агресивни и да доведат до задушаване на местните растителни видове. Засегнатите райони включват части от Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединените щати, особено крайбрежията на Калифорния.[10][11]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Винка са полухрастови или тревисти растения с тънки стебла, достигащи на дължина до 1 – 2 метра, но не нарастват повече от 20 – 70 cm над земята. Стеблата им са често вкоренени, което позволява на растението да се разпространява на широко. Листата са яйцевидни с дължина от 1 до 9 cm, и ширина от 0,5 до 6 cm.[12][13]

Цветовете са с ширина от 2,5 до 7 cm, и имат пет обикновено виолетови (по-рядко бели) венчелистчета, съединени в основата си.[12][13]

Медицинска употреба[редактиране | редактиране на кода]

Има най-малко 86 алкалоида, извлечени от растения от рода Винка.[14]

Винкристинът, извлечен от Vinca rosea, се използва за лечение на някои левкемии, лимфоми, детски ракови заболявания, няколко други видове рак, както и някои неракови заболявания.

Винбластинът е химичен аналог на винкристина и също така се използва за лечение на различни форми на рак.[15][16]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Род Винка

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 98, BHL Page ID: 651106
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 1, страница: 209, BHL Page ID: 358228, инстанция на: first description (of a taxon)
  3. указано в: An updated classification for Apocynaceae
  4. ((en))  World Checklist of Selected Plant Families. // Посетен на May 17, 2014.
  5. Flora Europaea: Vinca
  6. EuroMed Plantbase Project: Vinca
  7. Flora of Pakistan: Vinca
  8. Altervista Flora Italiana, genere Vinca included photos plus European distribution maps
  9. ((en))  ry.com/~mdcpmbs/periwinkle.html Periwinkle. // Посетен на 16 November 2012.
  10. Global Compendium of Weeds: Vinca major
  11. Global Compendium of Weeds: Vinca minor
  12. а б Blamey, M., & Grey-Wilson, C. (1989). Flora of Britain and Northern Europe. Hodder & Stoughton.
  13. а б Huxley, A., ed. (1992). New RHS Dictionary of Gardening 4: 664 – 665. Macmillan.
  14. ((en)) Manfred Hesse. Alkaloids: Nature's Curse or Blessing. Wiley-VCH, 2002. ISBN 978-3-906390-24-6., p.7
  15. American Cancer Society
  16. Pharmacognosy of Vinca Alkaloids
  17. а б Лесничкова, Л., И. Костадинова. Унгарска специализирана лексика. Растения. София, 2011.