Винка
| Винка | ||||||||||||||||||||
 Малка винка (V. minor) | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Винка в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Винка (Vinca) или Зимзелен са род цъфтящи растения от семейство Олеандрови (Apocynaceae), местни за Европа, северозападна Африка и югозападна Азия.[1][2][3][4][5]
Два от видовете, голяма и малка винка, са широко отглеждани като цъфтящи вечнозелени декоративни растения. Тъй като растенията са ниски и се разпространяват бързо, те често се използват при озеленяване на градини.[6] Въпреки това, в някои региони, където са пренесени те могат да бъдат доста агресивни и да доведат до задушаване на местните растителни видове. Засегнатите райони включват части от Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединените щати, особено крайбрежията на Калифорния.[7][8]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Винка са полухрастови или тревисти растения с тънки стебла, достигащи на дължина до 1 – 2 метра, но не нарастват повече от 20 – 70 cm над земята. Стеблата им са често вкоренени, което позволява на растението да се разпространява на широко. Листата са яйцевидни с дължина от 1 до 9 cm, и ширина от 0,5 до 6 cm.[9][10]
Цветовете са с ширина от 2,5 до 7 cm, и имат пет обикновено виолетови (по-рядко бели) венчелистчета, съединени в основата си.[9][10]
Медицинска употреба[редактиране | редактиране на кода]
Има най-малко 86 алкалоида, извлечени от растения от рода Винка.[11]
Винкристинът, извлечен от Vinca rosea, се използва за лечение на някои левкемии, лимфоми, детски ракови заболявания, няколко други видове рак, както и някои неракови заболявания.
Винбластинът е химичен аналог на винкристина и също така се използва за лечение на различни форми на рак.[12][13]
Видове[редактиране | редактиране на кода]
- Род Винка
- Вид Vinca difformis Pourr., (1788) – Азорските острови
- Вид Vinca erecta Regel & Schmalh., (1879) – Афганистан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан
- Вид Тревиста винка[14] (Vinca herbacea) Waldst. & Kit., (1799) – Европа и Близкия Изток
- Вид Голяма винка (Vinca major) L., (1753) – Европа, Турция, Сирия, Кавказ, Нова Зеландия, Калифорния, Британските острови, Украйна, Северна Африка, Китай, Канарски острови, Мадейра, Мексико, Колумбия, Венецуела, Коста Рика и Гватемала
- Вид Малка винка[14] (Vinca minor) L., (1753) – Европа, Украйна, Кавказ, Британските острови, Скандинавия, Португалия, Турция, Китай, Вирджиния и Нова Зеландия
- Вид Vinca soneri Koyuncu, (2012) – Турция
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Flora Europaea: Vinca
- ↑ EuroMed Plantbase Project: Vinca, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309181407/http://ww2.bgbm.org/_EuroPlusMed/PTaxonDetail.asp?NameId=2523&PTRefFk=500000, посетен на 31 март 2017
- ↑ Flora of Pakistan: Vinca
- ↑ Altervista Flora Italiana, genere Vinca included photos plus European distribution maps
- ↑ World Checklist of Selected Plant Families // Посетен на 17 май 2014. (на английски)
- ↑ ry.com/~mdcpmbs/periwinkle.html Periwinkle // Посетен на 16 ноември 2012. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ Global Compendium of Weeds: Vinca major // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2017-03-31.
- ↑ Global Compendium of Weeds: Vinca minor // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2017-03-31.
- ↑ а б Blamey, M., & Grey-Wilson, C. (1989). Flora of Britain and Northern Europe. Hodder & Stoughton.
- ↑ а б Huxley, A., ed. (1992). New RHS Dictionary of Gardening 4: 664 – 665. Macmillan.
- ↑ Manfred Hesse. Alkaloids: Nature's Curse or Blessing. Wiley-VCH, 2002. ISBN 978-3-906390-24-6. (на английски), p.7
- ↑ American Cancer Society // Архивиран от оригинала на 2015-02-26. Посетен на 2017-03-31.
- ↑ Pharmacognosy of Vinca Alkaloids
- ↑ а б Лесничкова, Л., И. Костадинова. Унгарска специализирана лексика. Растения. София, 2011.
