Направо към съдържанието

Винка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Тинтявоцветни (Gentianales)
семейство:Олеандрови (Apocynaceae)
триб:Vinceae
подтриб:Vincinae
род:Винка (Vinca)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Винка в Общомедия
[ редактиране ]

Винка (Vinca) или Зимзелен са род цъфтящи растения от семейство Олеандрови (Apocynaceae), местни за Европа, северозападна Африка и югозападна Азия.[1][2][3][4][5]

Два от видовете, голяма и малка винка, са широко отглеждани като цъфтящи вечнозелени декоративни растения. Тъй като растенията са ниски и се разпространяват бързо, те често се използват при озеленяване на градини.[6] Въпреки това, в някои региони, където са пренесени те могат да бъдат доста агресивни и да доведат до задушаване на местните растителни видове. Засегнатите райони включват части от Австралия, Нова Зеландия, Канада и Съединените щати, особено крайбрежията на Калифорния.[7][8]

Винка са полухрастови или тревисти растения с тънки стебла, достигащи на дължина до 1 – 2 метра, но не нарастват повече от 20 – 70 cm над земята. Стеблата им са често вкоренени, което позволява на растението да се разпространява на широко. Листата са яйцевидни с дължина от 1 до 9 cm, и ширина от 0,5 до 6 cm.[9][10]

Цветовете са с ширина от 2,5 до 7 cm, и имат пет обикновено виолетови (по-рядко бели) венчелистчета, съединени в основата си.[9][10]

Медицинска употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Има най-малко 86 алкалоида, извлечени от растения от рода Винка.[11]

Винкристинът, извлечен от Vinca rosea, се използва за лечение на някои левкемии, лимфоми, детски ракови заболявания, няколко други видове рак, както и някои неракови заболявания.

Винбластинът е химичен аналог на винкристина и също така се използва за лечение на различни форми на рак.[12][13]

Род Винка
  1. Flora Europaea: Vinca
  2. EuroMed Plantbase Project: Vinca, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309181407/http://ww2.bgbm.org/_EuroPlusMed/PTaxonDetail.asp?NameId=2523&PTRefFk=500000, посетен на 31 март 2017 
  3. Flora of Pakistan: Vinca
  4. Altervista Flora Italiana, genere Vinca included photos plus European distribution maps
  5. World Checklist of Selected Plant Families // Посетен на 17 май 2014. (на английски)
  6. ry.com/~mdcpmbs/periwinkle.html  Periwinkle // Посетен на 16 ноември 2012. (на английски)[неработеща препратка]
  7. Global Compendium of Weeds: Vinca major // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2017-03-31.
  8. Global Compendium of Weeds: Vinca minor // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2017-03-31.
  9. а б Blamey, M., & Grey-Wilson, C. (1989). Flora of Britain and Northern Europe. Hodder & Stoughton.
  10. а б Huxley, A., ed. (1992). New RHS Dictionary of Gardening 4: 664 – 665. Macmillan.
  11. Manfred Hesse. Alkaloids: Nature's Curse or Blessing. Wiley-VCH, 2002. ISBN 978-3-906390-24-6. (на английски), p.7
  12. American Cancer Society // Архивиран от оригинала на 2015-02-26. Посетен на 2017-03-31.
  13. Pharmacognosy of Vinca Alkaloids // Архивиран от оригинала на 2012-01-06. Посетен на 2017-03-31.
  14. а б Лесничкова, Л., И. Костадинова. Унгарска специализирана лексика. Растения. София, 2011.