Вишеградска група

Вишеградска група
Visegrád Group
	Вишеградска група Visegrád Group
	Държавите членки (в тъмносиньо)
Информация
Друго име	Вишеградска четворка
Акроними	V4
Тип	междуправителствена
Основана	15 февруари 1991 г.
Положение	действаща организация
Членове	Чехия, Унгария, Полша, Словакия
Сайт	www.visegradgroup.eu
	Вишеградска група в Общомедия

Вишеградска група (Вишеградска четворка, V4) е геополитическо обединение, в което влизат Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Основната цел на групата е присъединяването на страните членки към европейската общност и отстояването на общите им интереси в нейните рамки. Четирите държави заемат общо 533 000 км² площ и имат население от 63 900 000 души.

История

На 15 февруари 1991 г. премиерът на Унгария Йожеф Антал, президентът на Полша Лех Валенса и президентът на Чехословакия Вацлав Хавел се срещат в унгарския замък Вишеград и учредяват Вишеградския триъгълник. След разделянето на Чехия и Словакия двете нови държави остават част от обединението. Изборът на двореца в града край река Дунав не е случаен. Именно там през 1339 г. се провежда среща между краля на Унгария Карл І, краля на Полша Кажимеж ІІІ и Ян Люксембургски, крал на Бохемия, на която е договорен нов търговски път, позволяващ на трите държави да избегнат монопола на своя мощен съсед, Австрия^[1].

В историята на обединението могат да се обособят няколко етапа, отличаващи се с различна динамика на отношенията между парньорите. В първия (1991 – 1994) водещ е евроидеализмът и стремежът към политическа и икономическа интеграция на страните в Централна Европа. Между 1994 и 1998 г. всяка от държавите поема самостоятелен път за присъединяване към Европейския съюз и между тях се появяват елементи на антагонизъм. Последният период е белязан с приемането на държавите от Вишеградската четворка в ЕС. Тогава се създават отново благоприятни условия за сътрудничество с цел отстояване на общите политически и икономически интереси пред европейските институции^[2].

Структура и политика

Председателството на Вишеградското обединение се поема на ротационен принцип от всяка една от страните-членки за период от 1 юли до 30 юни следващата година. Премиерите на държавите от V4 се срещат два пъти годишно, а президентите и парламентарните шефове – веднъж. През 2000 година е основан Секретариатът на Международния Вишеградски фонд със седалище в Братислава. Той финансира проекти в областта на културата, науката, международния обмен на младежи, студенти и млади учени не само между четирите централноевропейски държави, но и със страни от бившия социалистически блок^[2].

Концепцията на Вишеградската група се основава на съзнанието за историческото и културното единство на стрените членки, които са обвързани от своето геополитическо положение (на границата между Изтока и Запада), славянския произход (на чехи, поляци и словаци), споделения опит от политическото битие в рамките на Австро-Унгарската империя и в съветската зона на влияние в периода на Студената война. Целите на обединението са носочени към осъществяване на европейска интеграция, при което да се запази културното своеобразие на държавите от региона и с обединени усилия да се отстояват техните социални, икономически и политически позиции в разките на ЕС. На среща на премиерите, проведена в Краков на 5 октомври 1991 година, се определят приоритетните области за съвместно сътрудничество: външна политика, икономика, транспорт, околна среда и наука. На 21 декември 1992 година е подписано Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), в което постепенно се включват и други държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа^[2]. През последните години обединението отстоява целенасочена политика, свързана с националната сигурност и защитата на демократичните ценности в Европа. През 2014 г. Вишеградската четворка реагира на нахлуването на руските войски в Крим с подписването на военен пакт, който предвижда създаване на обща бойна част под егидата на НАТО и ЕС. През следващата година държавите от обединението се солидаризират в отказа си да приемат плана за квотния принцип за прием на бежанци в Европа. Все по-често се говори и за възможността за разширяване на формата V4, като през последните години в срещите на върха участват и премиерите на Република Македония и България.^[1]

Източници

↑ ^а ^б Луканов, Кристиян. Вишеградската група. Съюз в съюза. // INFORMO, 04.05.2016. [посетен на 14.10.2016]
↑ ^а ^б ^в Михайлов, Валентин. Вишеградската група. Двадесет години по-късно Архив на оригинала от 2016-10-19 в Wayback Machine. // Геополитика, 01.10.2009, бр. 5. [посетен на 14.10.2016]

Външни препратки

[:0-1] а ^б Луканов, Кристиян. Вишеградската група. Съюз в съюза. // INFORMO, 04.05.2016. [посетен на 14.10.2016]

[:1-2] а ^б ^в Михайлов, Валентин. Вишеградската група. Двадесет години по-късно Архив на оригинала от 2016-10-19 в Wayback Machine. // Геополитика, 01.10.2009, бр. 5. [посетен на 14.10.2016]

[1]

[2]