Волтов стълб
Волтов стълб е устройство, използвано в зората на електротехниката за получаване на електричество.
През 1799/1800 г.[1] италианският учен Алесандро Волта потапя в чаша с киселина две пластинки – цинкова и медна – и ги съединява с проводник. Забелязва, че цинковата пластина започва да се разтваря, а върху медната започват да се отделят мехурчета газ. Волта предполага и доказва, че по проводника протича електричен ток.
Така е изобретен „елементът на Волта“ – първият галваничен елемент. За удобство Волта му дава формата на вертикален цилиндър (стълб), съставен от поставени една върху друга пластини (дискове) от цинк, мед и материал, напоен с електролит. Последователността е: мед, електролит, цинк, мед, електролит и отново цинк; т.е. медта и цинкът се редуват, а в този пример електролитът винаги се намира между медта (отдолу) и цинка (отгоре). Като електролит се използва солена вода, алкален разтвор (и двете са тествани от Волта[2]) или киселина, като с електролита се напоява хартия, текстил (Волта споменава „плат, тъкан“[2]) или кожа. Волтов стълб с височина около половин метър създавал напрежение, чувствително за човек.
Съобщението за откритието на Волта е изпратено на 20 март 1800 г.[3] в писмо до президента на Лондонското кралско общество Бенкс. Писмото е докладвано на 26 юни същата година[4] и произвежда сензация не само в научния свят. Наполеон кани Волта в Париж, лично присъства на демонстрацията на опита, обсипва го с награди и почести.
Благодарение на тези първи батерии за постоянен ток незабавно са направени две изключителни открития:
- Електролиза. През същата 1800 г. Никълсън и Карлайл разлагат водата на водород и кислород, а Хъмфри Дейви през 1807 г. открива металния калий.
- Електрическа дъга. През 1803 г. физикът Василий Петров създава най-мощният в света волтов стълб,[5] съставен от 4200 медни и цинкови плочи и развиващ напрежение до 1700 V. С помощта на този уред той успява да открие такова важно явление, като електрическата дъга, използвана при електродъговото заваряване; в армията започва да се използва електрозапалване на барута и експлозиви.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История электротехники в датах. 1600 - 1850 гг. // Посетен на 2022-03-o9.
- 1 2 https://www.gutenberg.org/files/57952/57952-0.txt Friedricht Dannemann: Die Naturwissenschaften in ihrer Entwicklung und in ihrem Zusammenhange, Ditter Band: Das Emporblühen der modernen Naturwissenschaften bis zur Entdeckung Des Energieprinzipes, Verlag Wilhelm Engelmann, Leipzig 1911
- ↑ История естествознания. 2013. ISBN 9785446071951.
- ↑ Изобретатель и рационализатор. 1968.
- ↑ ((en)) Tracking down the origin of arc plasma Science-II. Early continuous discharges, by André ANDERS
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Спасский Б. И.. История физики. М., „Высшая школа“, 1977.