Волхов-М (ЗРК)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
М-2 „Волхов-М“
НАТО: SA-N-2 Guideline
Обща информация
Вид Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране със средна далечина на действие
История на производство и служба
Създадена на 13 август 1955 г. – 1957 г.
Производител разработен от: НИИ-1 и
НИИ-49, Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
На въоръжение 1962 г. - 1988 г.
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики Съюз на Съветските Социалистически Републики
Габаритни характеристики
Дължина 10,4 м
Диаметър 2,6 м (максимален, със стабилизаторите)
Технически характеристики
Брой бойни глави 1
Обсег до 30 км
Височина 10 км
Платформа Надводни кораби

М-2 „Волхов-М“ (Класификацията на НАТО: SA-N-2 Guideline) е съветски зенитно-ракетен комплекс със средна далечина на действие и морско базиране. Морски вариант на комплекса С-75.

История[редактиране | редактиране на кода]

В съответствие с постановлението на СМ на СССР от 13 август 1955 г. „За защита на корабите на ВМФ от авиацията“ се създават четири ракетни комплекса:

  • М-1 – с близко действие (до 15 км);
  • М-2 – със средна далечина на действие (до 30 км);
  • М-3 – с голяма далечина на действие (до 60 км);
  • М-4 – ЗРК за собствена самоотбрана (до 5 км).

Разработката на проекта 70 по преоборудването на лекия крайцер от проекта 68-бис в кораб за ПВО носещ ЗРК със средна далечина се води от ЦКБ-16 (главен конструктор К. И. Трошков).

Планира се замяната на кораба на всички четири оръдейни кули МК-5бис на главния калибър (152-мм) с четири сдвоени пускови установки СМ-64 на комплекса М-2 „Волхов-М“, явяващ се модификация на сухопътния ЗРК С-75 разработен от ОКБ-2 на МАП. В боекомплекта на комплекса влизат 44 ЗУР В-753 (модификация на ЗУР В-750).

Проекта за доработката на ЗРК С-75 по заданието на УРАВ на ВМФ се изпълнява от НИИ-1 и НИИ-49 (главни конструктори С. Т. Зайцев, П. Д. Грушин и А. С. Гринщейн). Разработката на пусковата установка СМ-64 се води от ЦКБ-34 (главен конструктор Е. Г. Рудяк), по заповед на МОП от 7 октомври 1956 г.

Поради това, че маршевата степен на ЗУР В-753 е течногоривна, се проектира разделно съхранение на компонентите на ракетното гориво на кораба. Планира се да се направи автоматично зареждане на ракетите непосредствено на ПУ, а като резервен вариант в погреба, преди подаването на ЗУР на ПУ. Ако ракета не бъде използвана, е необходимо отстраняване на окислителя и горивото.

За воденето на експерименталното отработване на ЗРК на завод №497 („Севморзавод“) в гр. Севастопол в периода от 15 октомври 1957 до 24 декември 1958 г. е модернизиран и преустроен по проекта 70-Е крайцера „Дзержинский“ от проекта 68-бис. В процеса на преоборудването на крайцера вместо една от 152-мм оръдейни кули е монтиран един експериментален ЗРК М-2 в състав:

  • стабилизирана ПУ с устройства за подаване и зареждане СМ-64,
  • погреб за 10 ЗУР В-753 (заводски индекс – 13ДМ),
  • система за управление тип „Корвет“,
  • РЛС „Кактус“
  • РЛС „Разлив“.

Обаче обемите на наличните артилерийски погреби на свалената оръдейна кула се оказват малки за поместването на 10 много габаритни ракети. За да се увеличат размерите на погреба, е съоръжена надстройка с височина 3,3 м и са прерязани три палуби.

В хода на изпитанията ЗРК М-2 „Волхов-М“ е достатъчно ефективен – с първата ракета от „Дзержински“ е свалена летяща на височина 10 км мишена на базата на Ил-28. Обаче този ЗРК обладава редица големи недостатъци, сериозно влошаващи експлоатационните и бойните му характеристики:

  • малък боезапас ракети на крайцера, като следствие от големите габарити на ракетата В-753 (дължина 10,4 м, размах на стабилизаторите 2,6 м),
  • повишена пожаро- и взривоопасност, поради използването в ракетата на течногоривната маршева степен, необходимост от продължително съхраняване на ракетите в погреба постоянно заредени с гориво и използването на резервна ръчна система за зареждане на ракетите в погреба преди подаването им на пусковата установка (автоматичното зареждане на ЗУР с компонентите на ракетното гориво на стартовата установка тогава все още не е реализирана)
  • ниска огнева производителност

Всичко това води до това, че с постановление на СМ на СССР от 10 август 1957 г., работите по крайцера от проекта 70 са прекратени, с изключение експерименталния крайцер „Дзержинский“ от проекта 70-Е.

На 3 август 1961 г. „Дзержинский“ е прекласифициран на учебен крайцер. В периода 5 – 24 октомври 1973 г. той участва във военните действия по оказването на помощ на въоръжените сили на Египет, за използване през този период на ЗРК М-2 данни липсват.

През 1982 г. на „Дзержинский“ е проведена последната проверка на ЗУР – на всички ракети има теч, а те са небоеспособни. На 12 октомври 1988 г. единственият крайцер въоръжен със ЗРК М-2 „Волхов-М“ е разоръжен и изключен от състава на ВМФ.

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Единствен носител на ЗРК М-2 „Волхов-М“ е опитният крайцер от проекта 70-Е, преправен от типа крайцери проект 68-бис „Дзержинский“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангельский Р., Коровин В.. Зенитный ракетный комплекс М-2 „Волхов“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 45 – 47 с.. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волхов-М (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.