Направо към съдържанието

Дзержинский (лек крайцер, 1950)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Дзержинский“
Kрайцерът „Дзержинский“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 444[1] в Николаев, СССР.
Служба
Поръчан3 декември 1947 г.
Заложен21 декември 1948 г.
Спуснат на вода31 август 1950 г.
Влиза в строй18 август 1952 г.
Изведен от
експлоатация		9 декември 1988 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номервиж Тактически номер
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване		9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)		2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване		2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест наФеликс Дзержински
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение		2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Дзержинский“ в Общомедия

Дзержинский e лек крайцер на ВМФ на СССР от проекта 68-бис, „Свердлов“.

История на строителството

[редактиране | редактиране на кода]

Заводски номер: 374.

  • 3 декември 1947 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
  • 21 декември 1948 г. – заложен в КСЗ № 444 („Завод А. Марти“, Николаев).
  • 31 август 1950 г. – спуснат на вода.
  • 18 август 1952 г. – въведен в строй.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

На 30 август 1952 г. – влиза в състава на ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот). От 1953 г. е в състава на 50-та дивизия крайцери на ескадрата на Черноморския флот.

Външни снимки
С артилерийското си въоръжение до 1957 г.

Към края на 1955 г. на основата на изпълнената предескизна работа, конструкторското бюро определя оптимален вариант: разполагане на ракетна пускова установка за зенитния ракетен комплекс М-2 на мястото на свалената кърмова кула на главния калибър (номер 3) с едновремена прекомпоновка на снарядния погреб на тази кула като хранилище за ракети. Измененията по кораба са подтвърдени от направените изчисления за запазване на устойчивостта и непотопимостта. През февруари 1956 г. Главкомът на ВМФ утвърждава ТТ задание за проекта 70-Е.

  • 15 октомври 1957 г. – 24 декември 1958 г. – модернизиран и преустроен в „Севморзавод“ в Севастопол по проекта 70-Е. Главен конструктор на проекта е К. И. Трошков. В процеса на преоборудването на кораба са свалени: третата кула, кърмовия далекомерен пост, осем 37 mm автомата В-11 и торпедното въоръжение. Вместо тях са монтирани: един експериментален ЗРК М-2 със стабилизирана ПУ СМ-64, погреб за 10 ЗУР В-753, система за управление „Корвет“ и РЛС „Кактус“ и „Разлив“. За да се съоръжи погреба, са прорязани три палуби и е съоръжена надстройка с височина 3,3 m.

На 3 август 1961 г. – прекласифициран в учебен кораб.

През 20 – 26 август 1964 г. – визита в Констанца.

През 10 – 14 юли 1967 г. – визита в Порт Саид.

През 5 – 30 юни 1967 г. и 5 – 24 октомври 1973 г. – намирайки се в зоната на военните действия, изпълнява бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет (Шестдневната война и Войната от Йом Кипур).

През 9 – 12 август 1969 г. – визита във Варна.

През октомври 1969 г. визита в Александрия; 26 – 30 април 1971 г. – визита в Хавър.

През 14 – 18 декември 1971 г. – визита в Латакия.

През март 1976 г. – визита в Тартус.

През април 1976 г. – визита в Сплит.

През 30 юни – 4 юли 1977 г. – визита в Тунис.

През 20 – 25 октомври 1978 г. – визита в Пирея.

През 16 – 20 ноември 1978 г. – визита в Истанбул.

На 19 февруари 1980 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен в Севастопол на стоянка.

На 12 октомври 1988 г. – разоръжен и изключен от състава на ВМФ.

На 9 декември 1988 г. – разформирован и предаден в ОФИ за демонтаж и реализация.

Командири

[редактиране | редактиране на кода]
  • май 1952 – октомври 1953 капитан 1-ви ранг Богословский, Александр Тимофеевич;
  • 11.1953 – 03.1956 капитан 1-ви ранг Максюта, Юрий Иванович;
  • капитан 1-ви ранг Старшинов, Пьотр;
  • 1969 – 1972 капитан 1-ви ранг Уланов, Юрий Афанасиевич стар. пом. Кизилов, Борис Михайлович.

Тактически номер

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Тактически номер[2]
1953 11
1954 37
1956 12
107
1958 516
1965 195
1967 145
1967 630
1969 159
1970 542
1970 846
1970 849
1971 847
1971 849
1971 856
1974 854
1976 850
1977 855
1977 859
1978 195
1979 106
104
1980 101
1987 106
045
848
858

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ RussianShips.info
  2. ↑ Плавучие базы подводных лодок проектов 310, 310А // Посетен на 2021-08-14.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дзержинский (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дзержинский_(лек_крайцер,_1950)&oldid=12451475“.