Мурманск (лек крайцер, 1955)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Мурманск“
Murmansk cruiser shipwreck.jpg
Останките на крайцера, близо до Норвегия
Флаг СССР СССР
Клас и тип Лек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
Производител Завод № 402 в Северодвинск, СССР.
Живот
Заложен 28 януари 1953 г.
Спуснат на вода 24 април 1955 г.
Влиза в строй 22 септември 1955 г.
Изведен от
експлоатация
потънал на път за утилизация през 1994 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 210 m
Ширина 22,8 m
Газене 7,3 m
Задвижване 2 парни турбини „ТВ-7“;
6 парни водотръбни котли „КВ-68“;
2 гребни винта;
124 100 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 11 130 t (стандартна)
14 100 t (пълна)
Броня пояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов)
палуба: 50 mm
кули: 175/65/75 mm (фронт/стени/покрив)
барбети: 130 mm
бойна рубка: 130 mm
Екипаж 1200 души
Далечина на
плаване
9000 морски мили на 16 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)
2 ехолота „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване
2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Въоръжение
Артилерия 4x3 152 mm
6x2 100 mm
Зенитна артилерия:
14x2 37 mm
Торпеда 2x5 533 mm ТА
Други мини
„Мурманск“ в Общомедия

Мурманск e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“.

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Кораба е кръстен в чест на лекия крайцер USS Milwaukee (CL-5), предаден на СССР от САЩ, и който служи в Северния флот от 1943 до 1949 г. под името „Мурманск“.

Крайцера е заложен на 28 януари 1953 г. в док № 50 на завод № 402 в Молотовск (днес Северодвинск) под заводски № 302. Веднага е включен в състава на 81-вата бригада строящи се и ремонтиращи се кораби на Беломорската военна флотилия. За построяването му са използвани дънните конструкции на крайцера от същия проект „Козма Минин“, свален от строителство.

На 24 април 1955 г. крайцера „Мурманск“ е спуснат на вода. В периода от 24 май до 11 юли преминават швартовите изпитания, а от 12 юли до 30 юли са заводските изпитания.

На 3 юли 1955 г. на крайцера е издигнат Военноморския флаг на СССР. От 31 юли до 22 септември 1955 г. крайцера преминава държавните си изпитания под ръководството на председателя на комисията за приемка капитан 1-ви ранг Г. А. Визел. От 28 до 29 септември 1955 г., под ръководството на командващия ескадрата на Северния флот контраадмирал Леонид Медведев крайцера прави преход до главната база на флота – Североморск.

На 6 октомври 1955 г. кораба е зачислен в състава на Северния флот на СССР (заповед на министъра на отбраната на СССР № 00184 от 06.10.1955 г.)

Екипажа на крайцера започва да се формира още през 1954 г. За командир на крайцера е назначен капитан 1-ви ранг Трифон Григориевич Катишев. Офицерският състав се набира от състава на Северния и Черноморския флотове, а също и сред абсолвентите на военноморските училища. Старшините и редовия състав преимуществено се набира от Черноморския флот сред лицата, имащи опит в службата на корабите от този проект.

Шефство над кораба вземат работниците на Мурманския тралов флот.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. лекият крайцер „Мурманск“ влиза в състава на 2-ра дивизия крайцери на Северния флот.

По същото време, в средата на 1950-те под давлението на Никита Хрушчов, желаещ да види кораби ракетни и атомни, във ВМФ СССР започват съкращения. Само в периода от 1955 до 1958 г. 240 кораба и съдове са дадени за скрап. Наскоро построеният „Мурманск“ избягва тази участ, но съкращенията засягат и него.

На 21 март 1957 г. в ескадрата на Северния флот има инспекторска проверка от Министерство на отбраната на СССР под ръководството на Министъра – Маршала на Съветския съюз Родион Малиновски. Крайцера участва в артилерийските стрелби с главния и универсалния калибър по въздушна цел, летяща „на ниска височина“. Стрелбата се провежда изключително с радиолокационна наводка. Крайцера получава оценка „Отлично“. Но още на 1 април на кораба започват работите по подготовката му за консервация. От 1270 души екипаж остават 925, останалите са досрочно уволнени в запас или преведени на други кораби. Кораба е изваден от състава на действащите.

На 3 септември 1957 г. „Мурманск“ е зачислен в състава на 176-а бригада от резерва на корабите на Северния флот и е пребазиран на залива Сайда, където е поставен на бочки. От 1 септември 1957 г. кораба преминава на нов щат, според който в екипажа остават 495 души.

През 1961 г. поради преразглеждането на политиката по отношение на артилерийските крайцери кораба оживява. В съответствие с Директивата на ГК на ВМФ на СССР от 1 юни 1961 г. кораба е преместен в селището Роста в КРЗ-35 за ремонт и разконсервация, после е преведен на пълен щат и от февруари 1962 г. влиза в състава на сформираната 6-а ракетна дивизия. На 5 юли 1962 г. крайцера пристъпва към отработката на основните си задачи.

От 4 до 6 юли 1963 г. „Мурманск“ за първи път участва в командно-щабно учение с участието на 1-ва флотилия атомни подводници, 4-та ескадра дизелови подводници и авиацията на флота, под командването на командващия флота адмирал Владимир Касатонов. От 10 до 15 август крайцера участва в ученията, веднага след които излиза за първия си далечен поход – в Атлантика, имайки на борда резервен екипаж за атомна подводница.

През 1964 г. кораба няколко пъти има далечни походи с изпълнение на учебни стрелби. От 7 до 12 април на поредното излизане в морето на кораба присъства инспекция от министерството на отбраната на СССР начело с главния инспектор, Маршала на Съветския съюз Кирил Москаленко. След инспекцията екипажа получава високата оценка на инспекторите. От 17 до 21 октомври под флага на командващия флота вицеадмирал Семьон Лобов съвместно с ескадреният миноносецНастойчивый“ „Мурманск“ е на официална визита в Норвегия, в порт Тронхайм, където участва в празничните мероприятия, посветени на 20-летието освобождаването на Норвегия от войските на Карелския фронт и моряците на Северния флот.

През 1965 г. кораба на два пъти, от 22 юли до 3 август и от 23 август до 3 септември, излиза в Карско море за прехващане и пресичане на опитите на американските военни ледоразбиващи параходи да преминат през Северния морски път на изток. През същата година по резултатите показани в бойната и политическата подготовка за цялата година крайцера „Мурманск“ за първи път става „Отличен“ сред крайцерите, от този момент той регулярно поддържа това звание.

От 31 май до 2 юни 1967 г. крайцера „Мурманск“ под командването на капитан 1-ви ранг Гринчук В. М прави преход от Северодвинск до залива Западная, имайки на борда правителствена делегация. В състава на делегацията са Генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев, Председателя на Съвета на Министрите на СССР Алексей Косигин, министъра на Отбраната на СССР Маршал на Съветския съюз Андрей Гречко, главкома на ВМФ Адмирал на Флота на Съветския съюз Сергей Горшков и съпровождащите ги лица. В хода на прехода кораба участва в малко демонстрационно учение с ракетни стрелби. През октомври 1967 г. кораба е награден с Паметното Знаме на ЦК на КПСС, на Президиума на Върховния Съвет и Съвета на Министрите на СССР за 2-рото място във ВМФ по състезателна артилерийска стрелба за наградата на Главкома на ВМФ.

От 1 декември 1967 г. до 30 септември 1968 г. кораба се намира на текущ ремонт в Кронщатския морски завод. В хода на ремонта е заменен главния паропровод и е поставена новата РЛС „Кил“. След края на ходовите изпитания „Мурманск“ участва в парада на корабите на Балтийския флот на Нева в Ленинград, където се намира от 27 октомври до 8 ноември 1968 г. След завръщането си в Северния флот крайцера е зачислен в състава на сформираната по-рано 7-а оперативна ескадра на Северния флот и става неин флагмански кораб.

От 18 март до 6 май 1969 г. „Мурманск“ се намира на бойната си служба в Северния Атлантик и Средиземно море в качеството на кораб за управление под флага на командира на 7-а оперативна ескадра контраадмирал Г. Е. Голоты, съпровожда 8 подводни лодки на 4-та ескадра дизелни подводни лодки, зачислени към 5-а Средиземноморска ескадра кораби на ВМФ. По време на този поход с делово посещение се отбива в алжирския порт Анаба, където е от 12 до 18 април. От 22 август до 14 октомври 1969 г. крайцера отново се намира в поход в Средиземно море.

От 9 до 30 април 1970 г. „Мурманск“ участва в най-големите за цялата история на съветския ВМФ учения „Океан“ под командването на адмирал Семьон Лобов с плаване в Атлантика. От 28 април на борда на крайцера, за да наблюдават края на ученията, се намират министъра на отбраната А. А. Гречко и главкома С. Г. Горшков.

От 3 март до 22 април 1971 г. крайцерът е на бойна служба в Средиземно море, оказвайки помощ на въоръжените сили на Египет в хода на войната на изтощение. В хода на похода крайцера посещава с визита югославския порт Дубровник.

От 10 ноември 1971 г. крайцера се насочва в Черно море за ремонт в Севастопол. Но по време на похода кораба получава заповед да се присъедини към 5-а Средиземноморска ескадра за участие в бойната служба и ученията „Узел“ в Тиренско море, които са в периода от 18 ноември до 13 декември 1971 г. от 28 януари 1972 г. до 30 ноември 1973 г. „Мурманск“ е в Севастопол, в продължителен ремонт в кораборемонтния завод „Орджоникидзе“.

След ремонта, на 29 септември 1973 г. кораба се насочва към базата си в Североморск, но отново получава заповед да се насочи към зоната на бойните действия на арабо-израиелския конфликт в Средиземно море. Намира се в зоната на бойните действия от 5 октомври до 8 ноември 1973 г., за това време изпълнява артилерийски стрелби и бойни упражнения по ПВО, РЕП и поставяне на мини.

През 1974 г. кораба участва в ученията „Амбразура“, „Омега“ и „Арктика-74“. Участва (със салют от 30 залпа) в откриването на мемориала „Защитниците на Съветското Заполярие в годините на Великата Отечествена война“ в Колския залив. От 1 януари 1976 г. след прекласификация съгласно заповедта на ГК на ВМФ № 0296 от 31.12.1975 г. лекият крайцер „Мурманск“ вече се отнася към класа на просто крайцерите. От 10 до 14 май 1978 г. под флага на командира на 7-а опеск контраадмирал В. И. Зуб, съвместно с БРКСмишлений“ „Мурманск“ се намира с официална визита в порта на Бордо (Франция). През 1981 г. кораба участва в крупномащабните учения в БалтикаЗапад-81“.

От 22 ноември 1982 г. „Мурманск“ влиза за среден ремонт на КРЗ-35 в Роста (Мурманск), влизайки в състава на 48-а отделна бригада подводни лодки. Към това време кораба е изминал 242 703 мили.

В периода 1988 – 1989 г. започва преоборудването на крайцера в крайцер за управление. През 1989 г. кораба изпълнява артилерийски стрелби, по чиито резултати е обявен за най-добрия кораб по артилерийска подготовка сред всички кораби на Военноморския Флот на СССР и е награден с преходната Купа на Главнокомандващия ВМФ.

На 1 декември 1989 г. крайцера е изваден от бойния състав на флота, законсервиран и поставен в Колския залив на стоянка.

Гибел и демонтаж[редактиране | редактиране на кода]

Рубката на потъналия кораб

Кораба е разоръжен и изключен от състава на флота на 3 юли 1992 г., а на 31 декември 1992 г. е разформируван. През 1994 г. е продаден в Индия за скрап.

Крайцера е отбуксиран за Индия през декември 1994 г. По време на щорм в Норвежко море въжетата на буксирите се късат и крайцера е изхвърлен върху скалите на остров Серея близо до селището Сьорвер на комуната Хасвик (Финмарк, Норвегия).[1] До 2008 г. крайцера ръждясва във фиорда и става местна туристическа забележителност. В програмата на някои турове по Финмарк даже се включва посещение на съветския кораб.[2]

Но, през август 2008 г. е проведен анализ на образци от кораба. Той показва наличие на радиоактивни вещества в тях, полихлорбифенил и бромирани забавители на горенето.[3] В резултат на това в Норвегия е решено да се демонтира и утилизира крайцера. През 2009 г. норвежката компания AF Gruppen сключва договор за утилизация на кораба. Работите започват през 2010 г.; те включват в себе си строителството на док около кораба, изпомпване на водата от там и разглобяване на корпуса на кораба в сух док[4][5].

Към лятото на 2012 г. от кораба почти нищо вече не е останало.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 26 февруари 1967 г. – Преходното Червено знаме на Мурманския областен комитет на ВЛКСМ, а също награда-модел на „Маяк“ със знаци за воинска доблест, комсомолската организация на крайцера е занесена в Книгата за Почет на комсомолците и младежта на Флота.
  • 20 октомври 1967 г. – Паметното Знаме на ЦК на КПСС, Президиума на Върховния Съвет на СССР, Съвета на Министрите на СССР.
  • 1968 г. – комсомолската организация на електротехническата група на БЧ-5 е наградена с Паметно Червено Знаме на Ивано-Франковския Обком на ЛКСМУ.

От 1964 г. практически ежегодно крайцера е награждаван с Купите и грамотите както на Главнокомандващия ВМФ на СССР, така и от командващия Северния флот за отлична и добра артилерийска стрелба.

Сред почетните звания на кораба има такива като: „Най-добър кораб сред крайцерите“, „Най-добър надводен кораб на Северния флот“, „Най-добър кораб във ВМФ на СССР“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В.. Крейсера „холодной войны“. М., 2008. ISBN 978-5-699-26175-8. с. 224.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мурманск (крейсер, 1953)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.