Волна (ЗРК)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
М-1 „Волна“
НАТО: SA-N-1 Goa
SA-N-1 launcher.jpg
Носовата пускова установка ЗИФ-101 на ГПК от проекта 61 (без ракети).
Обща информация
Вид Зенитно-ракетен комплекс с морско базиране
История на производство и служба
Създадена на 17 август 1956 г. – 5 януари 1962 г.
Производител разработен от: НИИ-10,Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
ОКБ-2 (ракета)
ЦКБ-7 (ПО „Арсенал“ – ПУ)
и много други
Производство 24 август 1962 г. – 1987 г.
На въоръжение 1962 г. - до днес
На служба при Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Варианти Волна-М (ЗУР В-600 (4К90));
Волна-П (ЗУР В-601 (4К91));
Волна-Н (ЗУР В-601М)
Габаритни характеристики
Маса 912 кг
Дължина 5,89 м
Диаметър 0,55 м
Технически характеристики
Бойна глава Осколочно-фугасна
Взривна мощност 32 – 33 кг тротил и хексоген; порязяващи елементи: 22 кг
Брой бойни глави 1
Обсег 15 км (първоначално); до 24 км (модернизиран)
Скорост 600 м/с
Височина 10 – 18 км
Платформа Надводни кораби

М-1 „Волна“ (Индекс на УРАВ на ВМФ4К90, Класификацията на НАТО: SA-N-1 Goa) е съветски зенитно-ракетен комплекс за близки дистанции с морско базиране. Морски вариант на комплекса С-125.

Предназначен е за колективна отбрана на корабни съединения при отразяване на атаки на самолети в близката зона и за самоотбрана на корабите от противокорабни ракети.

Комплекса е способен да поразява надводни кораби. Няма собствена станция за откриване на целите и приема целеуказание от общокорабните станции.

Комплекса е поместван на кораби с водоизместимост 5000 тона и повече.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата на ЗРК Волна
Ракетата на ЗРК Волна изглед отзад

В състава на комплекса влизат:

Насочване – радиокомандно, РЛСУ „Ятаган“.

Пусковата установка е стабилизирана, за две, окачвани под релсите, ракети, с подпалубен пълнител. ЗИФ-101 – с барабанни пълнители, 2×8 ракети; ЗИФ-102 – с конвейерен пълнител, 32 ракети.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на първия съветски универсален ракетен комплекс М-1 за корабите от проектите 61 и 63 започват с Постановление на Съвета на министрите на СССР №1149 – 592 от 17 август 1956 г. Обаче с постановление №1190 – 610 от 25 август 1956 е взето решението да се постави М-1 на корабите от проектите 58 и 62. По много от елементите си универсалният корабен комплекс М-1 е унифициран със зенитния ракетен комплекс С-125 за сухопътните войски. Така например, и в двата комплекса се използват едни и същи ракети (В-600, -601 и т.н.).

Главен конструктор на М-1 е Игнатиев И.А. (ВНИИ „Алтаир“ – МСП), главен конструктор на ракетите е Пьотр Грушин (МКБ „Факел“ – МАП). Ракетният комплекс М-1 с В-600 е приет на въоръжение във Военноморския флот с Постановление на Съвета на министрите №889 – 382 от 24 август 1962 г. По-късно комплекса М-1 получава името „Волна“, а ракетата В-600 – индекса 4К90.

Постановление на Съвета на министрите №561 – 233 от 21 юни 1961 г., за поразяване на цели, които летят на височини над 10 хил. м, стартира работите над ракетата В-601, предназначена за сухопътния ЗРК С-125. През 1964 г., след серия изпитания, ракетата В-601 (инд. 4К91) е приета на въоръжение за С-125. През същата година ракетата В-601 е поставена на комплекса М-1. В течение на 1967 г. ракетата В-601 получават първите 7 кораба.

При модернизацията на корабния зенитен комплекс усъвършенстванията касаят самите зенитни ракети и апаратурата за управление. Комплекса с ракетите В-601 получава името „Волна-М“, с В-601М – „Волна-Н“, с В-611 – „Волна-11“, тези с усилена защита от смущения – „Волна-П“. ЗРК „Волна-П“ е приет на въоръжение през 1976 г. Защитата от смущения на „Волна-П“ е повишена на радиоканалите за управление на ракетата, също е въведен оптикоелектронен канал за съпровождане на целите (9ШЗЗ). „Волна“ през 1980-те г. започва да се води ударен зенитен ракетен комплекс (УЗРК), т.е. той позволява да се води ракетен огън по надводни цели.

След това, когато става актуален въпроса за защитата на корабите от нисколетящи противокорабни ракети е проведена още една модернизация на комплекса („Волна-Н“), в която се използват ракетите В-601М. Модернизираният комплекс осигурява поражение на целите на височина от 3 до 5 м над гребена на вълната[1].

Носители[редактиране | редактиране на кода]

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Ракета В-600 (4К90), В-601(4К91)

Двигатели 1 и 2 степен – РДТГ

Двигател 1 степен – ПРД-36 (14 едноканални шашки барут НМФ-3К, маса 280 кг)

Двигател 2 степен – 1 едноканална шашка от барут НМ-4Ш, маса 125 кг. На ракетата В-601 шашката е от барут „301“ с маса 150 кг.

Дължина на ракетата: 5890 мм (В-600), 6093 мм (В-601)

Диаметър: 1 ст. – 552 мм (В-601), 2 ст. – 379 мм (В-601)

Размах на крилата: 1,6 м

Размах на стабилизаторите на стартовия двигател: 2.2 м с разкритие след старта

Маса на ракетата: 912 кг (В-600), 953 кг (В-601)

Маса на БЧ: 60 кг (В-600), 72 кг (В-601)

Маса на ВВ: 32 – 33 кг (тротил с хексоген)

Маса на поразяващите елементи на БЧ: 22 кг

Средно тегло на осколките: 5,1 г (В-600), 4,7 г (В-601)

Скорост на ракетата: 600 м/с (В-600), 730 м/с (В-601)

Скорострелност (ЗИФ-101): 1 залп за 50 секунди

Ракета на комплекса в полет.
„Волна“ „Волна-М“ „Волна-П“ „Волна-Н“
Максималная скорост
на поражаемите цели, м/с
600 700 700 700
Минимална ЕПР на целта, (м²) 0,5 0,3 0,3 0,3
Максимална височина на целите, км 10 18 18 18
Минимална височина на целите, км 0,2 0,1 0,02 0,005
Максимална далечина, км 12 17,5 14 28
Минимална далечина, км 4 3,5 3,5 3,5
Вероятност за поразяване 0,25 – 0,99 0,41 – 0,98 0,4 – 0,97 0,41 – 0,99

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата 4К90 в музея „Владивостокска крепост“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангельский Р., Коровин В.. Зенитный ракетный комплекс М-1 „Волна“. Техника и вооружение вчера, сегодня, завтра. 18 – 23 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Волна (зенитный ракетный комплекс)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.