Восток (антарктическа станция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Восток.

Antarctica relief location map.jpg
-78.4642° с. ш. 106.8658° и. д.
Местоположение на Антарктида.

Изглед към станция Восток.

Станция Восток (в превод от руски – „Станция Изток“) е руска (първоначално съветска) изследователска станция в Антарктида. Намира се в границите на Австралийската антарктическа територия.

Във „Восток“ е измерена най-ниската температура на Земята, достигаща –89,2 °C.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Станцията с намира на около 1300 km от Южния полюс, центъра на източната част на Антарктическия леден щит. Намира се близо и до Южния геомагнитен полюс и е едно от опитмалните места за наблюдаване на промени в земната магнитосфера.

Надморската височина на „Восток“ е 3488 m над морското равнище. Това е една от най-изолираните научни станции на Антарктида.[2] Получава доставки от станцията Мирни, разположена на антарктическия бряг.[3] Обикновено през лятото в станцията има 25 учени и инженери. През зимата те са 13.[4] Американската станция Амундсен-Скот е разположена п̀о на юг, при Южния полюс. Китайската Кунлун също е п̀о на юг, но тя не се обитава целогодишно.

Някои от предизвикателствата на живота в станцията са описани в книгите на Владимир Санин Новак в Антарктида: Полярни случки (1973), 72 градуса под нулата (1975) и други.

История[редактиране | редактиране на кода]

Станцията е основана на 16 декември 1957 година (по време на Международната година на геофизиката) от втората Съветска антарктическа експедиция и работи целогодишно в продължение на повече от 37 години.[5]

На 21 юли 1983 година в станция Восток е измерена най-ниската регистрирана някога на Земята температура от −89,2 °C.

Временно е затворена през от февруари до ноември 1994 година.[5]

През 1996 година, руски и британски учени от станцията откриват езерото Восток, най-голямото известно субглациално („подледниково“) езеро в света. Езерото лежи на около 4000 метра под повърхността на ледената покривка и покрива площ от 14 000 km².

В момента станцията се използва съвместно от руски, американски и френски учени.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

„Восток“ е едно от най-студени места на Земята. Средната температура през зимата (от април до октомври) е около -65 °C, докато средната температура през лятото (от ноември до март) е около -42 °C.[2] Климатът е полярен, с минусови температури целогодишно. Годишните валежи са само 22 mm,[6] което прави станцията едно от най-сухите места на Земята. Средно, „Восток“ получава около 26 дни със снеговалежи годишно.[6]

Климатични данни за станция Восток
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) −14 −21 −30 −33 −38 −33 −34,1 −34,9 −34,3 −33,6 −24,3 −14,1 −14
Средни максимални температури (°C) −27 −38,7 −52,9 −61,1 −62 −60,6 −62,4 −63,9 −61,6 −51,5 −37,2 −27,1 −50,5
Средни температури (°C) −32 −44,3 −57,9 −64,8 −65,8 −65,3 −66,7 −67,9 −66 −57,1 −42,6 −31,8 −55,2
Средни минимални температури (°C) −37,5 −50 −61,8 −67,8 −69,1 −68,9 −70,4 −71,5 −70,2 −63,1 −49,8 −38 −59,8
Абсолютни минимални температури (°C) −56,4 −64 −75 −86 −81,2 −83,8 −89,2 −88,3 −85,9 −76,1 −63,9 −50,1 −89,2
Средни месечни валежи (mm) 1,0 0,7 2,0 2,4 2,8 2,5 2,2 2,3 2,4 1,9 1,1 0,7 22
Средно количество слънчеви часове 696.4 566.8 347.3 76.3 0.0 0.0 0.0 0.0 203.4 480.2 682.3 708.8 3761.5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Global Measured Extremes of Temperature and Precipitation. National Climatic Data Center.
  2. а б Winchester, Simon. Extreme Earth. Collins, 2003. ISBN 0-00-716392-4. с. 168 – 169.
  3. Mirny Observatory. // 14 юли 2018.
  4. Russia abandons Ice Station Vostok. // 4 март 2003.
  5. а б Deep drilling at Vostok station, Antarctica: history and recent events. //
  6. а б Vostok Station. // Antarctic Research and Investigation. Посетен на 16 юни 2015.