Гавриил Светогорец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гавриил
Гаврил
православен духовник
Стенопис в църквата „Свети Павел“ в Гиновци
Стенопис в църквата „Свети Павел“ в Гиновци

Роден
Починал
12 януари 1990 г. (63 г.)

Гавриил (на македонска литературна норма: Гаврил) е духовник на Македонската православна църква, игумен на Лесновския манастир от 1974 до 1990 година. Обявен е за светец от МПЦ.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1926 година в Щип, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци, днес в Република Македония със светското име Миялче Кирилов Парнаджиев (Мијалче Парнаџиев) в занаятчийско семейство. Основно образование, а после и гимназия завършва в родния си град. В 1944 година се вклучва в комунистическата съпротива като партизанин. В 1947 година служи в Корпуса на народната отбрана, в граничарска част. Първо е на граничния сектор край Царево село, след това в Кавадарци и на края на граничната линия на Каймакчалан. Работи като писар. Секретар е на Скоевската организация. Уволнява се като сержант с орден „Заслуги за народа“.[1]

След демобилизацията известно време е на служба в градския народен комитет в Щип. Записва се в Художествения факултет на Белградския университет. След дипломирането в 1955 година работи като професор по изкуства и история на изкуството в гимназията и Педагогическото училище в Щип. Борко Лазевски го определя като „един от най-способните педагози в Македония“. Покрай работата в училището работи и като скулптор. Неговите творби има из щипските паркове и на други места. Кметът Ристо Кадифков го награждава за приноса му към естетическото облагородяване на Щип.[1]

В 1960 година се преселва в Скопие, където работи като скулптор. Негов е паметникът на Загиналите родолюбци от Кратовско и Ликът на работника.[1]

В 1963 година заминава за Света гора. Гаврил обикаля различните манастири, тъй като го подозират, че е изпратен от архиепископ Доситей, глава на самопровъзгласилата се Македонска праволславна църква да основе „македонски“ манастир на Света гора. Замонашва се в „Свети Павел“.[1]

Връща се в Югославия и обикаля няколко манастира - Побожкия, „Успение Богородично“ край Матка и Марковия. През декември 1975 година става игумен на Лесновския манастир. Светият синод на МПЦ с решение от 30 юни 1981 година го прави архимандрит. На 28 август 1989 година, след като е избран от Синода на МПЦ, е хиротонисан в епископски чин, с титла епископ Велички. Автор е на много прозаични и поетични творби на духовно-морални теми - „33 песни за Ерусалим“ (1975), „Света Гора – Небесна земя“ (1978), „Пред най-големия юбилей на човека“ (1980), „2000-годишнината на християнството е на прага“ (1981), „Чудесата на Пресвета Богородица“ (1984, превод), „Правила и наредби на Православната църква за поста“ (1994), както и други научни студии с богословско, историческо и художествено съдържание.[1]

Умира на 12 януари 1990 година.[1] На 28.05.2017 година Велички епископ Гавриил Лесновски е канонизиран за светец. За тържествената прослава на преподобния в катедралния храм на Щип „Свети Николай“ от Лесновския манастир са донесени светите мощи на светеца.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Житие и чудеса на преп. Гаврил Светогорец, еп. Велички (+12.01.1990). // Ортодоксија и Ортопраксија, 2012-01-12. Посетен на 2015-06-26.
  2. Преподобен Гаврил Светогорец Епископ Велички. // St. Prohor Pchinski. Посетен на 2015-06-26.
  3. Канонизација на светиот епископ Велички Гаврил Светогорец. // Бигорски манастир, 2017-05-30. Посетен на 2018-01-12.
Методий лесновски игумен
(декември 1975 – 12 януари 1990)
Агатангел
Методий велички епископ
(28 август 1989 – 12 януари 1990)
Агатангел
     Портал „Македония“         Портал „Македония