Гаспаре Траверси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гаспаре Траверси
Gaspare Traversi
неаполитански художник
Автопортрет
Автопортрет
Роден
Починал
Гаспаре Траверси в Общомедия

Гаспаре Траверси, (на италиански: Gaspare Traversi, Неапол, 1722Рим, 1770) е италиански художник от неаполитанската школа по живопис, активен в периода Рококо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гаспаре Траверси, роден в Неапол през 1722 г. е първото от осемте деца в семейството на Доменико Траверси и Маргарита Маринели.

Обучаван от Франческо Солимена, Траверси е съвременник на учениците му Джузепе Бонито и Франческо де Мура. Влиянието на учителя се забелязва в картините на религиозна тематика, „Разпятието“, колекция Ескалар и три платна от поредицата „Истории на Богородица“ за църквата „Санта Мария дел Аиуто“, Неапол, рисувани от художника в периода 17481749. В картините си художникът изразява своето натуралистично и психологично виждане за реалността, което е в разрез с общоприетите норми сред неаполитанските художници.

„Убийството на Арон“, Галерия Щутгарт

Поради трудните взаимоотношения с неаполитанските художници и клиенти, Гаспаре Траверси, придружаван от съпругата му Роза Орланди и сестра му Катерина, се премества в Рим, през 1752 г. Предполага се, че художникът се мести в Рим по покана на неговия основен римски клиент Рафаело Роси, епископ от Францискански орден познат в Неапол от 1742 г. като апостолски посетител в манастира „Санта Киара“.

През 1753 г. в Рим, художникът рисува шест картини по поръчка на ордена Кармелити, в наши дни съхранени в църквата „Сан Паоло фуори ле мура“, Рим, платното „Чудото на Свети Реймондо“ за църквата „Сант Адриано“, както и картината „Раненият“, в наши дни изложена в „Галерия на изкуството“ към Венецианската академия за изящни изкуства. Между 17531758 по поръчка на Рафаело Роси, той рисува 25 картини за църквата „Санта Мария ди Монте Оливето“ в Кастел'Аркуато, както и за катедралата в Парма.

Едновременно с картините на религиозна тематика, той рисува и картини с жанрови сцени, продиктувани от действителното лице на обществените кръгове, поставени в центъра на вниманието, по-добре, отколкото в трактат за икономическото състояние на страната или в брошура за обичаите на нейния народ и нейните нужди. Пресъздавайки в платната си, злините, подновените стремежи, непрекъснатите разочарования, разкъсващите контрасти и постоянните противоречия на реалността, художникът показва свой художествен стил, който е съвкупност от неаполитанския натурализъм, скандинавската жанрова живопис и нотки от стила на Караваджо.

Някои от тези картини са „Храненето“ (La poppata), Рим в частна колекция, „Урокът по рисуване“ (La lezione di disegno), Канзас Сити, „Борбата“ (La rissa), Музей Сан Мартино (Неапол), „Слепият просяк“ (Il Mendicante cieco), Бостън, „Старата жена и момчето“ (La vecchia e lo scugnizzo), Галерия Брера, Милано, „Концерт“ (Il concerto), Галерия Палацо Зевалос, Неапол.

Последната му известна творба, датираща от 1770 г., е „Портретът на канона“, в която мрачното изражение на стария свещеник заклеймява образа на корумпираното, но мощно духовенство.

Въпреки че няма ученици, влиянието му е значително и може да се види в произведенията на неаполитанските художници Лоренцо де Каро, Джузепе Бонито и Орацио Солимена. Въпреки, че се ползва с признание и уважение в Рим, той никога не прекъсва връзката си с Неапол.

Гаспаре Траверси умира през 1770 г. в Рим.

Картини на Гаспаре Траверси[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • R. Longhi, Di Gaspare Traversi in „Vita artistica“, II (1927), p. 145.
  • E. Castelnuovo, Il significato del ritratto pittorico nella società, in Storia d'Italia Einaudi, volume V: I documenti, Torino 1973, pp. 1088 sgg.
  • R. Longhi, in „Paragone“, I (1950), n. 1, p. 44.
  • A. G. Quintavalle, in „Paragone“, VII (1956), n. 81, p. 39.
  • F. Bologna, Gaspare Traversi nell'illuminismo europeo, Napoli 1980.
  • N. Spinosa, Pittura sacra a Napoli nel '700, catalogo della mostra, Napoli 1980, pp. 80 sgg.
  • M. Heimbürger Ravalli, Data on the life and work of Gaspare Giovanni Traversi, in „Paragone“, 1982, n. 383 – 85, pp. 15 sgg.
  • F. Barocelli, Per la discussione sul Traversi, I: Problemi di committenza e il ciclo di Castell'Arquato, in „Paragone“, 1982, n. 383 – 85, pp. 43 sgg.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gaspare Traversi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.