Георги Тодоров (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Тодоров.

Георги Тодоров
български офицер
Роден

Георги Тодоров Тодоров е български офицер, генерал-майор, командир на отделение в 3 артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5 артилерийска бригада и на 13 артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Тодоров е роден на 17 септември г. в Стара Загора. На 14 януари 1886 постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 54 по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк.[1][2] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 в чин капитан. През 1900 г. е командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е началник-отделение в 1-ви артилерийски полк. На 1 октомври 1908 г. е произведен в чин подполковник, а от 1911 е началник-отдел в 3 артилерийски полк.

Подполковник Тодоров взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на отделение в 3 артилерийски полк. На 15 ноември 1914 г. е произведен в чин полковник. През януари 1915 г. е назначен за командир на 6 артилерийски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Тодоров командва първоначално 6 артилерийски полк, след което е командир на 5 артилерийска бригада, а от август 1918 г. командва на 13 артилерийска бригада. Като командир на 6 артилерийски полк е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас, но съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.[3] Уволнен е от служба на 16 ноември 1918 г. Като командир на 5 артилерийска бригада съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие[4]

Съгласно Царска заповед №78 от 1935 г. на 31 декември е произведен в чин генерал-майор.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. Според „Йотов“ е зачислен в артилерията
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 117 – 118
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 99 – 100

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България