Георги Хлебаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Хлебаров
български учен-животновъд, академик на БАН
Роден
Починал
30 март 1968 г. (81 г.)
Националност българин
Научна дейност
Област животновъдство
Титла академик
Членува в Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство
Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите в Рим
Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие

Академик Георги Стефанов Хлебаров е български учен-животновъд, академик на БАН, един от основателите на Агрономическия факултет към Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на дома на акад. Георги Хлебаров
Домът на акад. Хлебаров на ул. „Анджело Ронкали“ № 7 в София

Роден е на 6 декември 1886 г. в Стара Загора.[1][2]

През 1908 г. завършва агрономство в Хале, Германия. Прави специализации по животновъдство в Берлин (1912) и отново в Хале (1913 – 1914).[3]

През 1919 – 1920 г. той прави първото проучване на породата „източнобалканска свиня“ и дава настоящето име, изхождайки от района, в който породата е разпространена.[4] Работи по изследванията и подобренията на местните породи селскостопански животни (каракачанска овца, старопланинско късорого говедо, българска черна едра кокошка, искърско говедо и други).[3]

Георги Хлебаров преподава във Ветеринарномедицински факултет на Софийския университет: като доцент (1922 – 1926) и професор (от 1926), като междувременно заема и постовете: ръководител на катедрите по обща зоотехника и хигиена (1923) и по частно скотовъдство (1930 – 1945); декан на факултета (1923 – 1924, 1939 – 1940).[3] Основател е на Централната птицевъдна опитна станция в София (1927 – 1932), на Централния скотовъден научноизследователски институт в София (1936 – 1942) и на Института по животновъдство при БАН (1947 – 1959).[3], който през 1960 г. се слива с Института по животновъдни науки в Костинброд.[5]

Бил е преподавател по животновъдство в Аграрния факултет на Тракийския университет, наред с учени като акад. Янаки Моллов, акад. Кирил Павлов, акад. Никола Платиканов, акад. Стефан Куманов, акад. Кирил Братанов, проф. Жельо Ганчев, проф. Димитър Димов и мн. др.[6]

Освен в България, развива и международна научна и обществена дейност като член на Централния комитет на Световната асоциация по птицевъдство със седалище в Лондон, на Централния комитет на Международната конфедерация на инженер-агрономите със седалище в Рим, и на Международното дружество за тропическо и субтропическо земеделие (1938). През 1934 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Висшето училище за селскостопански науки във Виена.

През 1937 година е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1952 година – за академик.[3][7] Има публикувани над 300 научни труда и статии.[1]

Умира на 30 март 1968 г. в София.[3] Погребан е в Софийски централни гробища, Парцел 26.[8] През ноември 2002 година Столичният общински съвет приема предложение за наименуване по името на академик Георги Хлебаров на улица в район „Надежда“ (бившата ул. „Траен мир“).[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1921 – „Източнобалканската свиня“
  • 1933 – „Старопланинско късорого говедо“
  • 1937 – „Овчи раси и разновидности в България“
  • 1942 – „Каракачанската овца“
  • 1950 – „Състояние и задачи на животновъдната наука у нас и насоки за бъдещото ѝ развитие“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б На 6 декември е роден в Стара Загора Георги Хлебаров, Ваня Русева, Zarata.org, 6 декември 2016
  2. Годишнини на членове на БАН (1869 – 2016), Стефка Хрусанова, Бюлетин на Централна библиотека на БАН, Брой 9 (99), година X, ноември-декември 2016 (Запис за акад. Г. С. Хлебаров на стр. 5, със снимка)
  3. а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 4643 – 4644.
  4. Източнобалканска свиня, Stockbreeding-bg.com, 26 ноември 2012
  5. История на Института по животновъдни науки в Костинброд, официален сайт на ИЖН
  6. История и мисия на Аграрния факултет на Тракийски университет, Официален сайт на университета
  7. Академици на БАН, Znam.bg
  8. Парцел 26, Сайт на Централен гробищен парк – град София
  9. Преименуват столични улици заради социмена, в. „Дневник“, 26 ноември 2002