Голям морелетник
Голям морелетник | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Temminck, 1815) | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Голям морелетник в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Големият морелетник (Stercorarius pomarinus) е птица от семейство Чайкови. В България се срещат рядко по-скоро случайни екземпляри, и то по време на зимния прелет.[2]
Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Мъжкият морелетник е по-едър от женската. Главата и вратът са сивокафяви. Понякога около основата на клюна има тесен бял кръг. Задната част на гърба е пепелявосива. Надопашието е бяло. Гушата, гърдите и предната част на корема са сиви. Кормилните пера са сивокафяви с бели краища, които към външните пера стават все по-широки, така че най-външните могат да бъдат съвсем бели. Около очите на птицата има червен пръстен. Клюнът е сиворозов, често в областта на ноздрите жълтеникав.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е в Аляска, Канада, северната половина на САЩ. През есента отлита към южните области на САЩ, крайбрежията на Мексико и другите централноамерикански страни и дори и най-много в Южна Америка. Зимният ареал достига до Боливия, Аржентина, Бразилия и Чили. Непериодични отделни индивиди прекосяват Атлантическия океан и се появяват в Исландия, Ирландия, Великобритания, Германия, Холандия, Белгия, Испания, Швейцария, Турция.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Хранят се с червеи, дребни охлюви, но най-много с различни видове насекоми и техните ларви.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Строи гнездо – трапчинка край бреговете на водоемите. През май женската снася 4 яйца. Период на инкубацията: 20–22 дни. След излюпването малките могат да плуват. За тях се грижат двамата родители.
Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]
Големият морелетник е изключително рядка птица за цяла Европа. Като рядък посетител на България е необходимо да се опазва.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stercorarius pomarinus (Temminck, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Stercorarius pomarinus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 6 декември 2009. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Фауна на България Aves Част 2, Академично издателство Проф. Марин Дринов// (1997) ISBN 954-430-488-6