Гонзага ди Луцара
| Гонзага ди Луцара | |
| Gonzaga di Luzzara | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Маркграфство Луцара |
| Парентална династия | Гонзага |
| Титли | Маркграфове на Луцара |
| Основател | Джанфранческо I Гонзага |
| Последен владетел | Джовани Гонзага |
| Основаване | 1495 |
| Разпадане | 1794 |
| Кадетски линии | Гонзага ди Повильо Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино |
Гонзàга ди Луцàра (на италиански: Gonzaga di Luzzara) е кадетски клон на династията Гонзага.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Феодът Луцара е част от владенията на маркиз Джанфранческо I Гонзага, които той оставя като наследство на тримата си сина. След смъртта му през 1444 г. той е даден на най-малкия от тях – Карло (с феодите Сабионета и Боцоло). След смъртта на Карло през 1456 г. земите са наследени от неговия син Уголото. Уголото умира бездетен и по-големият брат на Карло, Лудовико III, преразпределя земите сред децата си, а Родолфо, най-малкият, получава крепостта Луцара (и тези на Кастильоне, Солферино и Повильо). Неговият по-голям брат Федерико продължава традицията на маркграфовете на Мантуа като Федерико I. Най-младият, Джанфранческо, е основателят на кадетския клон Гонзага ди Сабионета е Боцоло. Една от сестрите му, Доротея, става херцогиня на Милано, като се омъжва за херцога на Милано Галеацо Мария Сфорца. Друга сестра, Барбара, се омъжва за херцог Еберхард V от Вюртемберг.
Родолфо има двама сина – Джанфранческо, който става владетел на Луцара, и Алоизио, който продължава отделните клонове на Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино.
През 1557 г. Масимилиано Гонзага отстъпва феода на Гулиелмо Гонзага, херцог на Мантуа, запазвайки за себе си и своите наследници някои дворци и титлата „маркиз на Луцара", като същевременно няма никаква власт над територията, която е подчинена на Мантуа до 1630 г.
През 1747 г. Мария Терезия от Австрия притежава земите на Луцара и ги интегрира в Херцогство Парма и Пиаченца. Договорът от Аахен през 1748 г. връща херцогството обратно в ръцете на Фернандо VI от Испания. Кадетският клон изчезва през 1766 г. с Джовани Гонзага, осми и последен маркграф на Луцара.
Представители
[редактиране | редактиране на кода]Господари на Луцара
[редактиране | редактиране на кода]
| управление | изображение | име | раждане и смърт |
| 1444 – 1456 | Карло | *1415 † 1456 | |
| 1456 – ? | Уголото | *1452 | |
| ? – 1478 | 
|
Лудовико II Гонзага (регент) | |
| 1478 – 1495 | 
|
Родолфо | *1452 † 1495 |
| 1495 – 1508 | .jpg) 
|
Джанфранческо с Алоизио | *1488 † 1524; * 1484, † 1549 |
| 1508 – 1524 |
|
Джанфранческо | *1488 † 1524 |
| 1524 – 1561 | 
|
Масимилиано | *1513 † 1578 |
Маркграфове на Луцара
[редактиране | редактиране на кода]| управление | изображение | име | раждане и смърт |
| 1561 – 1578 |
|
Масимилиано | *1513, † 1578 |
| 1578 – 1614 | 
|
Просперо | *1554, † 1614 |
| 1614 – 1630 | Федерико I | *1591, † 1630 | |
| 1630 – 1666 | Луиджи I | *1602, † 1666 | |
| 1696 – 1698 | 
|
Федерико II | *1636, † 1698 |
| 1698 – 1738 | Луиджи II | *1679, † 1738 | |
| 1738 – 1782 | Базилио | *1711, † 1782 | |
| 1782 – 1794 | Джовани | *1721, † 1794 |
Клонът продължава до 3 април 1794 г. – смъртта на Джовани Гонзага, последният потомък.
Кадетски клонове на Луцара
[редактиране | редактиране на кода]Клонът има две кадетски клона:
- Гонзага ди Повильо: Повильо е папски феод, издигнат като графство през 1513 г. Клонът произхожда от Родолфо Гонзага († 1553), син на Джанфранческо Гонзага, и продължава със сина му Луиджи (* 1538, † 1570).[2]
- Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино: след смъртта на Родолфо Гонзага феодът е допълнително разделен между синовете му: Джанфранческо получава Луцара и става родоначалник на кадетския клон Гонзага от Луцара; Алоизио (Луиджи Алесандро) получава Кастильоне и Кастел Гофредо, и става родоначалник на клона Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне е Солферино. Клонът на Кастильоне изчезва с Луиджи III Гонзага, който подписва отказа от права в полза на императрица Мария Терезия Австрийска на 26 юли 1773 г. и Княжество Кастильоне, Медоле и Солферино е присъединено към Мантуа, вече австрийска.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973
- Giuseppe Amadei;Ercolano Marani (a cura di), Signorie padane dei Gonzaga, Mantova, 1982
- Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
- Dante Colli, Alfonso Garuti e Romano Pelloni, Piccole Capitali Padane, Modena, Artioli Editore, 1996
Други
[редактиране | редактиране на кода]- (EN) Генеалогия на Гонзага ди Луцара, на genealogy.euweb.cz Посетено на 19 септември 2023 г.
- Nelle terre dei Gonzaga, на it.wikivoyage.org Посетено на 19 септември 2023 г.
- Luzzara Gonzaghesca Documenti e cenni storici riguardanti il periodo gonzaghesco e il ramo della famiglia Gonzaga di Luzzara dal 1331 al 1794 Архив на оригинала от 2020-11-21 в Wayback Machine. (PDF). Посетено на 19 септември 2023 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Luzzara gonzaghesca. // Архивиран от оригинала на 2020-11-21. Посетен на 2023-09-19.
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gonzaga di Luzzara в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
