Направо към съдържанието

Карло Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карло Гонзага
господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.
Управление14441456
НаследилДжанфранческо I Гонзага
НаследникЛудовико III Гонзага
Лични данни
Роден
ок. 1415
Починал
21 декември 1478 или 1456
Погребан вСантуарио деле Грацие в Мантуа
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияГондзага
БащаДжанфранческо I Гондзага
МайкаПаола Малатеста
БраковеЛучия д'Есте
Рингарда Манфреди
ПотомциУголото
Чечилия
Паола
Еванджелиста
Джентилия
Рафаело
Герб

Карло Гондзага (на италиански: Carlo Gonzaga, * ок. 1415 в Мантуа, † 21 декември 1478 или 1456 във Ферара) от род Гонзага е италиански благородник, господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.

Той е второроден син на Джанфранческо I Гондзага († 1444), първи маркграф на Мантуа, и Паола Малатеста († 1449), дъщеря на кондотиера Малатеста IV Малатеста, господар на Пезаро.

Има четирима братя и четири сестри:

След смъртта на баща си Джанфранческо по-големият му брат Лудовико III става втори маркиз на Мантуа, а на Карло се падат земите на Лудзара, Сабионета,[1] Боцоло, Сан Мартино дал'Ардине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.

Карло е образован в известната школа Ка Дзойоза на Виторино да Фелтре и е посветен в рицарско звание от император Сигизмунд Люксембургски.[2]

В Дом Гондзага вътрешните борби между роднини не са рядкост и Карло и Лудовико не са изключение.[3] През 1436 г. Джанфранческо номинира Карло за свой наследник, а не Лудовико, но през 1444 г. променя решението си, след като сключва мир с най-големият си син. Двамата братя обаче се оказват отново в конфликт през 1444 г. и Карло е лишен от господарства и привилегии. Той все още успява да се издържа, като служи като кондотиер и затова участва в многобройни битки.[2]

По силата на услугите, оказани на Сфорца, той е назначен за подест на Азола през 1448 г. Карло обаче копнее да отнеме Синьория Милано от самите Сфорца. Затова той се опитва да предизвика борба между гвелфите и миланските гибелини, за да свали правителството. С предателството си обаче той само предизвиква недоверието на Амвросийската република и планът му се проваля.

През 1453 г. той се опитва да си върне с оръжие имотите, откраднати от него от брат му, но е победен във Вилабона. С Мира от Лоди от 1454 г. той успява да си ги върне.

Карло се жени два пъти. Първият брак установява съюза на Гондзага с Николо III д'Есте, господар на Ферара, Модена и Реджо, за чиято дъщеря Лучия д'Есте се жени Карло. Младата жена е една от двете дъщери, които Никола III има от втората си съпруга Паризина Малатеста, която е обезглавена като любовница на нейния доведен син Уго д'Есте, който също е осъден на смърт. Сватбата се състои през 1437 г., но няколко месеца по-късно, на 28 юни, булката умира.[4] Вторият брак е сключен през 1445 г. с Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, владетел на Фаенца.

Карло Гондзага умира във Ферара през 1456 г. и по негово желание е погребан в Светилището „Деле Грацие“ в Мантуа.

Жени се два пъти:

∞ 1. 1437 за Лучия д'Есте (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), дъщеря на маркграф Николо III д’Есте († 1441) от Дом Есте, от която няма деца.

∞ 2. 1445 за Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, господар на Фаенца, от която един син и една или три[5] дъщери:

  • Чечилия Гондзага († 30 юли 1479), ∞ 8 август 1475 Одоардо д'Арко († 13 декември 1528), граф. Според други източници е негова извънбрачна дъщеря от неизвестна жена.[6]
  • Уголото Гондзага (* 1452), военен, бездетен, негов наследник във феода Лудзара
  • Паола Гондзага, вероятна
  • Джентилия (Джентилина) Гондзага (според някои източници е негова извънбрачна дъщеря)

Има и един извънбрачен син от Диониджа:

Има един извънбрачен син и вероятно една извъбрачна дъщеря от неизвестни жени:

  • Джентилия (Джентилина) Гондзага (според някои източници тя е негова законна дъщеря от Рингарда Манфреди[5])
  • Рафаело Гондзага
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
  • Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019
  • Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​