Карло Гонзага
Карло Гонзага | |
господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло. | |
Управление | 1444 – 1456 |
---|---|
Наследил | Джанфранческо I Гонзага |
Наследник | Лудовико III Гонзага |
Лични данни | |
Роден | ок. 1415
|
Починал | 21 декември 1478 или 1456
|
Погребан в | Сантуарио деле Грацие в Мантуа |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Династия | Гондзага |
Баща | Джанфранческо I Гондзага |
Майка | Паола Малатеста |
Бракове | Лучия д'Есте Рингарда Манфреди |
Потомци | Уголото Чечилия Паола Еванджелиста Джентилия Рафаело |
Герб |
Карло Гондзага (на италиански: Carlo Gonzaga, * ок. 1415 в Мантуа, † 21 декември 1478 или 1456 във Ферара) от род Гонзага е италиански благородник, господар на Лудзара, Сабионета, Боцоло, Сан Мартино дел'Арджине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е второроден син на Джанфранческо I Гондзага († 1444), първи маркграф на Мантуа, и Паола Малатеста († 1449), дъщеря на кондотиера Малатеста IV Малатеста, господар на Пезаро.
Има четирима братя и четири сестри:
- Лудовико или Луиджи, нар. Турчина (* 1412, † 1478), маркиз на Мантуа от 1444 г. като Лудовико III
- Алесандро (* 1415, † 1466), господар на Кастел Гофредо, Медоле, Кастильоне деле Стивиере, Солферино, Остиано, Кането, Редондеско, Гуидицоло, Волонго, Казалромано, Рока ди Марияна, съпруг на Аниезе да Монтефелтро;
- Маргерита (* 1418, † 1439), маркграфиня на Ферара като съпруга на Леонело д'Есте
- Джанлучидо (* 1421, † 1448), студент по право в Павия и апостолически протонотариус. След смъртта на баща си става господар на Волта, Кавриана, Черезара, Сан Мартино Гузнаго (подселище на Черезара), Пиубега, Родиго и Кастеларо
- Чечилия (* 1425–1451), монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа
- Гулиелмо († 1446)
- Лучия
- Леонела.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на баща си Джанфранческо по-големият му брат Лудовико III става втори маркиз на Мантуа, а на Карло се падат земите на Лудзара, Сабионета,[1] Боцоло, Сан Мартино дал'Ардине, Гацуоло, Виадана, Судзара, Гондзага, Реджоло, Изола Доварезе и Ривароло.
Карло е образован в известната школа Ка Дзойоза на Виторино да Фелтре и е посветен в рицарско звание от император Сигизмунд Люксембургски.[2]
В Дом Гондзага вътрешните борби между роднини не са рядкост и Карло и Лудовико не са изключение.[3] През 1436 г. Джанфранческо номинира Карло за свой наследник, а не Лудовико, но през 1444 г. променя решението си, след като сключва мир с най-големият си син. Двамата братя обаче се оказват отново в конфликт през 1444 г. и Карло е лишен от господарства и привилегии. Той все още успява да се издържа, като служи като кондотиер и затова участва в многобройни битки.[2]
По силата на услугите, оказани на Сфорца, той е назначен за подест на Азола през 1448 г. Карло обаче копнее да отнеме Синьория Милано от самите Сфорца. Затова той се опитва да предизвика борба между гвелфите и миланските гибелини, за да свали правителството. С предателството си обаче той само предизвиква недоверието на Амвросийската република и планът му се проваля.
През 1453 г. той се опитва да си върне с оръжие имотите, откраднати от него от брат му, но е победен във Вилабона. С Мира от Лоди от 1454 г. той успява да си ги върне.
Карло се жени два пъти. Първият брак установява съюза на Гондзага с Николо III д'Есте, господар на Ферара, Модена и Реджо, за чиято дъщеря Лучия д'Есте се жени Карло. Младата жена е една от двете дъщери, които Никола III има от втората си съпруга Паризина Малатеста, която е обезглавена като любовница на нейния доведен син Уго д'Есте, който също е осъден на смърт. Сватбата се състои през 1437 г., но няколко месеца по-късно, на 28 юни, булката умира.[4] Вторият брак е сключен през 1445 г. с Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, владетел на Фаенца.
Карло Гондзага умира във Ферара през 1456 г. и по негово желание е погребан в Светилището „Деле Грацие“ в Мантуа.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се два пъти:
∞ 1. 1437 за Лучия д'Есте (* 24 март 1419, † 28 юни 1437), дъщеря на маркграф Николо III д’Есте († 1441) от Дом Есте, от която няма деца.
∞ 2. 1445 за Рингарда Манфреди, дъщеря на Гуидантонио Манфреди, господар на Фаенца, от която един син и една или три[5] дъщери:
- Чечилия Гондзага († 30 юли 1479), ∞ 8 август 1475 Одоардо д'Арко († 13 декември 1528), граф. Според други източници е негова извънбрачна дъщеря от неизвестна жена.[6]
- Уголото Гондзага (* 1452), военен, бездетен, негов наследник във феода Лудзара
- Паола Гондзага, вероятна
- Джентилия (Джентилина) Гондзага (според някои източници е негова извънбрачна дъщеря)
Има и един извънбрачен син от Диониджа:
- Еванджелиста Гондзага (* 1440, Милано, † май 1492, Мантуа), военен
Има един извънбрачен син и вероятно една извъбрачна дъщеря от неизвестни жени:
- Джентилия (Джентилина) Гондзага (според някои източници тя е негова законна дъщеря от Рингарда Манфреди[5])
- Рафаело Гондзага
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- GONZAGA, Carlo, treccani.it
- Gonzaga 2, genealogy.euweb.cz
- Gonzaga di Mantova, digilander.libero.it
- Carlo Gonzaga, geneall.net
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Gonzaga di Mantova, Torino, 1835
- Galeazzo Nosari, Franco Canova, I Gonzaga di Mantova. Origini di una famiglia dinastica, Reggiolo, 2019
- Enrico Agosta del Forte, Sabbioneta e il suo comune. Dalle origini al 1980, Mantova, 2005, Sometti Edizioni.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑
- ↑ а б CARLO GONZAGA Signore di Tortona Архив на оригинала от 2014-09-18 в Wayback Machine. (condottieridiventura.it) abgerufen am 2. März 2013
- ↑ I Gonzaga di Mantova
- ↑ Gonzaga 2
- ↑ а б Enciclopedia Treccani. Gonzaga Carlo.
- ↑ Gonzaga 2
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |